Събития на дата
5 Март 2017

Архивни събития

Преди 64 години на 5 Март 1953 година

Сталин (от „сталь“, стомана) е роден в бедно грузинско семейство. Съгласно официалната биография е роден на 21 декември 1879 г., а съгласно църковната книга на ражданията - една година по-рано, на 6 декември 1878 г. Бащата на Сталин е обущар (умира 1890 г.), а майка му - дъщеря на крепостен селянин. Знае се, че баща му го е пребивал жестоко с колан, което се е отразило върху психиката на сина му. Йосиф учи в основното църковно училище в Гори, а впоследствие влиза и в духовната семинария в Тифлис, откъдето е изключен през 1899 г. В ученическите си години е писал стихове. Включва се във въоръжената борба против царизма, участва във въоръжени обири. Нееднократно е арестуван и пращан на заточение. Има сведения, че е бил вербуван за агент на царската Охранка.

След Октомврийската революция (1917 г.) става комисар по въпросите на националностите, а през 1922 г. — генерален секретар на болшевишката партия.

Сталин става ръководител на СССР след смъртта на Владимир Ленин през 1924 г., независимо от това, че в "Писмо до Конгреса" Ленин заявява, че Сталин е груб и трябва да бъде сменен от този пост. Благодарение на това, че останалите ръководители от т.нар. "Ленинска гвардия" го смятат за посредствен човек, той успява да се наложи във властта, като отстранява последователно конкурентите си за поста Генерален секретар - първо Троцки, а впоследствие и останалите - Каменев, Зиновиев, Риков, Раковски (българин по произход), Томски, Бухарин и др.

Сталин се отказва от провалилата се теория за перманентната революция на Лев Троцки и възприема тезата за победата на комунизма в една отделно взета страна. Под неговата власт държавата относително се стабилизира икономически, главно чрез развитието на тежката промишленост и енергетиката, но същевременно се налага започналото по времето на Ленин тоталитарно и авторитарно управление. Сталин се изказва "компетентно" по всички въпроси, вкл. и езикознанието. Този човек ще остане в историята като един от най-жестоките тирани-убийци, ако не и най-жестокият злодей за всички времена. Жертвите му се изчисляват на около 30 млн. души и макар че Хитлер е отговорен за смъртта на повече хора, Хитлеровият деспотичен режим е много по-краткотраен от този на Сталин. До този момент светът не е виждал толкова мащабна и устойчива тирания от нов тип, която става заплаха за целия световен ред и статукво. Може да се направи историческа аналогия на Сталинската тирания с тази на Персийската империя, когато през 499 г.пр.Хр. Персия заплашва да наложи чрез война своята деспотия на гръцката демокрация и тогавашния цивилизован свят.
[zagl]Жертвите на Сталиновия режим[/zagl]
Докато всички в СССР го славят като "баща на народите", милиони души загиват от сталинските репресии и неразумни, еднолично взимани решения.Броят на жертвите на Сталиновия режим е оценяван различно, но най- достоверните сведения са между 1,5 и 20 милиона души загинали в лагерите или разстреляни. Липсват достоверни сведения за точния брой на загиналите, но твърде намаления брой 2 милиона жертви при съществувалите лагери е причина, някои да виждат в това опит за изопачаване на истинския брой жертви- подробна информация на руски В годините преди Втората световна война, Сталин провежда Голямата чистка (1934 - 1938 г.), жертва на която става висшето ръководство на ВКП(б),НКВД и Червената армия.

През 1939 г.Сталин сключва споразумение с Адолф Хитлер за подялбата на Полша и разграничаването на сферите на влияние в Източна Европа (т.нар. пакт Рибентроп-Молотов). През зимата на 1939 - 1940 г. Сталин осъществява агресия срещу Финландия, наричана още Зимната война. Именно слабото представяне на Червената армия във Финландската война ускорява дейността на хитлеристкото командване по разработване на плана "Барбароса" за нападение над СССР. Поради унищожаването на средния и висшия команден състав на армията, в навечерието на Втората световна война едва 7 % от командирите са имали висше образование. Същевременно Червената армия изостава сериозно и в използването на модерна техника, като набляга на опита на старите пълководци и използва например кавалерията срещу танкове.

Сталин остава изненадан от германското нападение на 22 юни 1941 г., независимо че редица разузнавателни данни, вкл. и с конкретната дата на нападението, са му били докладвани от съветското разузнаване - от Зорге, ген. Заимов, Червения оркестър и др. Според някои (вижте хипотезата на Виктор Суворов), съветските планове са предвиждали в най-скоро време нападение над Германия. Лошото начало на войната се дължи и на едноличното решение на Сталин да се създава отбранителна линия в южните райони на СССР, докато германците тръгват направо към Москва.

След бързите успехи на немците Сталин изпада в страхова депресия и напуска Кремъл, като на практика оставя армията без главнокомандващ. Едва след като Политбюро решава да изпрати делегация начело с Молотов във вилата на диктатора, той намира сили да се обърне към съветския народ в началото на юли 1941 с призив за защита на Родината. Сталин е избран за председател на Държавния комитет за отбрана, става и народен комисар на отбраната, както и върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Германското настъпление обаче е спряно едва през декември в предградията на Москва, не без помощта на армейски генерал Г. К. Жуков и логистичната подкрепа от страна на съюзниците САЩ и Великобритания.

