Събития на дата
8 Октомври 2017

Архивни събития

Преди 15 години на 8 Октомври 2002 година

Умира Милко Калев Балев – български политик. Член е на РМС (1936 г.), на БКП (1942 г.). Роден е на 14 август 1920 г. в Троян. Осъден е на смърт през 1943 г. и до 1944 г. е политически затворник. От 1950 г. е в апарата на ЦК на БКП: в отдел "Пропаганда и агитация", първи помощник на първия секретар, началник на кабинета на генералния секретар на ЦК (1954-1986 г.). Секретар на ЦК (1979 г.) и член на Политбюро (1982 г.). Председател е на Комисията по външнополитически въпроси; на Координационния съвет за задгранична пропаганда; на Комисията по външна политика. Депутат е в VI, VII, VIII и IХ Народно събрание на Народна република България. Изключен е от БКП на 13 декември 1989 г., отнети са му всички почетни звания. През 1992 г. е осъден на 2 години затвор, присъдата е променена в условна. Предполага се, че ръководи пряко т. нар. "възродителен процес", начело на "Група А”. Отговорен редактор е на 38-те тома със съчинения на Т. Живков.

Преди 50 години на 8 Октомври 1967 година

Убит е Ернесто (Че) Гевара де ла Серна – латиноамерикански революционер, един от ръководителите на Кубинската революция (1959 г.). Роден е на 14 юни 1928 г. в Росарио, Аржентина. Завършва медицина. По време на управлението на Перон е принуден да емигрира от Аржентина (1952 г.). През 1955 г. в Мексико се среща с Фидел Кастро. От 1956 г. е в редиците на революционен отряд в провинция Ориенте в Куба. През 1957 г. е назначен за командир на партизанска колона. През декември 1958 г. колоната му завзема провинция Лас Вилас, като побеждава войските на Батиста в гр. Санта Клара и заедно с колоната на К. Сиенфуегос влиза в столицата Хавана. След победата на революцията (1959 г.) е командир на гарнизонната крепост Ла Кабана в Хавана, директор е на Управлението за промишлено развитие на Куба. От ноември 1959 г. до февруари 1961 г. е президент на Националната кубинска банка. От февруари 1961 г. е министър на промишлеността. Един от лидерите е на движението "26-ти юли", а след това член на Националното ръководство на Единната партия на социалистическата революция. През април 1965 г. се обръща с писмо до Фидел Кастро, за да съобщи решението си, че ще продължи революционната въоръжена борба в някоя от страните по света, и напуска Куба. От ноември 1966 г. е в Боливия за организирането на партизанско движение. През октомври 1967 г. създаденият от него партизански отряд е обкръжен и разгромен от правителствени войски. Гевара е заловен и убит.

Преди 73 години на 8 Октомври 1944 година

Започват бойните действия на българската армия под оперативното ръководство на 3-ти Украински фронт. България воюва на страната на Антихитлеристката коалиция срещу Германия. Настъплението на българските войски е в направление Ниш, Скопие и Велес. Успешно се осъществяват Нишката, Страцинско-Кумановската, Брегалнишко-Струмишката и Косовската операция.

Преди 105 години на 8 Октомври 1912 година

В периода 8 – 13 октомври в хода на Балканската война Първа и Трета българска армия пробиват първата турска отбранителна линия Ескиполос-Петра и превземат Лозенград. Втора армия обкръжава Одрин. На 13 октомври сръбската армия овладява Скопие, Куманово, Велес и Щип.
Балканската война (1912 – 1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз (1912-1913 г.)) срещу Османската империя. Предизвиква се от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в.

Преди 1090 години на 8 Октомври 927 година

С тържествена сватбена церемония в храма „Св. Богородица при Пиги" /Извора/ в Константинопол се сключва брак между византийската принцеса Мария и българския цар Петър І. Бракът е част от мирен договор между Византия и България.
Петър І е български цар в периода 927- 970 г. Той втори син на цар Симеон I (893-927 г.). Заема престола след смъртта на баща си, тъй като неговият по-голям брат Михаил е лишен от него по неизвестни причини и е подстриган за монах. Поради склонността на новия български владетел към занимания с църковни въпроси управлението на страната минава в ръцете на вуйчо му, болярина Георги Сурсувул. През 927 г. сключва мирен договор с Византия, по силата на който България се отказва от териториалните придобивки, постигнати от цар Симеон I след 913 г. В замяна на това тя получава само една малка част от Тракия. Договорът предвижда и взаимна размяна на пленници между двете държави. Византия на свой ред се задължава да плаща и в бъдеще ежегодния данък, наложен и от мирния договор в 896 г. Тя признава на Петър I титлата "цар на българите", а на българския църковен глава - "патриарх". Като гаранция за бъдещите мирни отношения между двете държави Петър I се жени за внучката на византийския император Роман Лакапин. Политическият курс на Петър I и неговия вуйчо спрямо Византия предизвикат острото недоволство на част от българското болярство, което през 928 г. и 930 г. подготвя два заговора за неговото сваляне от престола. Вътрешните междуособици са използвани от сърбите (покорени от цар Симеон I през 924 г.) и през 931 г. те вдигат въстание. С подкрепата на Византия се обособява като отделна самостоятелна държава, която приема върховенството на Цариград. Не много след въстанието на сърбите последват нахлувания от страна на маджарите (934 г.), които навлизат не само в Северна България, но успяват да проникнат и на юг, в Тракия. Техните набези се повторят през 943 г., 951 г., 960 г. и 968 г. Петър I прави опит да се сближи с германския император Отон I и заедно с него да парира нахлуването на маджарите, но не постига успех. Той не сполучва да привлече в своята борба против тях и Византия. В резултат на това е принуден да се примири с откъсването на значителни територии от българската държава, разположени отвъд р. Дунав и особено в Трансилвания, включително богатите залежи на сол. От този момент северната граница на България се установява по р. Дунав. Нарасналото народно недоволство от политиката на Петър I се изразява в появата на богомилството.