Събития на дата
5 Ноември 2017

Архивни събития

Преди 17 години на 5 Ноември 2000 година

Умира д-р Петър Дертлиев – политически деец, един от създателите на СДС и на конституцията на Република България; лекар, рентгенолог. Роден е на 7 април 1916 г. в с. Писарово, Плевенско. Завършва медицина. Арестуван е многократно като организатор на социалистически стачки (1934-1940 г.). Избран е за народен представител на БРСДП (о) във Великото народно събрание (1946 г.). През 1948 г. е осъден на 10 години затвор заради убежденията си. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Един от инициаторите е за възстановяване на Българската социалдемократическа партия и включването й в СДС. Лидер е на БСДП след възстановяването й. Депутат е в VII Велико народно събрание, избран от квотата на СДС. През 1990 г. е кандидат за президент на България.

Преди 54 години на 5 Ноември 1963 година

Открит е стопанският металургичен комбинат "Кремиковци".
През 1960 г. започва изграждането на металургичния гигант "Кремиковци", като реализация на правителствената политика на България да се промени аграрната насоченост на икономиката на страната. Идеята е да се използват залежите в находището край кв. "Кремиковци", което е със съдържание на желязосъдържащи суровини в рудата от 30 до 37 %.
Предварителната подготовка на строителството стартира през 1956 г., когато се взема решение за възлагане на проектирането на организации от бившия Съветски съюз. Впоследствие и оборудването почти изцяло се доставя оттам. Проектът се реализира като затворен непрекъснат цикъл за производство на стомана от добив на руда до краен продукт от горещ и студен прокат, тънколистни марки стомана, различни профили арматурно желязо и тръби.
През 1963 г. влизат в експлоатация първите производствени мощности: Рудоподготвително производство, Агломерационно производство, Първа коксова батерия, Първа доменна пещ, Топлоелектрическата централа и Ремонтно-механичен завод.
В следващите 10 - 15 години последователно влизат в експлоатация и останалите основни производства по технологичния поток: Стоманодобивен завод с електропещи и конвертори; Блуминг-слябинг, Стан "1700" - горещо валцуване, Стан "250" за катанка, Тръбопрокатен завод, Завод за студено валцуване, Цех за покаляване на ламарината, Цех за поцинковане и Цех за пластмасово покритие, Феросплавен завод. Успоредно с тях влизат в действие Газодобивно производство, Водоснабдително стопанство, пречиствателни станции.
През 1999 г. "Кремиковци" се приватизира от "Дару металс" АД (сега "Финметалс холдинг" АД). Новият собственик развива стратегия за модернизация на основните производствени мощности на комбината. В изпълнение на инвестиционната програма през 2002 г. след основна реконструкция и модернизация в действие се въвежда Първа доменна пещ

Преди 55 години на 5 Ноември 1962 година

В периода 5 - 14 ноември VІІІ конгрес на БКП приема по примера на 22-ри конгрес на КПСС свръх амбициозна 20-годишна програма "за завършване на строителството на социализма и изграждане на комунизма" в периода 1961-1980 г. Начертава се линия на индустриализация, която да преодолее полузанаятчийския характер на преработващата промишленост и да създаде едри производствени мощности в тежката промишленост, като обаче се държи сметка за потреблението. До 1980 г. промишлената продукция трябва да нарасне 6,5 - 7 пъти в сравнение с 1960 г., селскостопанската - 2,5 пъти, химическата - 25 пъти, машиностроителната - 16-17 пъти, а националният доход - 4,5 - 5 пъти. Тодор Живков е предложен за министър-председател и така освен партийната съсредоточава в ръцете си и държавната власт. "Старата гвардия" е изтласкана от Политбюро (от нея остават само Боян Българанов, Димитър Ганев, Иван Михайлов, Енчо Стайков) и в него укрепват позициите си представителите на новата генерация - Митко Григоров, Живко Живков, Борис Велчев, Станко Тодоров. Секретари на ЦК стават Б. Българанов, Е. Стайков, Начо Папазов, М. Григоров и Б. Велчев.

Преди 61 години на 5 Ноември 1956 година

В периода 5 - 8 ноември във връзка с унгарските събития Министерството на вътрешните работи на Народна република България извършва арести на "неблагонадеждни" граждани. В цялата страна са задържани 372-ма души - бивши активисти на БЗНС "Никола Петков", легионери, "царски" офицери. Само в София арестуваните са 62-ма, от които към 14 януари 1957 г. са освободени 21, а 32-ма са изпратени в лагера в Белене и 9 са дадени под съд.

През 1956 г. в Унгария избухва въстание срещу еднопартийната комунистическа диктатура, потушена жестоко с участието на съветската армия. Министър-председателят на Унгария Имре Наги (заемал поста в периода 1953 г. – 1956 г.) застава на страната на въстаналия унгарски народ. След потушаване на бунта Имре Наги емигрира в Белград. През 1958 г. се връща в Унгария, където е осъден на смърт и обесен.

Преди 65 години на 5 Ноември 1952 година

Генерал Дуайт Айзенхауер печели президентските избори в САЩ с рекорден брой гласове, спечелвани в президентски избори в САЩ.
Дуайт Дейвид Айзиенхауер е американски генерал и държавник; президент на САЩ (1953-1961 г.), армейски генерал (1944 г.). Роден е на 14 октомври 1890 г. в Денисън, щата Тексас. Завършва Военна академия в Уест Пойнт (1915 г.). Служи на различни места в САЩ и в чужбина; заема щабни длъжности (от 1922 г.). По време на II световна война (от 1942 г.) командва американските войски в Европа; върховен главнокомандващ е на съюзните експедиционни сили в Северна Африка и Средиземноморието и съюзническите експедиционни сили в Западна Европа (от декември 1943 г.). Командва операцията "Оверлорд" и окупационните сили на САЩ в Германия (1945 г.). Началник-щаб е на американската армия (от ноември 1945 г.). Върховен главнокомандващ е въоръжените сили на НАТО (1950-1952 г.). Умира на 25 март 1969 г. във Вашингтон.

