Събития на дата
7 Септември 2017

Архивни събития

Преди 39 години на 7 Септември 1978 година

В Лондон, на моста "Ватерло", е извършен атентат срещу писателя Георги Марков. На следващия ден състоянието му се влошава и той постъпва в болница, където на 11. 9. умира.
Георги Иванов Марков е български писател белетрист, драматург, журналист; емигрант. Роден е на 1 март 1929 г. в с. Княжево. В емиграция писателят работи в Би Би Си и “Свободна Европа”, откъдето излъчва в ефир “Задочни репортажи за България” (репортажите и есетата - “биография на политическия режим в България”, са издадени след 1989 г.). Георги Марков е автор на “Цезива нощ” (1957 г.); “Победителите на Аякс”, научно-фантастичен роман (1959 г.); “Анкета. Новели” (1961 г.); “Между нощта и деня. Разкази” (1961 г.); “Мъже. Роман” (1962, 1963, 1990 г.), “Портретът на моя двойник” (сб. с новели, 1966 г.) “Госпожата на господин търговеца на сирене. Пиеса” (1963 г.), “Последният патент. Комедия” (1965 г.); “ Да се провреш под дъгата. Пиеса” (1966 г.); “Кафе с претенция. Комедия” (1967 г.); “Асансьорът. Пиеса” (1967 г.), “Калай. Пиеса” (1967 г.), “Атентат в затворената улица” (1968 г.); “Жените на Варшава” (сб. с новели, 1968 г.); “Аз бях той. Комедия” (1969 г.); “Комунисти. Пиеса” (1969 г.); “The Archangel Michael”, пиеса (1970 г.); “Задочни репортажи за България” (Цюрих, 1980-1981 г.) (София, 1990 г.); “Литературни есета” (Париж, 1982 г.) (София, 1990 г.); “The Truth that killed” (1984 г.); “Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България” (1991 г.).

Преди 77 години на 7 Септември 1940 година

България и Румъния подписват Крайовския договор. С този договор се урежда връщането на Южна Добруджа на България (предадена на Румъния с Букурещкия мирен договор 1913 г.; оставена за нея според Ньойския мирен договор 1919 г.). Според Крайовския договор границата между двете държави отново се възстановява такава, каквато е била през 1913 г. Договорена е размяна на българите от Тулчански и Кюстенджански окръг срещу румънски колонисти от Силистренски и Калиакренски окръг, която трябва да се осъществи до 3 месеца след ратифицирането на договора. Останалото българско население в Румъния и румънско население в България извън посочените окръзи може да се изсели в продължение на 1 година. Според договора българското правителство се задължава да изплати на Румъния 1 000 000 леи като обезщетение за изоставените румънски имоти. Създадена е българо-румънска комисия с център Гюргево, която да следи за уреждането на всички възникнали във финансово и правно отношение въпроси.

Преди 101 години на 7 Септември 1916 година

Генерал Иван Колев със своята 1-ва конна дивизия нанася съкрушителен удар на 47-и руски корпус. По време на Първата световна война ген. Иван Колев е инспектор на конницата и началник на Конната дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа по време на Първата световна война 1914–1918.
Иван Колев е военен деец, генерал-лейтенант. Роден е 15 септември 1861 в с. Бановка, Бесарабия. Взема участие в Сръбско-българската война 1885 г. като доброволец. След това завършва Военното училище в София и Военна академия в Торино, Италия. По време на Балканската война 1912–1913 г. е началник-щаб на Трета армия, а през Междусъюзническата война 1913 е началник-щаб на Пета армия.

Преди 104 години на 7 Септември 1913 година

Избухва Охридско-Дебърското въстание на българското и албанското население срещу сръбската власт в Македония. То е съвместна акция на българското и албанското население срещу сръбския режим във Вардарска Македония, установен след Междусъюзническата война 1913 г. Избухва през септември и обхваща Дебърско, Стружко и Охридско. Обединени български и албански чети освобождават Дебър. Начело на въстаниците застава Петър Чаулев, подпомогнат от други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Въстаниците успяват да прогонят сръбските войски и администрация от Струга. Освобождават и Охрид. Въстанието внася известно безпокойство в Белград и за да не се разрасне още повече, срещу него са изпратени значителни войскови сили и сръбски четници. В помощ на Сърбия се включва и Гърция. Въстаниците отстъпват пред многобройния в количествено отношение и по-добре въоръжен противник въстаниците.

