Събития на дата
4 Юни 2017

Архивни събития

Преди 28 години на 4 Юни 1989 година

Стотици цивилни граждани са убити от китайската армия при военна операция за потушаване на демократично насочения бунт на площад "Тянанмън" в столицата Пекин. Пострадалите са отведени в близките болници от местните жители посредством рикши. Протестантите са предимно студенти. Те протестират на площад "Тянанмън" в продължение на седем седмици и отказват да преустановят протеста си докато не бъдат удовлетворени исканията им за въвеждане на демократични реформи. Намесата на военните на 4 юни става след няколко неуспешни опита за преговори за оттегляне на протестантите. От правителството заявяват, че ще направят всичко възможно, за да овладеят така наречения от тях “социален хаос”. Стрелбата срещу протестиращите е реализирана без предварително предупреждение. Намиращата се близо до площада детска болница приема пострадалите, по-голямата част от които са местни жители, които не вземат участие в протеста. На военните е издадена заповед да претърсят района на Пекинския университет, за да открият организаторите на протеста.

Преди 97 години на 4 Юни 1920 година

Между държавите от Съглашението и Унгария е подписан Трианонският мирен договор. Договорът е съставен по образец на Версайския, Сенжерменския и Ньойския договори. Той налага на Унгария тежки икономически, финансови и военни задължения. Заедно с това я лишава от излаза й на Адриатическо море и отнема повече от половината й територия. Унгария губи Трансилвания, Банат, Словакия, Закарпатска Украйна и други в полза на Румъния, Югославия, Полша и Чехословакия, които са съюзнички на победителите в Първата световна война (1914-1918 г.).

Преди 142 години на 4 Юни 1875 година

Иларион Макариополски (светско име - Стоян Стоянов Михайловски) е български висш духовник, един от водачите на борбата за църковна независимост. Той е роден през 1812 г. в гр. Елена. Първоначално учи в родния си град, а след това в гръцкото училище в с. Арбанаси (дн. към Велико Търново). През 1831 г. отива в Хилендарския манастир (Атон), където през 1832 г. приема монашество и продължава образованието си в гръцките училища в Карея (Атонския полуостров) и на о. Андрос. След това завършва гръцка гимназия в Атина. През 1841 г. пристига в Цариград, за да продължи своето образование. Там се запознава с Неофит Бозвели и става негов близък сподвижник и помощник в борбата за извоюване на църковно-национална независимост. За активната му дейност по искане на Цариградската патриаршия през 1845 г. е заточен в Света гора. Освободен от там през 1850 г., той разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен глава на цариградските българи. За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против тамошния гръцки владика. В началото на 1858 г. се връща в Цариград. През същата година е ръкоположен за епископ и става предстоятел на Българската църква в столицата на Османската империя. Това му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Вселенската патриаршия, така и пред Високата порта. На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски извършва дръзка провокация спрямо цариградския патриарх, като отказва да спомене името му в тържествената великденска литургия. С този акт той дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с върховенството на Патриаршията и с гръцката църковна зависимост. За тази си постъпка той е отново заточен, този път в Мала Азия, където остава до 1864 г. Преди заминаването си (1861 г.) отправя (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е избран във Временния екзархийски съвет. През 1872 г. е избран за търновски митрополит. През 1874 г. полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) край Лясковец.

Преди 167 години на 4 Юни 1850 година

Въстаническият отряд, ръководен от капитан Кръстьо, е пресрещнат близо до Лом от турска конница и след двучасово сражение е разбит. Капитан Кръстьо е убит. Същия ден турски отряди разгромяват въстаниците при с. Гърци, Видинско (днес Градец).
Капитан Кръстьо е един от водачите на въстанието в Северозападна България през 1850 г. Роден в с. Раковица, Видинско. Определен е за ръководител на въстаниците от Ломския край. Той е имал за задача да превземе Лом, след което да потегли с въстаниците си за Видин. Убит е още в първото сражение с турските войски при с. Динково, Видинско.

Преди 169 години на 4 Юни 1848 година

В Хилендарския манастир умира Неофит Бозвели. Видният възрожденски деец поставя началото на организираната църковно-национална борба. Първоначално учи в родния си град Котел (предполага се, че е ученик на Софроний Врачански). След това продължава образованието си и приема монашество в Хилендарския манастир. Към 1813-1814 г. се установява в Свищов, където в продължение на 20 години е свещеник и учител. Заедно с Е. Васкидович съставя учебник (1835 г.) за нуждите на българското начално взаимно училище под наименованието "Славеноболгарское детеводство за малките деца". Книгата представлява една малка енциклопедия, състояща се от няколко части, преведена от гръцки език и приспособена за неговата учителска дейност. В "Детеводството" Бозвели издига идеята за светско образование, за налагане на говоримия български език в училищата, за създаване на обществени български училища и пр. През 1834-1835 г. живее в Сърбия във връзка с отпечатването на учебника. Там се запознава със сръбските просветителски идеи на Д. Обрадович, З. Орфелин и др. Завръщайки се в България, Бозвели се отдава на борбата за извоюване на независима българска църква. През 1839 г. се премества в Цариград и застава начело на борбата на българските еснафи и търговци против Вселенската патриаршия. По негова инициатива започва изграждането на българска черква в столицата на Османската империя, към която след това е създадена и българска община. Като книжовник сътворява голям брой диалози, които представляват разговори на олицетвореното Отечество с представители на различни слоеве от народа. Най-значителното му литературно произведение е "Мати Болгария" (1846 г.). Литературното му творчество е богат източник за изучаване положението на българския народ през първата половина на XIX в.