Събития на дата
5 Октомври 2017

Архивни събития

Преди 90 години на 5 Октомври 1927 година

Дейци на ВМРО (Ип. Развигоров, Ил. Линков и Бл. Кралев) убиват в Щип бригадния генерал Михайло Ковачевич. Той е командващ Брегалнишкия военен окръг. Обявено е военно положение във Вардарска Македония, затворена е българо-сръбската граница (до 5 февруари 1929 г.) и на 30 октомври са убити бащата (Михаил Гаврилов - 65 г.) и големият брат (Христо Гаврилов - 36 г.) на Иван Михайлов в Щип. На 8 октомври 1927 г.е обявено военно положение в Кюстендилски и Петрички окръг (поддържано с укази от 19 март 1930 г. и 5 юли 1933 г.) и е засилена граничната охрана.

Преди 102 години на 5 Октомври 1915 година

На бунт се вдигат войниците от 27-ми пехотен Чепински полк. С него е поставено началото на Войнишките бунтове (1915 –1918 г.).
Войнишки бунтове представляват стихийни бунтове на войници от различни части на българската армия по време на Първата световна война. Въвличането на България във войната през октомври 1915 г. се посреща с недоволство от народните маси. Нежеланието на българските войници да участват във войната проличава още в първите дни след започването на военните действия. Първи се надига 27 пехотен Чепински полк на 5 октомври 1915 г. Правителството на д-р В. Радославов декларира, че участието на България във войната ще бъде кратко, но през есента на 1915 г. войната се превръща в окопна. Всичко това предвещава, че краят на войната не е толкова близко и става причина през 1916 г. брожението сред войнишките маси да се засили, като в 11, 21, 25 и 46 пехотен полк прераства във вълнения.В началото на 1917 г. до българските войници достигат известията за станалите събития в Русия - избухването на Февруарската революция и свалянето на император Николай II от трона и Войнишките бунтове вземат по-масов размер. Тогава се образуват и първите войнишки комитети. След излизането на Русия от войната през есента на същата година лозунгът на съветското правителство за незабавен мир активизира още повече антивоенните настроения в българската войска. Така започват да зачестяват отказите на войниците да изпълняват заповедите на своите офицери. Бунтове избухват в повечето от пехотните полкове.
Засилените брожения и бунтове във войската (както и тези в тила) заставят цар Фердинанд I през юни 1918 г. да се раздели с правителството на д-р В. Радославов и да повери управлението на страната на кабинет от демократи и радикали, оглавен от Ал. Малинов. Новият министър-председател, обаче издава декларации, че кабинетът му ще следва линията на неговия предшественик до "окончателната" победа над съглашенските войски. Всичко това става причина за ново разгаряне на бунтове. В разпространяваните нелегални позиви войниците издигат искане за прекратяване на войната до 15 септември 1918 г., като в противен случай заплашват с масово напускане на фронта. Цар Фердинанд I и правителството на Ал. Малинов не предприемат нищо в отговор на техните искания. В Радомир Райко Даскалов оглавява въстанието и с прокламация обявява пред въстаналите войници т. нар. Радомирска република. Александър Стамболийски е определен за председател на Временното правителство, а Райко Даскалов за главнокомандващ републиканските войски. Същия ден с телеграми до столицата и по-големите градове в страната е обявено провъзгласяването на републиката. Като главнокомандващ Райко Даскалов повежда републиканските войски към София. Изпратен е ултиматум до правителството на Александър Малинов да предаде властта на въстаническите сили. Българското правителство, подкрепено от всички парламентарни групи, обявява столицата за обсадена крепост и назначава за неин комендант ген. Александър Протогеров, член на ЦК на ВМРО. След разгрома на Войнишкото въстание през 1918 г. и превземането на Радомир от правителствените войски Радомирската република е унищожена.

Преди 105 години на 5 Октомври 1912 година

България и Гърция обявяват война на Турция. Започва Балканската война (1912 – 1913 г.). Това е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз 1912-1913 г.) против Османската империя. Предизвикана е от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война. По този начин обществено-икономическото и културно развитие е възпрепятствано, както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен натиск
Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си.
Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.

Преди 139 години на 5 Октомври 1878 година

Избухва Кресненско-разложкото въстание. Отряд в състав от около 400 въстаници под ръководството на Стоян войвода (Стоян Карастоилов) атакува турския гарнизон и превзема Кресненските ханчета. Освободени са селата Влахи, Ощава, Ново село.

Кресненско – разложкото въстание ( 1878 г. - 1879 г.) е въоръжена съпротива на българското население от Македония против несправедливите решения на Берлинския договор 1878 г. След Берлинския конгрес българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя.Наред с мирните протести продължават и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на църковните дейци и интелигенти като Натанаил Охридски, М. Кусевич, В. Диамандиев и др. и на комитетите "Единство". Започва подготовка за въстание. На 8 септември в Рилския манастир се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, Д. Попгеоргиев, Ил. Марков и войводи от вътрешността на Македония. В изпълнение на взетото решение в пограничните с Турция райони се създава местно опълчение, което поема охраната на границата. На 5 октомври 1878 г. отряд в състав около 400 въстаници под ръководството на Стоян войвода (Стоян Карастоилов) атакува турския гарнизон и превзема Кресненските ханчета. Освободени са селата Влахи, Ощава, Ново село.

Въстанието обхваща и местността Кършиака, надясно от р. Струма. Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман А. Калмиков, началник-щаб Д. Попгеоргиев и главен войвода Ст. Карастоилов. Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Сярско, Малешевско и пр. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Банско-Разложката котловина. Ожесточени сражения се водят при освобождаване на Банско и Разлог. Втори въстанически център в Разложката котловина става с. Горно Драглище. Към него се отправят въстаници от Долно Драглище, Добърско и Годлево. Сформираната чета потегля към с. Баня. В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села. Въпреки проявения героизъм турците преминават в настъпление. На 11 ноември е опожарена Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко. По десния бряг на р. Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879 г. В този критичен момент търновският комитет "Единство", който започва да играе ролята на централен в Княжеството, изпраща в Македония Ст. Стамболов. Той заедно с Н. Обретенов настоява да се използва опитът от Априлското въстание 1876 г. и апостоли да подготвят населението за бъдещите въстанически действия. Натанаил Охридски обаче остава привърженик на четническата тактика. Свиква четоводците, действащи в района на Източна Македония, и е образувано ново военно управление начело с М. Хубмайер. Натанаил Охридски и Ст. Стамболов насочват усилията си към изграждане на Централен комитет, организиране на разпръснатите чети и подготовка за нови действия през пролетта на 1879 г. През април една сравнително голяма чета преминава турската граница с цел да даде сигнал за въстание около Битоля. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. На 25 май 1879 г. Натанаил Охридски разпуска четите.