Събития на дата
4 Август 2017

Архивни събития

Преди 22 години на 4 Август 1995 година

На 4 август 1995 г. хърватските сили за сигурност започват масирана операция с кодово название "Буря" с цел възстановяване на контрола над областта Краина, която спада към хърватските територии отпреди 1991 г. За осъществяване на операцията е организирана мобилизация във всяко населено място в Хърватия. Според независими западни източници хърватската войска достига 200 000 души. Сръбските части към момента наброяват не повече от 15 000 души с 200 танка, 400 пушки, 100 БТР-а. По данни на хърватите сръбската армия наброява 46 000 души, а по данни на Запада - 30 000 души. В 3 часа сутринта на 4 август хърватите официално оповестяват началото на операцията. Голяма част от провъзгласената от сърбите Република Сръбска Краина, в Централна Хърватия, е превзета два месеца по-рано при подобна военна операция, наречена "Светкавица". Операция “Светкавица” е проведена на 1 и 2 май 1995 г., когато хърватите окупират Западна Славония. В операцията участват 10 000 хървати, които поставят под свой контрол пътя Загреб-Славонски Брод-Липовац и железопътната линия Загреб-Винковци. Останалата част, граничеща със Сърбия на изток, е върната под контрола на Загреб по-късно без военни действия. При операция "Буря" Хърватия си връща древната крепост Книн, административен център на Краина. Той е главен град на най-бедния район в Хърватия. Контролиран от сърбите, Книн на практика разделя страната на две части. Нападението срещу Книн започва рано сутринта. Срещу града настъпват частите на генерал Анте Готовина, който разполага с 10 000 души. След деветчасови боеве сръбската армия постепенно започва да отстъпва. Заедно с Книн хърватите обстрелват и други големи градове: Слуни, Петриня, Глина и Удбина. Междувременно по радиото започва да се излъчва обръщение на хърватския президент Франьо Туджман към сърбите, в което той призовава към прекратяване на съпротивата и капитулация. За 2 дни сърбите започват да отстъпват. По време на операция “ Буря” Анте Готовина е главен оперативен командващ на хърватските сили, включени в южното крило на фронта. В началото на август 1995 г. той премества щаба си в Книн, главния град на областта Краина, включена в Сплитския военен окръг. На 7 август 1995 г. хърватското правителство обявява, че операция “Буря” е завършила успешно. Допълнителни действия обаче има до средата на ноември 1995 г. Въпреки оказаната слаба съпротива хърватските войници извършват погроми в няколко района, при които по данни на Хърватския хелзинкски комитет загиват най-малко 410 цивилни и са разрушени 22 000 сръбски къщи. Според комитета между 150 000 и 200 000 сърби напускат страната. Сръбското население в Хърватия намалява от 12 % на 3,1 %. Във връзка с операция “Буря” международната общност отправя настойчиво искане към премиера Ивица Рачан да заяви ясно, че скъсва с крайния национализъм от 90-те години, арестувайки издирваните от Хагския трибунал за военните престъпления в бивша Югославия. Въпреки това Рачан продължава да балансира между Запада, като иска да бъдат задържани заподозрените военнопрестъпници, и хърватската общественост, която ги смята за герои от освободителната война и открито ги подкрепя. Конфликтът е фокусиран най-вече върху случая с генерал Анте Готовина, един от най-почитаните от народа хърватски военни, срещу когото Международният трибунал в Хага повдига обвинения през 2001 г. заради ролята му в операция "Буря". След публикуването на обвинителния акт Готовина изчезва и е издирван от властите. Според обвинителният акт Анте Готовина е отговорен за преследвания, убийства, разграбване на имущества, разрушаване на градове и села, депортация и насилствено изселване и др. Ивица Рачан призовава генерала да направи "полезен" за страната жест, като се предаде на Хагския трибунал.


