Събития на дата
7 Април 2017

Архивни събития

Преди 68 години на 7 Април 1949 година

В "Държавен вестник" е публикуван указ на Президиума на Народното събрание за освобождаване на Трайчо Костов от длъжностите подпредседател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси. Като причина за решението се изтъкват " допуснати от него груби грешки при ръководене работата на Министерския съвет и във връзка с отношенията ни със Съветския съюз". Обвинен е в антидържавна и антипартийна дейност и е осъден на смърт и обесен. Реабилитиран е след Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г.
Трайчо Костов е роден на 17 юни 1897 г. в София. През 1916 г. завършва Школата за запасни офицери и заминава за фронта. След края на Първата световна война (1914–1918 г.) следва право в СУ "Св. Климент Охридски", като едновременно с това изучава френски, немски, руски, английски език и стенография. Работи като стенограф в Софийския общински съвет и в Народното събрание. През 1919 г. е избран за секретар на софийската комсомолска организация, а на следващата година е включен в състава на Централното настоятелство на БКМС. Включва се в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 г., а след разгрома му работи като деловодител на ЦК на БКП.
През есента на 1924 г. Костов е арестуван и осъден на 8 години затвор. След амнистирането през 1920 г. заминава за СССР, за да се лекува. Там работи към ИККИ и Задграничното бюро на ЦК на БКП. През 1931 г. се завръща в България и е избран за член на ЦК на БКП (т.с.). През 1932 г. отново заминава за СССР. Участва в дейността на Балканския секретариат на Коминтерна и чете лекции в българския сектор на Комунистическия университет за национални малцинства от Запада.
През 1934 г. Костов се завръща нелегално в България заедно с Г. Дамянов и Ст. Димитров-Марек, за да окаже съдействие на партията да преодолее левосектантския курс. На VI разширен пленум на ЦК на БКП през 1936 г. е избран за член на Политбюро на ЦК на партията. През 1936 г. заминава пак за Москва, където работи като политически съветник на В. Пик, който ръководи Балканския секретариат на Коминтерна. Задграничното бюро на БКП изпраща Костов в България през 1938 г. Преследван от полицията, той преминава в нелегалност от 1940 г. През 1942 г. е заловен и съден по процеса на ЦК на БРП. Получава доживотна присъда. След 9 септември 1944 г. отново е секретар на ЦК на БРП (к), а на VIII разширен пленум на ЦК е избран и за член на Политбюро. От 1946 г. Костов е назначен едновременно за подпредседател на МС и за министър на електрификацията, водите и природните богатства. Избран е и за председател на Комитета за стопански и финансови въпроси при МС.

Преди 108 години на 7 Април 1909 година

Сърбия и Черна гора признават независимостта на България.
Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския договор, сключен през 1878 г. Според договора териториите на Северна България са включени в т. нар. Княжество България - автономно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под върховната власт на султана. Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана. Княжеството трябва да участва в изплащането на държавните дългове на Турция (за него е в сила режимът на капитулациите, наложен на Османската империя от Великите сили). Компанията на Източните железници запазва своите права на територията на Княжеството. Въпреки че васалната зависимост е по-скоро формална, тя затруднява установяването на равноправни икономически и политически отношения между България и останалите държави. Първите стъпки към премахване на това васално положение са свързани с изпращането през 1879 г. на български дипломатически и търговски агенти в съседните балкански страни и подписването през 1889 г. на самостоятелни търговски договори с редица държави. След Младотурската революция, извършена през 1908 г. се създават условия за отхвърляне изцяло на васалната зависимост на България. Правителството и князът са подкрепени от Австро-Унгария, която се стреми да анексира Босна и Херцеговина. Поради васалната зависимост на България турското правителство не поканва българския дипломатически представител в Цариград Иван Стефанов Гешов на прием заедно с другите дипломати. Това дава повод на българското правителство да го отзове от Османската империя. По същото време турските служители по Източните железници започват стачка. За да не се прекъсне движението, правителството на Александър Малинов изпраща български служители на тяхно място. След прекратяването на стачката обаче българските власти задържат под свой контрол ЖП линия. В такава обстановка на 22 септември 1908 г. в черквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест е провъзгласена независимостта на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на България. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария обявява анексирането на Босна и Херцеговина. Тъй като клаузите на Берлинския договор 1878 г. са нарушени, възниква остра Балканска криза (1908–1909 г.). Повечето от Великите сили отказват да признаят независимостта на България, влошават се и българо-турските отношения. Турция настоява България да й изплати 125 млн. франка обезщетение, за да признае българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909 г.), Българо-турски протокол (1909 г.) и Руско-български протокол (1909 г.). Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877–1878 г., срещу което Турция се отказва от всякакви претенции към България. От своя страна България трябва да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.