Събития на дата
31 Август 2017

Архивни събития

Преди 20 години на 31 Август 1997 година

Умира Даяна Спенсър – принцеса на Уелс. Тя е родена на 1 юли 1961 г. в аристократично семейство. Баща й е осмият лорд Спенсър и след неговата смърт през 1975 г. тя наследява титлата лейди Даяна Спенсър. След развода на родителите си през 1969 г. Даяна остава да живее при баща си в семейната къща в областта Сандрингам, където се запознава с кралското семейство. Даяна и Чарлз започват да излизат заедно през 1980 г. Чарлз й предлага брак през февруари 1981 г. От брака си двамата имат двама сина принц Уилям Артур Филип Луис (1982 г.) и принц Хенри Чарлз Албърт Дейвид (1984 г.). В средата на 80-те става ясно, че нещо в брака на Даяна и Чарлз не върви. През 1986 г. принц Чарлз започва да се вижда отново със старата си любов - Камила Паркър. Даяна развива булимия и прави опит за самоубийство. Двамата продължават да се появяват заедно на публични места, но живеят отделно. Слуховете за тяхната раздяла са официално потвърдени през 1992 г. в британския парламент. През юли 1996 г. Чарлз и Даяна оповестяват решението си да се разведат. Разводът става факт на 28 август 1996 г. След него Даяна се отказва от титлата кралица на Англия в бъдеще и от обръщението "Ваше Височество", но в замяна получава 20 млн. долара компенсации, плюс 600 000 долара ежегодна рента, с която да поддържа офиса си; получава и еднакъв достъп до синовете си - принцовете Уилям и Хари.

По-късно тя започва връзка с милионера Доди ал Файед и слуховете за новата й любов веднага се разпространяват. Двамата отиват на почивка в Париж, където на 31 август 1997 г. загиват при катастрофа в парижки тунел, преследвани от група фотографи. През 2002 г. Даяна се нарежда на трето място в анкета на Би Би Си за определянето на най-великите британци, а по-рано става трета и в аналогично допитване, обхванало целия свят. Тя и кралица Елизабет Първа са единствените жени в Топ 10 на великите британци, заедно с учени като Нютон и Дарвин, политици като Чърчил и Кромуел и хора на изкуството като Шекспир и Джон Ленън.

Преди 37 години на 31 Август 1980 година

В Полша е създаден профсъюзът “Солидарност”. През август 1980 г. работниците от корабостроителницата “Владимир Илич Ленин” в Гданск започват голяма окупационна стачка, която води до създаването на първия независим профсъюз в държавите от социалистическия блок. Лидер на движението е Лех Валенса. През декември 1981 г. икономическото положение в страната се влошава и е обявено военно положение, при което организацията е разформирована, а повечето й лидери - пратени в затвора. Валенса е освободен в края на 1982 г., а година по-късно получава Нобеловата награда за мир. През следващите години организацията му продължава съществуването си като нелегално опозиционно движение, но през 1988 г. е легализирано и през юни 1989 г. печели в първите демократични избори срещу управляващата Полска обединена работническа партия (ПОРП). През август е съставено коалиционно правителство с комунистите начело със съветника на Валенса - Тадеуш Мазовецки. През 1990 г. самият профсъюзен лидер е избран за президент и остава на този пост до 1995 г., когато губи от кандидата на демократичната левица Александър Квашневски.

Преди 93 години на 31 Август 1924 година

Умира Тодор Александров - македонски революционер; създател и ръководител на ВМРО (1919 г.). Тодор Александров е роден на 4 март 1881 г. в Щип, Вардарска Македония. От 1903 г. е член на Щипското околийско ръководство на ВМОРО. След три години е назначен за окръжен войвода на Скопския революционен окръг. В началото на 1911 г. е избран за член на ЦК на ВМРО чрез писмено договаряне между ръководителите на организацията. Организира и ръководи атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и в Кочани (август 1912 г.), които ускоряват избухването на Балканската война. По време на Първата световна война служи в щаба на Действащата армия. След войната заедно с генерал Ал. Протогеров и П. Чулев възстановява ВМРО. Проявява се като твърд и енергичен ръководител на организацията, създава стройна и дисциплинирана организация, вярна на идеите за освобождение на Македония. Усилията на правителството на Александър Стамболийски да изведе България от международната изолация и да я предпази от враждебните й съседи, като се откаже от защита на правата на българското население, останало в пределите на създаденото през 1918 г. Кралство на сърби, хървати и словенци, се приемат като предателство от ВМРО и водят до политически и дори въоръжен конфликт между правителството и организацията на Александров. На практика, ВМРО контролира политическия живот в Пиринска Македония. В отговор на опитите на правителството да раздухва междуособните борби сред бежанците от Македония и да преследва активните дейци на ВМРО, по указание на Тодор Александров е убит министърът на вътрешните работи в земеделското правителство Александър Димитров, четите на ВМРО временно завземат Кюстендил и Неврокоп (днес Гоце Делчев).

През 1923 г. ВМРО на Тодор Александров подкрепя Деветоюнския преврат и свалянето на правителството на БЗНС. В борбата си срещу сръбската и гръцката власт в Македония Тодор Александров използва най-различни политически и военни средства, търси различни съюзници. През юни 1920 г. той издава окръжно с призив към населението на Македония да гласува за комунистическите кандидати на предстоящите през ноември 1920 г. избори за законодателно събрание на Кралството на сърби, хървати и словенци. Опитва се да използва помощта на комунистическите сили на Балканите и на Коминтерна, в резултат на което се стига до подписване на Майския манифест от 1924 г., но скоро след това се отказва от Виенската договореност. Макар че Тодор Александров обявява, че не е подписал лично този документ, публикуването му води до огромен удар за ВМРО и загуба на неговия престиж в самата България. Водачът на ВМРО, подложен на натиск от страна на тогавашното българско правителство на Александър Цанков, публично се отказва от всякакви контакти с комунистическите сили. Въпреки това ВМРО изпада в изолация, като си спечелва враждебността не само на дотогавашните неприятели на българщината в Македония и на комунистическото движение, но и на правителството в София. В тази обстановка на 31 август 1924 г. около с. Сугарево в Пирин Тодор Александров е убит. Макар че физическите убийци са наказани много скоро от ВМРО, все още няма ясен отговор въпросът кой е истинският подбудител за убийството на Тодор Александров.