Преди 53 години на 4 Август 1964 година

Започват американските бомбардировки над Северен Виетнам. Виетнамска война (1964 – 1973 г.) се води от САЩ и Виетнам за предотвратяване установяването на комунистическото управление на полуостров Индокитай. САЩ се ангажират с проблемите на Виетнам и полуострова от средата на 50-те години, когато в южната част на страната се създава Република Виетнам (1955 г.), и започва изграждането на така наречената сайгонска армия с участието на американски експерти. През 1960 г. е създаден Национален фронт за освобождение на Южен Виетнам, който с помощта на Демократична република Виетнам, СССР и КНР разгръща освободителното движение за обединение на страната. През 1963 г. със заповед на американския президент Дж. Кенеди в Южен Виетнам са изпратени първите американски въоръжени части. Конгресът на САЩ приема така наречената Токинска резолюция през 1964 г., която поставя началото на войната.

През 1969 г. националните сили на Южен Виетнам създават Временно революционно правителство на Република Виетнам. В Париж е поставено началото на мирни преговори между САЩ и ДРВ. Парижкото споразумение слага край на войната през 1973 година. Американските войски се изтеглят от Виетнам до 1974 г.

Преди 92 години на 4 Август 1925 година

Навършват се 80 години от най-големия (до скоро) атентат в историята на Европа. И до днес обаче няма паметник с имената на невинните жертви на комунистическия терор. Само две паметни плочи (на днешната черква "Св. Неделя" - обща за всички над 160 жертви - и на "Св. Седмочисленици - за убития на 14 април ген. Коста Георгиев, опълченец, водач на управляващия Демократически сговор, на чието опело е извършено пъкленото дело) напомнят, че през 1925 г., в Деня на Търновската конституция, България е загубила повече висши офицери, отколкото са загинали в 4-те войни, водени след Освобождението...

Като отговор на червения терор държавата задейства репресивната си машина и паравоенни формирования, което въвежда България в нов кръг на гражданска война, от която не излизаме на практика до 1945 г. Извършена е последната публична екзекуция в Европа - на преките извършители Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев (като студент гледах снимки от нея на витрината на т.нар Музей на революционното движение на "Царя"). Биват убити без съд и присъда и "леви" интелектуалци като Гео Милев, Йосиф Хербст и др. Подбудителите и поръчителите от БКП и Коминтерна (КИ) обаче не са наказани - Георги Димитров става "вожд и учител на българския народ" и след смъртта му го полагат в Мавзолей; Васил Коларов става председател на ВНС, министър-председател на НРБ и след смъртта му кръщават на негово име един от най-старите български градове, Шумен; Тодор Павлов става регент след 9.ІХ.1944 г. и академик - след смъртта му на негово име кръщават Института по философия на БАН...

Някои смятат, че това е 4-та гражданска война в България - първата е Владайското въстание от 1918 г., втората - Юнският преврат 1923 г. и опитът за контрапреврат на БЗНС, третата - Септемврийското въстание от 1923 г. Има данни, че от страна на КИ атентатът е организиран от Началника на Чуждестранния отдел на ГПУ Мейр (Михаил) Абрамович Трилистер-Москвин. Трилистер-Москвин десет години е началник на Чуждестранния отдел на ГПУ, две години и половина е началник на Чуждестранния отдел на КИ и дясна ръка на Генералния секретар на КИ Г. Димитров. В 1938 г. е осъден на затвор и 2 дни преди влизането на германците в град Орел (през октомври 1943) е разстрелян в затвора, заедно с д-р Кръстю Раковски, племенник на Г. С. Раковски и автор на разобличаващата руския империализъм книга "Русия на Изток".

За ръководене на Военната организация на БКП и атентата в "Св. Неделя" през 1925 в България от Съветския съюз идва военният специалист Михаил Малхазович Чхеидзе.

Вечна памет на невинните жертви от комунистическия атентат на 16 април 1925 г.!

Преди 96 години на 4 Август 1921 година

От 1 до 4 август в Кюстендил се провежда тайно заседание на войводите на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), на което се взема решение да бъде убит вътрешният министър Александър Димитров (Брадата) – на снимката, деец на федералистичното движение във ВМРО. Решението е изпълнено и той е убит на 22 септември същата година в Конявската планина. Причина за решението е убийството на 28 юни същата година на Гьорче Петров (един от водачите на федералистите) от страна на автономистите. В отговор на атентата срещу Гьорче Петров на 1 август в Кюстендил е арестуван кочанският войвода Симеон Клинчарски и е убит на 18 август.