През Великата отечествена война повечето съветски войници проявяват храброст и издръжливост, но лошото командване и липсата на адекватно техническо осигуряване причиняват смъртта на над 20 милиона военни и цивилни граждани на СССР. Част от военнослужещите и от населението в окупираните от германците райони преминава на страната на окупатора, за което цели народности (чеченци, кримски татари и българи и др.) са били репресирани и/или изселени, след като Съветската армия установява контрол над техните райони.

Независимо от липсата на военен талант Сталин е обявен за маршал на СССР (1943 г.), а на 27 юни 1945 и за генералисимус. Носител е на званието "Герой на Съветския съюз", орден "Суворов", орден "Победа" (2 пъти).

Чрез победата във Втората световна война СССР поставя край на "Хилядолетниа райх". След края на войната Сталин налага просъветски режими в повечето източноевропейски държави, с което на практика започва Студената война. Разделението на сферите на влияние в Европа е договорено на среща между Сталин, Рузвелт и Чърчил в Ялта, но Сталин не спазва ангажимента си след войната да бъдат насрочени демократични избори в тези страни.

С помощта на Берия и репресивния апарат на НКВД, както и със средствата на разузнаването, СССР бързо успява да навакса изоставането си в разработването и производството на атомната бомба. Въпреки нарастналото напрежение в света сблъсъкът между свръхсилите се реализира във военно отношение единствено в Корейската война (1950-53), която довежда до трайното разделяне на Северна и Южна Корея.

В края на живота си Сталин подозира в заговор почти всички от старите си другари. Той организира т.нар. лекарски процес. По ирония на съдбата това решава и съдбата на диктатора - когато получава удар, никой не смее да провери какво става с него и да му окаже помощ. Според някои твърдения в литаратурата Берия е организатор на смъртта му. На многолюдното погребение на Сталин на Червения площад биват дадени хиляди жертви, стъпкани от тълпите. Мумията му бива положена в мавзолея на Ленин, но през 1961 г., по инициатива на Хрушчов, е извадена оттам и погребана край Кремълската стена.

Преди 74 години на 5 Март 1943 година

Завършва Богословското училище в София (1902). Учител в прогимназията в с. Върбец, в Сливен и другаде (1903–04). През 1908 заминава за Петербург, където учи живопис в частното училище на Л. Бакст (състудент на М. Шагал и В. Кандински). Член на групата „Мир искусства“, която в края на 19 век и началото на 20 век се оформя като център на руския художествен авангард. Запознава се с модерните течения в европейското изкуство, изпитва влияние от Петербургската декоративна школа (Рьорих, Билибин, Петров-Водкин); изпраща литературно-художествени писма до сп. „Демократически преглед“. През 1912 се завръща в България, участва в Балканската война. През 1913–17 учителства в Асеновград. Съредактор на сп. „Златорог“ — от 1922. Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София (1923–24), където поставя (1923) пиесата на М. Метерлинк „Мона Вана“ и изработва проектите на декори към нея. През 1924–25 е библиотекар в Министерството на просвещението, от 1935 до смъртта си — главен ръководител на Радио София. Председател (1927) на дружество „Родно изкуство“, пръв председател (1931) на Съюза на дружествата на художниците (дн. СБХ).

Сирак Скитник се утвърждава като една от най-ярките фигури в междувоенното българско изкуство. С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. Започва творческия си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза. Дебютира (1905) със стихове в сп. „Художник“. Сътрудничи с поетични творби на списанията „Наш живот“, „Демократически преглед“, „Наблюдател“, „Слънце“, „Българан“. Поезията на Сирак Скитник, в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните картини в нея й придава специфичен индивидуален облик. Музикалността на стиха е пренебрегната за сметка на декоративната експресивност и визуалност на образите. Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията „Българска реч“, „Съвременник“, „Везни“, „Хиперион“, „Златорог“, „Художествена култура“ и др. Естетически и творчески се противопоставя на миметичния принцип в изкуството и в разбирането си за модерен стил се ориентира към експресионизма (статиите „Старо и ново изкуство“, 1919, „Тайната на примитива“, 1923).

Псевдоними: П. Кобалт, Н. Р-ски, С. С.

Преди 90 години на 5 Март 1927 година

Вестник "Работническо дело" е български вестник с лява насоченост, орган на БРП, от 1948 - на БКП. Излизал от 1927 до 1990.

Първоначално излиза като седмичник. Забранен след Деветнайсетомайския преврат, от 1935 до 9 септември 1944 излиза нелегално. През 1938, при сливането на БРП и БКП, онаследява "Работнически вестник".

Усилено критикува правителствата на буржоазните партии, пропагандира идеите на БКП, обявява се за приятелски отношения със СССР и против въвличането на България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия. На страниците на "Работническо дело" е публикувано възванието на Георги Димитров за създаване на ОФ и платформата на самия ОФ.

След Девети септември вестникът активно поддържа властта на БКП и става нейна основна пропагандна трибуна.

През 1990 година, с оглед на сериозните обществено-икономически промени в България, се преименува на вестник "Дума".

Преди 145 години на 5 Март 1872 година

Ангел Кънчев Ангелов е български революционер. Роден в Трявна, той учи в Сърбия и Чехия. През 1868 участва във Втората българска легия в Белград. През лятото на 1871 е назначен от БРЦК за помощник на Васил Левски. Играе важна роля при формирането и дейността на Русенския революционен комитет "Кубрат". При опит да премине нелегално в Румъния той се самоубива, за да не бъде заловен. В близост до мястото на самоубийството има изграден паметник.