Събития на дата
31 Октомври 2017

Архивни събития

Преди 95 години на 31 Октомври 1922 година

Постоянното присъствие на БЗНС нарежда да се създаде "Земеделска народна гвардия" - пеша и конна, с главнокомандващ Райко Даскалов.
Постоянното присъствие е висшият изпълнителен орган на Управителния съвет на БЗНС. То наброява единадесет души, избрани от състава на Управителния съвет, включително и Главния секретар. Постоянното присъствие избира от състава си секретари и определя ръководители на отдели, които ръководят определени дейности.
Избраният за главнокомандващ "Земеделска народна гвардия" Райко Даскалов е роден на 9 декември 1886 г. в гр. Бяла черква, Великотърновско. Завършва Търговска гимназия в Свищов, Школата за запасни офицери в София и финансови науки - в Берлин. През 1913 г. влиза в редовете на БЗНС и се отдава на активна съюзна дейност. Във връзка с така наречената Деклозиерова афера, чрез която съглашенските сили се опитват да привлекат България на своя страна в избухналата през 1914 г. Първа световна война, Даскалов е осъден и през 1916 г. върнат от фронта и хвърлен в Софийския централен затвор, където остава до есента на 1918 г. Пуснат е на свобода под напора на избухналото Войнишко въстание през 1918 г. и е изпратен заедно с други министри и депутати при въстаналите войници със задача да ги уговорят да спрат настъплението си към София. Делегацията стига до Кюстендил. Виждайки безизходността на положението, Даскалов се отделя от делегацията и се отправя към Радомир, където след полученото от Александър Стамболийски предварително съгласие прокламира Радомирската република (27 септември 1918 г.). Става главнокомандващ на въстаническите войски и поема ръководството на по-нататъшното им настъпление към столицата. В хода на въстанието проявява колебание и нерешителност, което довежда и до неговото бързо потушаване. След поражението на въстанието преминава в лагера на съглашенските войски в Солун. Амнистиран през декември 1918 г., той се завръща в страната и се включва активно в политическия живот на БЗНС. Избран е за член на неговия Управителен съвет и на Постоянното присъствие. Заедно с Александър Стамболийски застава начело на лявото течение в съюза, което взема връх в организацията. Избиран е за депутат в осемнадесетото и деветнадесетото Обикновено народно събрание. Участва и в двата кабинета на Александър Стамболийски като министър на земеделието и държавните имоти (октомври 1919 - май 1922 г.), министър на търговията, промишлеността и труда (май 1920 - януари 1922 г.) и министър на вътрешните работи и народното здраве (януари 1922 - февруари 1923 г.). Има големи заслуги в разработването на най-важните реформи на земеделското правителство - за трудовата повинност и трудовата поземлена собственост. Инициатор е на създаването на Оранжевата гвардия и е председател на конгреса на цвеклопроизводителите в Търново (септември 1922 г.), по време на който е разгромена акцията на Конституционния блок, насочена към свалянето на земеделското правителство. След отстраняването му от кабинета през февруари 1923 г. е изпратен за български пълномощен министър в Прага, където го заварва и известието за държавния преврат на 9 юни 1923 г. Предприема незабавни дипломатически стъпки за спасяване на събореното земеделско правителство, но без успех. По негова инициатива се създава Задгранично представителство на БЗНС в Прага и се пристъпва към издаване на печатния му орган вестник "Земеделско знаме" (август 1923 г.). Скоро след това е убит от наемен убиец, изпратен специално в Прага от сговористкото правителство.

Преди 105 години на 31 Октомври 1912 година

От 1-ва и 3-а армия Главното командване създава „Обединена армия" за Чаталджанската операция с командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев.
Радко Димитриев е военен деец, генерал от пехотата. Роден в с. Градец, Сливенско. Взема участие в националноосвободителните борби на българския народ. Включва се като доброволец в Руско-турската освободителна война 1877–1878. След Освобождението завършва Военното училище в София и Академията на Генералния щаб в Русия. Завръща се в България и става офицер в милицията на Източна Румелия. Участва в обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г., а по време на Сръбско-българската война 1885 г. е помощник началник-щаб на Западния корпус. Русофил по убеждения, Димитриев е сред организаторите на детронацията на княз Александър I Батенберг извършена през август 1886 г. След неуспеха и емигрира в Русия. Завръща се в България след 11 г. Включва се във военното управление на страната – началник-щаб на армия (1904–1907г.) и началник на 3-та Военноинспекционна област в периода (1907–1912 г.). По време на Балканската война 1912–1913 г. е командир на Трета българска армия, а през Междусъюзническата война 1913 г. е помощник-главнокомандващ на Действащата армия. След войната е изпратен като пълномощен министър в Русия. Поради несъгласие с управляващите среди по отношение ориентацията на България в годините на Първата световна война 1914–1918 г. Димитриев си подава оставката и постъпва на военна служба в руската армия. Разстрелян е при метеж на есери и меншевики във Владикавказ.

Преди 148 години на 31 Октомври 1869 година

Основава се Българският революционен централен комитет (БРЦК).
Български революционен централен комитет е организация на българското националнореволюционно движение, създадена в Букурещ с цел да пропагандира революционните идеи и окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция. БРЦК е приемник на революционните традиции на българския народ в борбата му против османското владичество, на крупното дело на Г. С. Раковски, поставил началото на организираното българско националнореволюционно движение.

Преди 593 години на 31 Октомври 1424 година

Роден е Владислав III Ягело – полски крал (1434-1444 г.) и крал на Унгария (1440-1444 г.). Заедно с трансилванския воевода Янош Хуняди възглавява двата големи похода (1443-1444 г.) за прогонване на османските нашественици от Европа. В първия поход стига до Ихтиманските възвишения и въпреки удържаната победа над турците поради настъпващия зимен сезон на 1443-1444 г. се връща обратно. През следващата година предприема нов поход, в който привлича трансилванския войвода Янош Хунияди и влашкия княз Влад Дракул. Достига до Варна. По време на разгорялата се Варненска битка (1444 г.) попада с малък отряд от личната си охрана в еничарско обкръжение и е убит. Посмъртно получава прозвището Варненчик.