Преди 84 години на 5 Ноември 1933 година

В периода 5 - 11 ноември в Солун се провежда ІV Балканска конференция. Българската делегация под английски и френски натиск подписва условно проекта на Балканския пакт.
Балканският пакт от 1934 г. (Балканско съглашение, Балканска антанта) е договор между Турция, Гърция, Румъния и Югославия, подписан на 9 февруари в Атина, с който се цели да се запази статуквото на Балканите, създадено след Първата световна война (1914–1918 г.). Пактът е сключен под егидата на Франция, която иска да намали влиянието на Италия и Германия в балканските страни. България не се присъединява към пакта, защото се стреми към ревизия на Ньойския мирен договор (1919 г.) Извън пакта под натиска на Италия остава и Албания. Първа стъпка към унищожаването на пакта е подписаният българо-югославски пакт (1937 г.). Балканският пакт окончателно престава да съществува след нахлуването на Германия в Югославия и Гърция през април 1941 г.

Преди 132 години на 5 Ноември 1885 година

В периода 5 – 7 ноември в хода на Сръбско-българската война се водят сраженията при Сливница.
В първите няколко дни на войната сръбските войски бързо навлизат в българската територия. Срещу тях действат незначителни български части, които обаче се съпротивляват упорито и не позволяват на неприятеля да премине линията Драгоман - Сливница. След съсредоточаването на българските главни военни сили започват ожесточени боеве в района на Сливница. След тридневни сражения (5-7 ноември) сръбските войски са разбити и принудени да отстъпят назад. Победата на българските войски при Сливница решава изхода на войната в полза на България. Голяма заслуга за тази победа имат подполковник Данаил Николаев, командващ Източния корпус, майор Аврам Гуджев, командващ Западния корпус, и други български военачалници. В следващите дни сръбските войски започват да понасят поражения и на другите военни сектори - при Драгоман, Цариброд и др. Изключителна храброст проявяват и защитниците на Видинската крепост. Под командването на капитан Ат. Узунов те не допускат нейното завземане от противниковите войски. След пораженията при Сливница, Драгоман, Цариброд и други миражът на крал Милан за една лека разходка до София не само че рухва, но той се вижда и принуден да отправи тревожен апел до правителствата на западните велики сили да се намесят незабавно и спрат настъплението на българите в пределите на неговата страна. В същото време сръбският владетел заповядва на своите войски да отбраняват Пирот. След двудневни ожесточени боеве (14 и 15 ноември) те обаче са разгромени от българските войскови части и принудени да отстъпят на запад по посока на Ниш. Сръбската армия не е в състояние повече да се сражава, а Сърбия се вижда изправена пред военен погром. Тогава в нейна помощ се явява Австро-Унгария. По нареждане на нейното правителство на 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Р. Кевенхюлер-Меч, пристига в Главната квартира на българската армия и настоява категорично да се прекрати нейното по-нататъшно настъпление, като заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта. Освен това той заплашва княз Александър I Батенберг, че с навлизането на австро-унгарската армия в Сърбия ще се даде повод на Русия да окупира България и да го свали от престола. Тази дипломатическа уловка дава резултат и князът заповядва да се преустанови настъплението на българската армия в Сърбия. Преговорите за примирие със Сърбия приключват на 7 декември. Неговите клаузи се изработват във Виена от специално натоварена европейска комисия, включваща военните аташета на Великите сили. В последвалите преговори за изготвяне на мирния договор взема участие и представител на Османската империя, която по силата на Берлинския договор (1878 г.) се счита за сюзерен на Княжество България. Мирният договор между България и Сърбия се подписва на 19 февруари 1886 г. (Букурещки мирен договор). Победата на България в Сръбско-българската война (1885 г.) изиграва изключително важна роля за укрепване на международното й положение и за признаването на акта на Съединението (Българо-турска спогодба от 1886 г.). Заедно с това тя нанася силен удар върху авторитета на сръбския крал Милан и става една от причините за последвалата му скорошна абдикация от сръбския престол.

Преди 147 години на 5 Ноември 1870 година

Райко Блъсков издава в Букурещ първия брой на сп. "Училище".
Списание “Училище” излиза в периода от 5 ноември 1870 г. до 15 март 1876 г., като първоначално излиза в Букурещ 2 пъти месечно, а после в Русе и Гюргево. Редактор на списанието е Райко И. Блъсков. То е просветно и педагогическо и в него са обнародвани статии по образователни и педагогически проблеми, за методиката и организацията на учебното дело, за религията, морала и жените. В списанието се разглеждат проблеми от различни области на познанието и са поместени очерци за Сократ, Б. Франклин, Ян Коменски, Й. Песталоци, Й. Щросмайер. На списанието сътрудничат Ц. Гинчев, Д. Войников, Кр. Пишурка и др. Спомоществуватели са родолюбиви българи като М. Бенли, Ив. Стоянов, Кр. Георгиев, П. Рашев. Спира да излиза през 1876 г. поради събитията около Априлското въстание.