Събития на дата
5 Април 2017

Архивни събития

Преди 58 години на 5 Април 1959 година

Провеждат се избори за народни съвети, народни съдии и съдебни заседатели. За кандидатите на ОФ са подадени 99,82 % от гласовете. Отечественият фронт е образуван през 1942 г. На 17 юли 1942 г. по нелегалната радиостанция "Христо Ботев" е оповестена неговата програма. С нея се отправя призив за обединяване на патриотичните и демократичните сили в България, без разлика на политическа и верска принадлежност, за обща борба срещу хитлеристите и техните български поддръжници. В програмата се поставят общонационални външнополитически задачи: скъсване на съюза с Германия и други държави от оста, изтегляне на германските войски от България, спиране износа на храни и материали за Германия, възстановяване на дипломатическите отношения със СССР, САЩ и Англия и др.
Задачите, свързани с демократизацията на страната, са: незабавно освобождаване на цивилните и военните лица, преследвани заради техните идейни убеждения, премахване на противоконституционните и противонародни закони, разтуряне на фашистките организации, прочистване на държавния апарат.
Определена е и икономическата политика, която трябва да се следва: запазване на националните богатства и труд от чуждо посегателство, провеждане на политика, с която да се гарантира работа за всички, създаване условия за развитие на стопанството на България и др. В програмата се посочва най-близката цел: събаряне на противонародното правителство и създаване правителство на ОФ, което да гарантира независимостта, свободното обществено-политическо и икономическо развитие на страната.
До края на 1942 г. са сформирани над 100 местни отечественофронтовски комитети. През септември 1943 г. е образуван Национален комитет на ОФ от представители на Българската работническа партия, Българския земеделски народен съюз "Пладне", Политическия кръг "Звено", Българската работническа социалдемократическа партия и независими интелектуалци. След 9 септември 1944 г. се съставя първото отечественофронтовско правителство, в което влизат представители на БРП (к), пладненци, звенари, социалдемократи и независими общественици. Министър-председател става К. Георгиев.
На Втория си конгрес през февруари 1948 г. ОФ прави сериозни промени в организационното си устройство. От междупартийна коалиция се превръща в масова обществено-политическа организация, която възприема програмата на БРП(к) за изграждане на социализма по сталински модел.

Преди 160 години на 5 Април 1857 година

На 5. 4. (24. 3. - български стар стил) 1867 г. е роден е княз Александър I Батенберг - княз на България за периода 1879- 1886 г. Той е роден във Верона (Италия) и е племенник на руския император Александър II. Хесенският принц участва като доброволец в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Избран е за български княз от Първото Велико народно събрание на 17 април 1879 г. по препоръка на руския император и със съгласието на Великите сили, подписали Берлинския договор 1878 г.
Още с встъпването си на престола Александър I Батенберг изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставя Търновската конституция. Затова той се насочва към съюз с Консервативната партия, която още по време на Учредителното събрание 1879 г. се обявява за олигархично управление. С нейна помощ князът се стреми да засили личната си власт.
На 27 април 1881 г., с активното съдействие на генерал-лейтенант П. К. Ернрот, който по това време е военен министър в България, Александър I Батенберг извършва отдавна замисления държавен преврат. След преврата конституцията е суспендирана и е въведен т.нар. режим на пълномощията, продължил до 1883 г. Този акт не дава очакваните резултати, напротив, князът губи до голяма степен своя престиж в България и се лишава от подкрепата на Русия. Това го принуждава да възстанови конституцията още преди да изтече определеният от него 7-годишен период на пълномощията.
Съгласието му да приеме Съединението на Източна Румелия с Княжество България, прокламирано на 6 септември 1885 г. в Пловдив, съдейства до известна степен за закрепване на положението му вътре в страната. Външнополитическите му позиции обаче стават още по-нестабилни.
След Сръбско-българската война 1885 г., в която Александър I Батенберг е главнокомандващ българската войска, настъпва обтягане на руско-българските отношения. Това създава силни настроения против княза сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията.
На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър I Батенберг от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август той абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. До края на живота си служи в редовете на австро-унгарската армия в Грац. По негово желание е погребан в София, където му е издигнат мавзолей.