Събития на дата
4 Май 2017

Архивни събития

Преди 37 години на 4 Май 1980 година

Йосип Броз Тито е сръбски държавник. Той е генерален секретар на ЮКП . От 1937 г. до смъртта си е министър-председател на СФР Югославия, през 1953-1974 г. е президент, а 1974 до 1980 г. е пожизнен президент.
Още като младеж Тито влиза в комунистическото движение. През 30-те години на ХХ в. е политически емигрант в СССР. През Втората световна война той ръководи комунистическото партизанско движение срещу немската окупация (1941-1944 г.). През 1948 г. Тито се конфронтира със Сталин, което води до прекъсване на отношенията на Югославия със страните от съветския блок. Пропагандата в СССР и неговите съюзници обявява Тито за “троцкист” и “предател”. Това отношение е изоставено след смъртта на Сталин, но Тито запазва самостоятелния си курс. Включва Югославия в Движението на необвързаните страни, като е представян за една от водещите му фигури в световен мащаб. Под негово ръководство югославските комунисти развиват теорията за т. нар. “самоуправляващо се социалистическо общество” като особен тип “народна демокрация”, но на практика управлението на Тито е тоталитарна диктатура от комунистически тип. Независимо от добрите контакти със САЩ, Великобритания и другите западните държави и проявите на демонстративен либерализъм, относителна свобода на пътуване и допускането на хиляди граждани на Югославия да работят в чужбина, режимът на Тито преследва всички прояви на инакомислие. Тито олицетворява политиката на преследване на българщината в Македония. Още през 1944-1945 г. хиляди българи са избити, изпратени по затвори и лагери. В създадената през 1944 г. югославска република Македония, чиято зависимост от Белград няма аналог във федерацията, режимът на Тито прокарва в действие доктрината на македонизма. Под негова егида се пристъпва към конструирането на т. нар. “македонска нация” с откровен антибългарски характер. През 1946-1947 г. комунистите в България начело с Г. Димитров правят безпринципни отстъпки на Тито, включително до идеята за включването на България във федерация с Югославия, допускат негови емисари в Пиринска Македония, насилствено заставят местното българско население да приема “македонска” идентичност. Отношението на Титовия режим към българите в Югославия ( основно в Македония и Западните Покрайнини) е едно от свидетелствата за продължаването на политиката на великосръбския шовинизъм от комунистическа Югославия.

Преди 83 години на 4 Май 1934 година

Двадесет и третото Обикновено народно събрание гласува вот на недоверие на министър Стоян Костурков и на 14 май премиерът подава оставка.
Стоян Костурков е роден в Панагюрище. Завършва Петропавловското духовно училище в Лясковския манастир и една година следва право в Женева. Завръща се в България и работи като учител в Панагюрище, Пазарджик, Хасково, Враца, Варна и София. Той е един от създателите на Радикалдемократическата партия. От 1906 г. е неин секретар до разтурянето и през 1934 г. Костурков участва в издаването на нейния печатен орган в. "Радикал" и в редактирането на сп. "Обществено развитие" и сп. "Демократически преглед". Избиран на няколко пъти за министър. В правителството на Ал. Малинов от 21 юни до 28 ноември 1918 г. и в това на Т. Теодоров от 28 ноември 1918 г. до 6 октомври 1919 г. е министър на просветата. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. той застава начело на онова крило на Радикалната партия, което не се съгласява с включването и в Демократическия сговор и по-късно участва в образуването на Народния блок. По време на управлението на блока през 1931–1934 г. е назначен за министър на железниците. В годините на Втората световна война 1939–1945 г. Костурков се обявява в защита на евреите и на Търновската конституция. През 1945 г. ръководената от него Радикална партия се включва към ОФ, а той е избран за министър на просветата. Издава книгата "Върху психологията на българина".

Преди 114 години на 4 Май 1903 година

Kрай село Баница, Серско, след еднодневно сражение с турска потеря е убит Гоце Делчев. Водачът на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е на път за конгреса на Серския революционен окръг, но четата му е предадена и обкръжена от многобройна турска войска. Потерята, командвана от майор Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, още през нощта на 3 срещу 4 май блокира село Баница. Вместо да изчака нощта Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, за да спаси мирното население от турските репресии.
Гоце Делчев е роден в Кукуш. След като завършва прогимназия в родния си град, продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен от него и през 1894 г. става учител в Щип. По същото време в този град учителствал и Даме Груев, основател и фактически ръководител на ВМОРО. Двамата установяват тесни приятелски отношения, в резултат на което Делчев влиза в редовете на вътрешната революционна организация. Гоце Делчев стига до идеята, че освобождението на Македония и Одринско е възможно само чрез общо въоръжено въстание. За подготовката му, по примера на Васил Левски, е необходима гъста мрежа от революционни комитети във всички краища на двете области. Заедно с други ръководни дейци на организацията той започва изграждането й. Още в началото на тази си дейност проявява блестящи качества на талантлив организатор и се налага като лидер на организацията.
През 1895 г. е назначен за учител в Банско. Скоро след това се отказва от преподаването и изцяло се посвещава на революционна дейност. През 1896 г. Делчев участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на организацията, които предвиждат изграждането й на демократични основи. След конгреса Гоце Делчев е избран за задграничен представител, подвижен член на ЦК на ВМОРО и организатор на революционното движение. Той полага огромни усилия за изграждане на революционните комитети, както и за тяхното снабдяване с оръжие. По негова инициатива през 1899 г. се пристъпва към изграждането на четнически институт на организацията, който изиграва изключително важна роля за по-нататъшното й масовизиране и революционизиране. Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония и Одринско.
През 1902 г. заедно с Г. Петров е натоварен да преработи програмата и устава на организацията. Тя вече си поставяла за цел привличането и сплотяването "на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност" и за извоюване на пълна политическа автономия. Това води до промяна в името на организацията - от Български македоно-одрински революционни комитети в Тайна македоно-одринска революционна организация.
Въпреки постигнатите сериозни успехи в организационното изграждане и укрепване Гоце Делчев все смята, че моментът за въоръжено въстание не е настъпил. Затова енергично се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес, състоял се в началото на 1903 г., за вдигане на въстание през пролетта в Македония и Одринско. Той се аргументира с това, че вътрешната революционна организация не е готова за подобна акция, а и международната обстановка в този момент не благоприятства такова съдбовно начинание. Гоце Делчев и Даме Груев, безсилни да отменят взетото вече решение, успяват да отложат обявяването му за през лятото. Освен това то повсеместно се решава да бъде стратегично, т. е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат повече участие сформираните за тази цел въоръжени чети. Тази тактика е продиктувана от желанието да не се позволи концентрирането на големи турски сили във въстаналите райони, както и да се избави от репресии беззащитното население от полските краища.

Преди 144 години на 4 Май 1873 година

Атанас Узунов е заловен при опит да убие осъдения на смърт за предателство хасковски чорбаджия хаджи Ставри Примо. По-късно са арестувани и други членове на Хасковския революционен комитет. Руският вицеконсул в Пловдив - Н. Геров, прави опит да ги освободи или намали присъдите им. През декември 1873 г. Узунов е осъден на 15 години каторга в медните рудници на Мадена (Аргана Мадени).