Събития на дата
7 Май 2017

Архивни събития

Преди 93 години на 7 Май 1924 година

Умира Димитър Благоев - български общественик, публицист; основоположник на марксизма в България. Създател и ръководител на българската работническа социалдемократическа партия (1891 г.). Роден е в с. Загоричене, Костурско през 1856 г. През 1875 г. постъпва в IV клас на габровското Априловско училище. След Освобождението продължава образованието си в Одеса. От 1880 г. е в Петербург, където следва естествени науки и право. Чете произведенията на К. Маркс и Ф. Ласал. Става убеден привърженик на марксизма. В края на 1883 г. основава т. нар. "Група на Благоев" - първата социалдемократическа организация в Русия с политическа програма и устав; издава в-к "Рабочий". Благоев установява връзка с Г. Плеханов и неговата група "Освобождение на труда" в Женева. За политическата си дейност е арестуван и изгонен от страната. Продължава делото си в България, където издава сп. "Съвременен показател" заедно със съпругата си В. Живкова (Вела Благоева). По негова инициатива социалистически дружинки се събират на вр. Бузлуджа на 2 август 1891 г., където се провежда учредителният конгрес на БРСДП. Димитър Благоев е убеден привърженик и твърд последовател на Маркс. Той се бори с всички отклонения от догмите на марксизма. След 1917 г. повежда партията към болшевизация. Автор е на първата марксическа книга в България "Що е социализъм и има ли той почва у нас?" (1891 г.). Димитър Благоев е редактор на първия марксически в-к "Работник" (1892 г.). Обявява се против терористичния курс на партията, налаган от Коминтерна и прокарван в българската политическа действителност от Г. Димитров, В. Коларов, Ан. Иванов и др. Последната година от живота си прекарва в изолация.

Преди 131 години на 7 Май 1886 година

Осуетен е заговорът на руския капитан Николай Набоков за отвличане на княз Александър I Батенберг и за предаването му на руснаците. По предварителен план, отвличането трябвало да бъде осъществено между Бургас и Айтос.
Въпреки, че Батенберг е предложен от Русия за български княз той постепенно губи доверието на руския двор. Още с встъпването си на престола Александър I Батенберг изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставя Търновската конституция. Затова се насочва към съюз с Консервативната партия, чиито ръководители още по време на Учредителното събрание 1879 г. се обявяват за олигархично управление. На 27 април 1881 г., със съдействието на военния министър генерал-лейтенант П. К. Ернрот, Батенберг извършва държавен преврат, след който отменя конституцията и въвежда т.нар. режим на пълномощията (1881-1883 г.). Русия започва да се съмнява в правилността на избора си за български княз и вижда в лицето на Консерваторите проводник на прозападни настроения. През 1882 г. е съставено ново правителство начело с повиканите от Русия генерали Соволев и Каулбарс. Между руските представители и консерваторите противоречията не са преодолени. Българският владетел възприема Русия като заплаха и посредством консерваторите търси сближение с умерените либерали. На 6 септември 1883 г. Търновската конституция е възстановена и е създаден нов кабинет начело с Драган Цанков. След отстраняването на руските пратеници от прякото управление на страната отношенията с Русия се обтягат. Това създава силни настроения против българския княз сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят княза от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август Александър I Батенберг абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. До края на живота си той служи в редовете на австро-унгарската армия в Грац.

Преди 141 години на 7 Май 1876 година

Дряновският манастир, в който се укрива четата на поп Харитон, е разрушен с артилерийска стрелба. Въстаниците, които водят деветдневни сражения с турците правят опит за пробиване на обсадата. В боя по-голямата част от тях загиват, а тези, които са заловени, са изправени пред съд.
Вестта за избухването на въстанието в IV революционен окръг заварва Търновския революционен окръг в тежко положение. Част от ръководителите на революционните комитети в Горна Оряховица, Търново и Лясковец са заловени. Въпреки това е организирана голяма въстаническа чета от селата Мусина, Бяла черква, Михалци, Дичин, Вишовград и др. Начело застава поп Харитон, а за военен ръководител е назначен П. Пармаков. Знаменосец става Д. Атанасов - Русчуклийчето. В четата влизат още Бачо Киро, Хр. Караминков (Бунито), Т. Левтеров и др. Според плана тя трябва да се съедини с другите въстаници и да се укрепи в Балкана, за да може да води по-продължителна борба. След като се отправя към Стара планина, по дирите и тръгват многобройни потери от башибозук и редовни войскови части. На 29 април четата се установява в Дряновския манастир и в продължение на 9 дни води непрекъснати сражения с противника. На 7 май манастирът е разрушен от артилерийска стрелба и въстаниците решават да направят опит за пробиване на обсадата. В боя по-голямата част от тях загиват, а тези които са заловени, са изправени пред съд.