Събития на дата
7 Октомври 2017

Архивни събития

Преди 11 години на 7 Октомври 2006 година

В Москва е убита журналистката от вестник “Новая газета” Анна Политковская. Приживе тя е известна с критичните си материали за Чечня и Северен Кавказ.
Престъплението получава международен отзвук и всички реакции са единни в призива към Москва незабавно да разкрие извършителите и поръчителите на убийството.

Преди 31 години на 7 Октомври 1986 година

България започва неофициални преговори с Европейската икономическа общност (ЕИО).
Европейската икономическа общност е митнически съюз на държавите от Западна Европа, известен още като Общ пазар. Създава се през 1958 г. с подписването на договор в Рим, когато Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург се съгласяват да влязат в митнически съюз с общи външни митнически тарифи, свободно движение на работна сила и капитали и обща селскостопанска политика.

Преди 67 години на 7 Октомври 1950 година

Турция едностранно затваря границата с България и прекратява потока на изселващи се български турци. Поводът е преминаването на границата от семейства от ромски произход, които не са снабдени с турски входни визи и които нямат право да се изселват. В края на месеца около 5000 български турци се струпват на границата.
Терминът “Възродителен процес” се споменава за първи път в материал на ЦК на БКП, изпратен в началото на 1985 г. до всички висши партийни ръководители в страната, който е озаглавен "Укрепването на единството на българската социалистическа нация, на нейната етническа хомогенност". В този документ за първи път се говори и за "смяна на имената". В материала се посочва, че "документално" е установено, че българските турци са "потомци на ислямизирани в миналото българи" и че целта на "преименуването" е "окончателно и безвъзвратно да откъснем това население от турцизма" и да се постигне "избистряне и укрепване" на неговото българско национално съзнание. Изпращането на този документ е предшествано от среща на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП с първите секретари на окръжните партийни комитети, състояла на 18 януари 1985 г. На срещата председателят на Министерския съвет Георги Атанасов изнася доклад за резултатите от кампанията по преименуването на българските турци, според който до 14 януари същата година са сменени имената на 310 000 души предимно от Кърджалийски, Хасковски, Бургаски и Пловдивски окръг.
На 28 януари 1985 г. на съвещание на ЦК на БКП с партийния актив в София се отчита, че в цялата страна преименуването е приключило. Обяснено е, че с него се поставя началото на "възродителен процес", който трябва да възстанови българското национално съзнание на преименуваните и окончателно да ги приобщи към българската нация.
На 12 март 1988 г. пред Политбюро на ЦК на БКП Тодор Живков излага основните моменти в "новата стратегия по възродителния процес". Обсъждат се "Тезиси по възродителния процес", тъй като преименуването не е дало желания резултат и Живков настоява българските турци да бъдат приобщени "в процеса на преустройството". Той предлага да се преселват отделни семейства и край границата да се настаняват българи. В тона му се долавя тревога от усложняващата се ситуация: "Трябва да се отиде към нови смели решения, които да ни позволят да доведем това дело докрай. Но ние не сме разсекли възела. Това, че сме сменили имената, нищо не значи. Те се кръщават вкъщи, всяко новородено има две имена и т.н. При новите условия национализмът започва да се възражда."

Преди 132 години на 7 Октомври 1885 година

Издаден е Указ за свикване на Народното опълчение за защита на Съединението.
Народното опълчение е спомагателна въоръжена сила, съществуваща в България от 1880 г. до 1891 г., чиято цел е да бъде резервно попълнение на редовната армия. Създава се със специален закон от 1880 г. за осигуряване на военната подготовка на населението, което не може да постъпи във войската, с оглед защитата на бъдещото съединение на Източна Румелия с Княжество България. Ръководството му се осъществява от Военното министерство, което поема и грижата за обучението на опълченците. В провинцията има свои окръжни комитети и чети. Заради участието на някои негови чети (какъвто е случаят в Оряховско) в демонстрациите на населението против установения с държавния преврат 1881 г. режим на пълномощията последва разпускане на окръжните опълченски комитети (1882 г.), а през 1883 г. се разтуря и самото Народно опълчение, анулира се и законът за неговото създаване. Във връзка с подготовката на Съединението, през април 1885 г. с княжески указ се възстановява законът за Народното опълчение. Сформираните чети (особено в Западна България) вземат активно участие в Сръбско-българската война (1885 г.). Опълчението съществува до 1891 г.

Преди 138 години на 7 Октомври 1879 година

В 56-членното областно събрание влизат общо 40 българи.
Областното събрание на Източна Румелия е върховен законодателен орган на Източна Румелия. Състои се от 56 депутати, от които избирани от местното население са 36, назначавани от главен управител от средата на най-видните земевладелци, търговци, занаятчии, чиновници и др. са 10, и по право – главите на различните религиозни общности, двама представители на върховните съдилища и главния контрольор на финансите – общо 10 души. С избирателни права се ползват всички граждани в Областта, навършили 21 г., които притежават недвижим имот или имат завършено висше образование. Кандидатите за депутати трябва да са навършили 25 г. Не могат да се кандидатират за депутати назначаваните от правителството административни чиновници, както и военните лица от милицията и жандармерията. Областното събрание се събира всяка година на обикновена сесия, която продължава до два месеца. При особени случаи главният управител може да свиква и извънредни сесии. Разтурянето на Областното събрание става от султана по предложение на главния управител. Заседанията на Събранието са открити. Депутатите в него се ползват с лична неприкосновеност. Като официални езици се ползват български, турски или гръцки. Главната функция на Събранието е изработването на закони и гласуването бюджета на Областта. Нормативните му актове влизат в сила след одобряването им от главния управител. Директорите (министрите), назначавани от главния управител, носят отговорност за своите действия и пред Областното събрание. От 1879 г. до 1884 г. мнозинство в Събранието имат представителите на Либералната (казионна) партия. През 1884–1885 г. те са изместени от представителите на Народната (съединистка) партия. Областното събрание съществува до Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.).

Преди 446 години на 7 Октомври 1571 година

Състои се Битката при Лепанто (днес Навпакт, Гърция), в която османският флот е напълно унищожен от обединените морски сили на Испания и Венеция.
Потопени са всичките 220 имперски кораба. Човешките загуби на османците са огромни – 30 000 убити и 3000 пленени. Това е първият знак за намаляващата мощ на мюсюлманската империя. Тържествени литургии и камбанен звън в цяла Европа оповестяват голямата победа на християнския свят. Сред християнските народи на Балканите се връща надеждата за отхвърляне на иноверната власт. Започват бунтове в Северен Епир и Пелопонес, чиито жители са в непосредствена близост до мястото на битката. Слуховете за османския разгром и броженията след тях достигат и до българските земи.