Събития на дата
5 Май 2017

Архивни събития

Преди 95 години на 5 Май 1922 година

След обиск са разкрити документи, уличаващи белогвардейските части в България в действия против властите. На 11 май те са разпуснати с постановление на правителството, а висшите чинове са арестувани и екстернирани. До края на годината са закрити всички военни формирования и руската императорска легация в София. По решение на конференцията на посланиците на Антантата от 17 май оръжието на Врангеловата армия е предадено на Съглашението.
През 1922 г. е извършен опит на българската буржоазия съвместно с белогвардейските войски на барон Врангел да свали от власт правителството на Александър Стамболийски. Врангеловите войски са настанени в България през 1921 г. под натиска на Антантата. Това са крупни въоръжени части – около 24 000 души, със своя организация, съд и военни училища. Конституционният блок влиза в преговори с Врангеловите генерали за общи действия срещу правителството на БЗНС. БКП научава за подготвяния заговор и започва да публикува на страниците на в. "Работнически вестник" изобличителни материали. Тя призовава трудещите се да се борят за изгонването на белогвардейските заговорници от България. Правителството на Ал. Стамболийски пристъпва към екстрадиране на провинилите се Врангелови офицери. Впоследствие хиляди врангелисти се завръщат в Съветска Русия.
Пьотър Николаевич Врангел е руски дворянин, барон, гвардейски офицер, генерал-лейтенант (1917 г.). Завършва Минния институт в Петербург (1901 г.) и постъпва на служба в Лейбгвардейския конен полк. През 1902 г. е произведен в чин офицер. Той участва в Руско-японската война. През 1910 г. завършва Николаевската академия на Генералния щаб . По време на Първата световна война е командир на кавалерийски корпус. След болшевишкия преврат (1917 г.) постъпва в национално-патриотичната Доброволческа армия, в която командва конна дивизия и конен корпус. Той е командващ Доброволческата армия от декември 1919 г. до януари 1920 г. Пьотър Врангел участва и в Гражданската война и защитава демокрацията, свободата и правата на човека от настъплението на болшевиките. След поражението на доброволческата армия е емигрант. Автор е на мемоари "Записки" (1928 г.).

Преди 813 години на 5 Май 1204 година

Пратеници на цар Калоян пристигат в Константинопол с предложение за мир. По това време градът е завладян от кръстоносците. Рицарите твърдят, че българският цар незаконно владее земя, която принадлежи на византийския император, а сега принадлежи на тях - неговите победители. Като господари на европейския югоизток те изискват цар Калоян да се откаже от престола и да им се покори, като заплашват, че в противен случай ще навлязат в страната му.
В този период българският владетел активно действа относно затвърждаването на позициите си. В края на лятото на 1204 г. завършват преговорите с папа Инокентий ІІІ, в които участва и българският архиепископ Василий. Събитията на Балканите стимулират активността както на българския владетел, така и на папата. След дълга преписка и размяна на пратеници е сключен договор, с който българският владетел се задължава да приеме върховенството на Римската църква, срещу което трябва да получи най-висше признание за царското си достойнство и патриаршески сан за главата на българската църква. Така на 8 ноември с тържествена церемония в Търново цар Калоян получава корона, скиптър и знаме като знаци на владетелско достойнство от кардинал Лъв, легат на папа Инокентий ІІІ. Титлата, която получава е крал. В цялата си дълга кореспонденция с папата Калоян иска за себе си титлата император, а за своя архиепископ – титлата патриарх. От името на владетеля си, ръководителят на българската църква Василий, в писмо до папата му съобщава, че легатът Лъв “ме посвети за патриарх” и “короняса и благослови император Калоян”.
Същевременно в този период цар Калоян сключва с византийските аристократи от тракийските градове съюз за съвместни действия срещу латинците. Предложението е на ромеите, които изпращат при българския цар пратеници с обещанието, че “ще го обявят за император и всички ще му се подчиняват”. При преговорите е изработена тактика за съвместните действия. Започва подготовка на въстание във всички градове в Тракия. Цар Калоян поема задължението да подкрепи въстаниците със своята армия.
На 14 април 1205 г. българският владетел разбива войската на кръстоносците в битката при Одрин. На бойното поле Калоян пристига с цялата българска армия и 14 000 кумани. Маневрената куманска конница предприема лъжлива атака срещу латинския лагер и увлича рицарите в преследване. Така неорганизирано те се отдалечават от своя лагер, за да достигнат до очакващата ги в засада българска войска. Затворени в плътен кръг, латините се оказват срещу очакващите ги в засада отряди на Калоян. Някои от спасилите се рицари след време признават, че в битката при Одрин загива “цветът на рицарската войска”. Император Балдуин е пленен и отведен в Търново. Малкото рицари, които успяват да избягат от полесражението, бягат към Родосто и Константинопол.
След тази битка българската държава се утвърждава като първостепенна политическа и военна сила на Балканите. Скоро Калоян превзема Пловдив и се насочва на юг към Солунското маркграфство. Успява да освободи за кратко време редица крепости - Серес, Костур, Битоля, Охрид и др., и стига до стените на Солун. След заговор, в който участват и български боляри, недоволни от прекомерното засилване на централната власт, цар Калоян е убит от куманския вожд Манастър.