Събития на дата
4 Юли 2017

Архивни събития

Преди 46 години на 4 Юли 1971 година

След смъртта на патриарх Кирил наместник-председателят на Светия синод на Българската православна църква митрополит Максим е избран за патриарх от Патриаршески избирателен църковно-народен събор с 98 гласа от 101 участници.
Българският патриарх Максим (със светско име Марин Найденов Минков) е роден на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, Троянско. След завършване на прогимназия става послушник в Троянския манастир. От 1929 г. до 1935 г. учи в Софийската Духовна семинария, която завършва с отличие. През следващите три години Марин е певец и деловодител при храма “Успение Богородично” в Русе. От есента на 1938 г. до 1942 г. изучава богословие в Софийския университет ”Св. Климент Охридски”, като през ваканциите е певец, библиотекар и проповедник в Троянския манастир. През последната година на обучението си (на 13 декември 1941 г.) приема монашески подстриг с името Максим от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното старчество на тогавашния игумен на Рилския манастир архимандрит Натанаил. Седмица по-късно в храма на Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски” е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския Митрополит Паисий. След кратко служене като митрополитски дякон и проповедник в Ловчанска епархия, е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. Близо пет години заема тази длъжност (от 1942 г. до лятото на 1947 г.). Междувременно, на 14 май 1944 г., в Черепишкия манастир “Успение Богородично” се състои ръкоположението на отец Максим за йеромонах от Врачанския Митрополит Паисий. На 12 юли 1947 г. по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил. От 1 септември 1947 г. до 1 май 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след което (до 1955 г.) е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. След като се завръща в България заема поста главен секретар на Св.Синод (от 15 юли 1955 г. до 1960 г.), като междувременно е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на БПЦ (от 1957 г. до 1960 г.). Хиротонисан е в епископски сан с титлата ”Браницки” на 30 декември 1956 г. в Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”. На 30 октомври 1960 г. е избран, а на 20 ноември същата година канонически утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил, митрополит Максим е наместник-председател на Св. Синод от 13 март до 4 юли 1971 г. По решение на Патриаршеският църковно-народен избирателен събор в София е интронизиран на 4 юли 1971 г. за Софийски митрополит и Български патриарх.

Преди 65 години на 4 Юли 1952 година

Отец Камен Вичев (Петър Вичев) е арестуван от комунистическата милиция по обвинение в шпионаж в полза на Ватикана, в организиране на въоръжени групи за борба с "народната демокрация". Обвинен е също, че е водач на католически заговор срещу държавата. Екзекутиран е заедно с отец Й. Шишков, отец П. Джиджов и епископ Евгени Босилков. При идването си в България през 2002 г. папа Йоан Павел II го обявява за блажен.
Петър Вичев (отец Камен Вичев) е роден на 23 май 1893 г., с. Срем, Бургаска област. Той е български католически свещеник. През 1910 г. е послушник в Ордена на успенците в Белгия, където приема името Камен. Учи теология в Лувен от 1912 г. Преподава в малката семинария в Кумкапу, Истанбул, където е ръкоположен за свещеник от източния обред. Защитава докторат по теология в университета в Страсбург и става преподавател по философия в колежа "Св. Августин" в Пловдив. Сътрудничи на католическия в. "Истина" и сп. "Византийски изследвания".

Преди 104 години на 4 Юли 1913 година

Формирано е печално известното правителство от Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партия под председателството на Васил Радославов.
Васил Христов Радославов е роден на 15 юли 1854 г. в Ловеч. Той е политически и държавен деец, действащ член на БАН. Завършва право в Хайделберг, Германия, след което защитава и докторат. Когато се завръща в България, става един от лидерите на Либералната партия. Участва неколкократно в управлението на държавата като министър на правосъдието в периода 29 юни 1884 г. – 15 юли 1886 г., 9 – 12 август 1886 г. Министър е на вътрешните работи в периода 12 август 1886 г. – 28 юни 1887 г. По време на Регентството е министър-председател 16 август 1886 г. – 28 юни 1887 г. При управлението на Стефан Стамболов през 1887 г. –1894 г. оглавява т. нар. легална опозиция. Включен е в състава на коалиционното правителство на Константин Стоилов като министър на правосъдието от 19 май до 17 септември 1894 г. и министър на народното просвещение от 17 септември до 9 декември 1894 г. По-късно минава в опозиция на управляващата Народна партия 1894 г. – 1899 г. Радославов е министър на вътрешните работи от 18 януари 1899 г. до 27 ноември 1900 г. Определя до голяма степен политиката на правителството, поради което управлението през 1899 г. –1901 г. е известно като Радославов режим. През лятото на 1903 г. Радославов е обвинен в измяна на родината и княза, в използване на властта за лично облагодетелстване и е осъден от Държавен съд на 8 месеца затвор и отнемане завинаги на гражданските и политическите права. Няколко месеца по-късно е амнистиран. Отново е министър-председател в един от най-тежките периоди за България – 4 юли 1913 г. – 21 юни 1918 г. Едновременно с това до 21 септември 1915 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве, а след това и министър на външните работи и изповеданията. След подписването на Солунското примирие през 1918 г. емигрира в Германия. Осъден е задочно от Държавен съд като един от главните виновници за втората национална катастрофа. Умира на 21 октомври 1929 г.

Преди 241 години на 4 Юли 1776 година

Във Филаделфия на конгрес с участието на тринайсет колонии е подписана американската Декларация за независимост, подготвена от Томас Джеферсън. Оттогава денят се отбелязва като Ден на независимостта на САЩ.
Съединени американски щати се състоят от три несвързани помежду си части. Основната континентална част е с площ 7 825.2 хил. кв. км. На север граничи с Канада, на юг с Мексико, има брегова линия с Тихия океан, Атлантическия океан и Мексиканския залив. Населението е 281 милиона жители. От 1990 г. До 2000 г. е нараснало с 33 милиона души. Столицата на САЩ е Вашингтон. Административно страната е разделена на 50 щата и 1 столичен федерален окръг. Начело на федеративната република стои президент, избиран за 4 години, като той има право само на 2 мандата. Основният документ е действащата от 1787 г. конституция. Законодателната власт в САЩ е ръцете на конгреса, съставен от две палати - Сенат и Палата на представителите.
САЩ е водеща в света държава с високи темпове на икономическо развитие. Трудоспособно население е 130 млн. души. Държавата създава 20 % от световната промишлена продукция, осъществява 15 % от международната търговия, водач е в разработването и усвояването на най-нови технологии. САЩ заемат първите места в света по добив на нефт, въглища, природен газ, злато, уран и по производство на електроенергия, стомана, чугун, мед, алуминий, олово и др. Основна роля в икономиката на промишлеността - металургия, машиностроене, приборостроене, електронна и електротехническа, нефтена, газова, химическа, автомобилна, самолетостроене, авиокосмическа и др. САЩ е най-големият износител на селскостопанска продукция (57 милиарда щ. д.) - над 15 % от световния продоволствен пазар. Основно се изнася - зърно, месни продукти, памук, тютюн, плодове, зеленчуци и др.
Туризмът е силно развита инфраструктура. Годишно страната се посещава от около 36 млн. туристи (без Хавай), носещи приходи 55 милиарда долара.