Преди 106 години на 7 Септември 1911 година

Роден е Тодор Христов Живков – политически и държавен деец. От 9 юли 1971 г. до 17 ноември 1989 г. е председател на Държавния съвет на Народна Република България. През 1954 г. става Първи секретар, а през 1981 г. генерален секретар на ЦК на БКП. От 1942 г. е член на Окръжния комитет на БКП. От 1950 г. е кандидат-член на Политбюро и секретар на ЦК, от 1951 г. – член на Политбюро. През ноември 1962 г. става Председател на Министерския съвет на Народна Република България, остава на този пост до 1971 г. С решение на пленум на ЦК на БКП е изваден от състава на ЦК на БКП на 8 декември 1989 г., а няколко дни по-късно е изключен от БКП. На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България налага на Живков 7 години затвор, заменен с домашен арест, за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат, на жилища и коли. Осъден е да върне на държавата 21 010 380 лв. На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на Наказателните колегии на Върховния съд признава на Живков статут на бивш държавен глава и прекратява делото срещу него.

Преди 205 години на 7 Септември 1812 година

Руската армия, начело с маршал Кутузов, завършва наравно битката с френските войски на Наполеон при Бородино.
Михаил Иларионович Кутузов е роден на 16 септември 1745 г. в Санкт Петербург. Завършва с отличие Дворянското артилерийско училище (1759 г.) и работи в него като преподавател по математика. Получава първо офицерско звание – прапоршчик през 1761 г., и е назначен за командир на рота в Астраханския пехотен полк; по-късно (1762 г.) е назначен за адютант на естландския (естонския) генерал-губернатор.По време на Руско-турската война (1768-1774 г.) участва в боевете при Ларга, Кагул и др., където е ранен в слепоочието и загубва лявото си око (1774 г.). Произведен е в чин генерал-майор (1784 г.); формира егерски корпус, с който участва в Руско-турската война (1787-1791 г.). Като командир на колона участва в щурма на Измаил (1790 г.) и в сраженията при Бабадаг и Мачин. Ръководител е на руска дипломатическа мисия в Истанбул (1792-1794 г.), проявява се като способен дипломат и спечелва за Русия редица политически и търговски предимства. Известно време (1795-1799 г.) е инспектор и командващ войските във Финландия и изпълнява дипломатически задачи в Прусия и Швеция. Получава званието генерал на пехотата (1798 г.) и известно време е литовски (1799-1801 г.), а след това и петербургски (1801-1802 г.) военен губернатор. Изпада в немилост (1802 г.) и напуска армията, като се пенсионира. По време на Руско-австро-френската война (1805 г.) е назначен за командващ руската армия, изпратена да помага на Австрия. След капитулацията на австрийската армия при Улм чрез знаменития марш-маньовър от Браунац до Оломнец успява да спаси руските войски от удара на император Наполеон I. В хода на отстъплението спечелва две сражения при Алщетен и Кремс. След разгрома на руската армия при Аустерлиц (2 декември 1805 г.) Кутузов успява да спаси остатъците от войските. Известно време заема второстепенни длъжности: киевски губернатор (1806-1807 г.), командир на корпус в молдовската армия (1808 г.), литовски военен губернатор (1809-1811 г.). Назначен е за командващ молдовската армия и успява с активни действия с една кампания (1811 г.) да завърши войната. Получава титлата граф (29 октомври 1811 г.) и ордена “Св. Георги” II степен. Като опитен дипломат сключва изгодния Букурещки мирен договор. В началото на войната (1812 г.) е началник на Петербургското, а след това на Московското опълчение. Назначен е за главнокомандващ на 26 август 1812 г. В сражението с Наполеон при Бородино, не му позволява да спечели стратегическата победа. За да запази армията, Кутузов отстъпва Москва и по-късно принуждава Наполеон да се оттегли по опожарения и разрушен път през Смоленск. След няколко сражения френската армия е победена и напуска Русия. Получава звание княз на Смоленск (6 декември 1812 г.). Ръководи действията на руската армия в началото на Европейския поход. Умира в Полша на 28 април 1813 г.