Събития на дата
30 Август 2017

Архивни събития

Преди 27 години на 30 Август 1990 година

ВНС отново избира за министър-председател Андрей Луканов и му възлага съставянето на правителство.

Андрей Луканов е български политик и държавник, 40-ят министър-председател на България (08.02.-22.09.1990 г., 22.09.-20.12.1990 г.), министър на външнотърговските връзки (1987 г. -1989 г.). Член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП (1989 г.). Завършва Института за международни отношения в Москва /1963 г./. Работи като инспектор в отдел “Икономически, СИВ и Общ пазар” на Министерството на външните работи /1963–1965 г./. Началник отдел “Международни организации” при Министерството на външната търговия /1966 г. – 1968 г./. Първи секретар в постоянното представителство на НРБ в ООН в Женева /1969 г. – 1972 г./. От 1972 г. е заместник-министър, а от 1973 г. е първи зам.-министър на външната търговия. Председател на Комисията за икономическо и научно-техническо сътрудничество при Министерски съвет /1976-1980 г./. Член е на Държавния съвет от 17.11.1989 г. Член е на председателството на ВПС и член на ВПС на БСП / 2.02. – 25.09.1990 г./.

Народен представител в VII, VIII и IX Народно събрание /1976 г. – 1990 г./, VII Велико Народно събрание /1990 г. – 1991 г./, в XXXVI и XXXVII Обикновено Народно събрание /1991 г.– 1996 г./. По искане на Главния прокурор на Република България му е отнет депутатският имунитет, арестуван е и е подведен под отговорност за отпускане на кредити и безвъзмездна помощ на някои развиващи се страни. През март 1997 г. година Европейският съд за правата на човека в Страсбург решава, че тези действия на Прокуратурата са неоснователни. На 2.10.1996 година е убит пред дома си в София.

Преди 109 години на 30 Август 1908 година

На 30 август 1908 г. в Цариград е устроена официална вечеря по случай рождения ден на Султана, на която са поканени дипломатически представители в страната с изключение на българския представител Иван Стефанов Гешов. С това младотурското правителство иска да подчертае васалното положение на България. От София отговарят с отзоваване на Гешов. Случаят е популярен с названието “инцидент Гешов”.

Иван Стефанов Гешов е роден на 15 март 1854 г. в Пловдив. Той е политически и държавен деец, дипломат. Следва финансови и политически науки в Манчестър, Англия. След Освобождението участва в политическия живот на Източна Румелия. От 1883 г. е лидер на Народната (съединистка) партия. В периода 1884–1885 г. е председател на Постоянния комитет на Източна Румелия. От 1897 г. преминава на дипломатическа работа. В периода 1897–1901 г. е дипломатически агент в Париж, а от 1901 до 1903 г. – в Цариград. От 1904 г. до 1906 г. е във Виена, от 1906 г. до 1909 г. – в Цариград. В периода 1909–1910 г. отново е във Виена, а от 1910 г. до 1913 г. – в Берлин. Завършва дипломатическата си кариера като пълномощен министър в Берн (1919–1920 г.).

Умира на 24 април 1932 г.

Преди 132 години на 30 Август 1885 година

Княз Александър I приема в Шумен пратениците на БТЦРК майор Сава Муткуров и Димитър Ризов и одобрява плана за съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Съединението на Източна Румелия с Княжество България е извършено на 6 септември 1885 г. По силата на Берлинския договор 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената Българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, с известна автономия. Българското население от Областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях. Първоначалният замисъл е присъединяването на Областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невъзможно главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия.

Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен. Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г. Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание 1876 г. През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори.

Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив чети да се отправят към областния център. Сутринта на 6 септември те, заедно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него главен управител. Вместо да се възползва от дадените му права по силата на Органическия устав и да повика незабавно турски войски от Цариград, Г. Кръстевич, като истински български родолюбец, предпочита да се предаде доброволно. Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг. На 8 септември в Търново княз Александър I Батенберг издава манифест, с който обявява, че приема Съединението. Извършеното Съединение предизвиква остра реакция от страна на някои съседни балкански държави и Русия.

Османската империя реагира незабавно и обявява акта за очевидно нарушение на Берлинския договор 1878 г. Под натиска на Англия обаче Високата порта е принудена да се въздържи от незабавни контрамерки спрямо България. В края на октомври 1885 г. в Цариград Великите сили свикват конференция за разрешаване на спорните въпроси, възникнали във връзка със Съединението. Сръбският крал Милан Обренович не желае да изчака нейните решения. Подтикван тайно от Австро-унгария, той реагира крайно рязко на Съединението, което нарушавало "равновесието" на полуострова в полза на България. В началото на ноември Сърбия напада България. С военната си победа над Сърбия България утвърждава завинаги делото на Съединението. С подписването на Българо-турската спогодба 1886 г. окончателно се слага край на конфликта на Балканите и Съединението получава международно признание.