Преди 103 години на 4 Август 1914 година

Великобритания се включва в Първата световна война, след като Германия нахлува на територията на Белгия.

Първата световна война (1914-1918 г.) се води между две големи европейски групировки – Тройния съюз (Централните сили) - Германия и Австро-Унгария и Антантата (Съглашението) - Великобритания, Франция, Русия. Отначало войната обхваща 8 европейски държави - Германия и Австро-Унгария, от една страна, и - Великобритания, Франция, Русия, Белгия, Сърбия и Черна гора от друга. По-късно в нея са въвлечени и други страни; участват общо 38 държави - 4 в така наречените Централни сили - Германия, Австро-Унгария, България, Турция, и 34 в Антантата.

Повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация. В отговор на този акт Австро-Унгария изпраща ултиматум на Сърбия с неизпълними условия, вследствие на което войната между тях става неизбежна. Военните действия започват на 15 юли 1914 г. и в следващите дни в конфликта се намесват Германия - като съюзник на Австро-Унгария и Русия - на страната на Сърбия. Германия обявява война на Русия и Франция и навлиза със своите войски в пределите на неутрална Белгия. Следва намесата на Англия на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. австро-германският блок успява да привлече за свой съюзник Турция. Италия, която е член на Тройния съюз, проявява колебания и през пролетта на 1915 г. е привлечена на страната на
Съглашението.

От лятото на 1914 г. до лятото на 1915 г. войната се води с променлив успех и за двете групировки, като превес продължават да имат държавите от Тройния съюз. През 1916 г. настъпва равновесие на силите. С намесата на САЩ във войната (6 април 1917 г.) на страната на Съглашението настъпва обрат в хода на военните действия и през есента на 1918 г. държавите от Тройния съюз капитулират.

През пролетта и лятото на 1915 г., когато потребността от нови съюзници е изключително голяма и за двете военни групировки, те започват да се стремят да привлекат България на своя страна. Цар Фердинанд I предприема тайни дипломатически ходове с управляващите кръгове на Виена и Берлин. Той и неговото правителство отклоняват направените предложения от Съглашението и още повече активизират контактите си с Австро-Унгария и Германия. На 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в Световната война, като в замяна й се предоставят земите, отнети и от съседните балкански държави след поражението й в Междусъюзническата война. Паралелно с тези спогодби на 24 август 1915 г. е сключена и още една - с Турция, уреждаща поправката на границата между двете страни по долното течение на р. Марица.

Според постигнатите договорености с Австро-Унгария и Германия България пристъпва към непосредствени стъпки за участието си във войната. На 10 септември 1915 г. е обявена обща мобилизация. Формира се и Главно командване на Действащата армия начело с ген. Н. Жеков. До края на септември мобилизацията е приключена, като под знамената са призовани над 600 хиляди войници и офицери, разпределени в три армии. С обозните и други помощни части въоръжените сили на България надвишават 885 хиляди души, които се равняват на 17% от цялото население на страната. Такъв процент на мобилизация не достига нито една от воюващите в световната война държави.

Срещу въоръжените сили на България Сърбия противопоставя своята Тимошка армия (състояща се от две пехотни дивизии и един отряд), Втора армия (в която влизат три пехотни и една конна дивизия), Брегалнишката и Косовската дивизия. Общият състав на сръбските въоръжени сили срещу България възлиза на 118 пехотни дружини, 64 батареи и 25 ескадрона. Военните действия между двете страни започват на 1 октомври 1915 г. До края на годината българските войски успяват да сломят съпротивата на сръбските и притеклите им се на помощ части на Съглашението, и да освободят Тимошко, Поморавието и Македония (безспорната и спорната зона). Сръбските въоръжени сили са разгромени напълно, но по нареждане на германското военно командване настъплението на българските войски е спряно на гръцката граница.

В освободените територии се изграждат две военноинспекционни области - Моравска и Македонска. Незабавно се пристъпва към тяхната административна уредба съгласно българското законодателство. Прогонват се намиращите се в тях сръбски чиновници, свещеници и учители, възобновяват се стари български училища и черкви, дава се възможност на живеещото в тях българско население най-после да говори на майчиния си език. По-късно в Беломорието е формирана и трета военноинспекционна област, в която също е възстановен българският облик.

Спирането на българското настъпление на юг позволява не само на сръбските войски да се спасят от гибел, но впоследствие да се даде възможност на Съглашението да открие втори фронт срещу държавите от Тройния съюз, простиращ се от Солун до Албанските планини на северозапад. Докато управляващите среди в Гърция се колебаят на коя страна да се намесят, Румъния заема страната на Съглашението и на 26 август 1916 г. влиза във войната. Срещу нея незабавно се отправят обединените сили на Германия, Австро-Унгария, Турция и България и за кратко време тя е принудена да капитулира пред тях. Съглашението, което внимателно следи развоя на събитията в България, преценява, че за него е по-изгодно, ако предприеме главната атака против Тройния съюз на Южния, а не на Западния фронт. На 15 септември 1918 г. то пристъпва към изпълнение на своя план и атакува българските войски в района на Добро поле. След неколкодневни сражения, благодарение на численото си превъзходство и по-добро въоръжение, съглашенските войски извършват пробив на фронта и предприемат настъпление към старите граници на България. Тогава сред българските войници назрява непоколебимото решение да тръгнат обратно и да накажат истинските виновници за новата национална катастрофа, грозяща страната. Отстъплението на българските войници дава началото на спонтанно избухналото Войнишко въстание през 1918 г.

Между 21 и 24 септември стеклите се в района на Берово, Пехчево и Царево село (дн. Делчево) войнишки части се групират в две въстанически дружини и се насочили към България. След като разбиват Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил, въстаническите сили продължават настъплението си към столицата. В края на септември въстаниците вече са пред подстъпите на София. Благодарение на пристигналите германски войски и грубите грешки на въстаническото ръководство правителството успява да сломи въстаниците край София. На 29 срещу 30 септември 1918 г. България сключва примирие със Съглашението. Резултатите от неколкогодишното й участие в Първата световна война са катастрофални: пълна стопанска разруха и над 100 хиляди убити и ранени войници. По силата на последвалия Ньойски мирен договор от 1919 г. на страната са наложени репарации. Тя понася значителни териториални загуби - Вардарска Македония заедно със Струмишката област, както и Южна Добруджа, които преминават в пределите на Сръбско-хърватско-словенското кралство и Румъния. Беломорието е поставено отначало под управлението на самото Съглашение, а по-късно минава в пределите на неговия балкански съюзник - Гърция. Наложени са й и допълнителни реституционни задължения, лишаване от право на наборна армия и пр.

Преди 103 години на 4 Август 1914 година

По настояване на парламентарната група на Демократическата партия са амнистирани Яне Сандански, Александър Буйнов, Чудомир Кантарджиев, Георги Скрижевски и Тодор Паница за извършени политически престъпления на българска територия. Яне Иванов Сандански е роден 1872 г. в село Влахи, Благоевградско. Той е виден деец на национално-освободителното движение на българите в Македония и Одринско, ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). След Кресненско-Разложкото въстание (1878 г.) родителите му се преселват в Дупница, където получава начално образование. След това работи като просбописец, държавен чиновник. В края на 90-те години се включва в национално-освободителното движение на Македония и Одринско.Няколко пъти преминава с чети в Македония, участва в изграждането на революционни организации, в акции за набавяне на средства за оръжие, най-известната от които е аферата “мис Стоун”. Противопоставя се на прибързаното обявяване на въстание, решение, прието на Солунския конгрес през януари 1903 г. Въпреки това се подчинява на взетото решение и участва в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След смъртта на Г. Делчев се утвърждава като водач на левицата на ВМОРО. На Рилския конгрес на организацията през 1905 г. под негово ръководство левицата взема надмощие, като се опитва да наложи своите възгледи във взетите от конгреса решения и приетия от него нов устав. Противник е на цар Фердинанд I. Убит близо до Роженския манастир край град Мелник при неизяснени обстоятелства.