Събития на дата
30 Март 2017

Архивни събития

Преди 36 години на 30 Март 1981 година

Във Вашингтон скоро встъпилият наскоро в длъжност президент Роналд Рейгън, прессекретаря му Джеймс Брейди, а и две други лица са простреляни от Джон Хинкли-младши. Куршумът минава на 3 см. от сърцето на президента и уцелва белия му дроб, което и спасява живота му. „Надявам се, че сте републиканци. ” казва той на хирурзите, макар, че те не са, но доктор Джиорандо му казва „Днес всички сме републиканци, г-н президент.”
Роналд Уилсън Рейгън е роден на 6. 2. 1911 г. Член е на Републиканската партия. В периода 1967 - 1975 г. той е губернатор на Калифорния, а в периода 1981 - 1989 г. е 40-ти президент на САЩ. Преди това е актьор, радио и телевизионен водещ и ръководител на Гилдията на киноактьорите.
През 1976 г. като кандидат за вицепрезидент на републиканците Рейгън губи изборите от Картъровата двойка, но 4 г. по-късно вече като кандидат за президент побеждава Картър със зашеметяващ резултат, като популярността му води и до спечелването на контрола в Сената от републиканската партия, за първи път от 26 години. Администрацията му предприема много инициативи включително намаляване на данъците и намаляване на инфлацията. От друга страна се увеличават разходите за армията и националният дълг. Временно се разрешават проблемите на общественото осигуряване, реформирани са данъчните закони, увеличава се разликата в благосъстоянието на отделните слоеве на населението и продължава дерегулацията на бизнеса.
Преди всичко неговите поддръжници твърдят, че възстановява оптимизма в американското общество след безпокойството на началото на 1980 г. Във външната политика администрацията му става известна с изпускането на контрола по време на скандала Иран–Контри и първоначалното нагнетяване на напрежението със Съветския съюз по време на Студената война. Рейгън е отдаден на идеологията на капитализма и антикомунизма и се счита за основна фигура за възникването на американското консервативно движение. Той е преизбран убедително по време на изборите от 1984 г. и напуска длъжността с още по–голяма популярност.
По негово време се случват важните двустранни срещи, с които се поставя разведряването на планетата - в Рейкявик, Женева. Те са част от плана за спечелване на Студената война срещу "Империята на злото" (СССР), който има 3 основни точки: рязко увеличаване на разходите за отбрана и въоръжение, изтощаване на съветските икономически ресурси и подкрепа на антикомунистическите движения. Обявен от медиите за „Великия комуникатор” (може би и заради голямото си чувство за хумор), той е толкова доминираща фигура, че 80– те години, често се наричат „Рейгъновите осемдесет”, а икономиката от това време "Рейгъномика".
Още като действаш президент Райгън заболява от болестта на Алцхаймер, но отказва да си признае това. Признава го след като напуска властта. Умира на 5. 6. 2004 г.



Преди 73 години на 30 Март 1944 година

Реализирани са въздушни удари над София, Фердинанд, Враца, Лом от съюзническата авиация. В операцията участват 600 самолета. Свалени са 4 летящи крепости и 3 изтребителя.
През 1941-1944 г. се води т. нар. "Символична война". Под натиска на държавите от Тристранния пакт на 12 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания. В резултат на присъединяването на България към Германия по време на Втората световна война 1939–1945 г. армията ни е съсредоточена в няколко района. Българските войски се разполагат в Западна Тракия и Егейска Македония. Целта им е да противодействат на евентуален англо-американски десант или нападение от страна на Турция. В Югозападна Македония съсредоточените български части осъществяват охранителни и окупационни задачи. През 1943 г. "символичната" война става действителна, след като англо-американските военновъздушни сили започват системни бомбардировки над България. В резултат на бомбардировките са нанесени поражения на София, Пловдив, Русе, Варна и други големи градове. Убити са около 1700 души, ранени над 2000, разрушени напълно са 3797 сгради. Правителството на Ив. Багрянов (1 юни–2 септември 1944 г.), а след това правителството на К. Муравиев (2–8 септември 1944 г.) водят преговори в Кайро. Те се опитват да подпишат сепаративен мир с Англия и САЩ. По този начин искат да прекратят "Символичната война " . Действителният край на тази война се слага с подписването на примирието между България и СССР, САЩ и Англия на 28 октомври 1944 г. в Москва.

Преди 87 години на 30 Март 1930 година

Българският общ народен студентски съюз (БОНСС) е организация на българското студентство, свързана с нелегалната тогава БКП.
От 14. 4. 1930 г. излиза първият брой на босовият вестник "Студентско знаме". БОНСС организира културни прояви, както и политическа дейност, като пропагандира комунистически идеи сред студентите.
През декември 1931 БОНСС организира студентска стачка с искане за изгонване от Софийския университет на ръководителя на Деветоюнския преврат Александър Цанков. Стачката е разгонена със сила от полицията, като се стига до жертви сред студентите.
След Деветнайсетомайския преврат БОНСС е забранен. През 1936, заедно с други студентски организации създава "Единен фронт на демократичната студентска младеж". Обявява се против личния режим на цар Борис III и за пълно възстановяване на Търновската конституция. С това искане провежда голяма студентска стачка през 1937.
Активно се включва в Соболевата акция през 1940. Много от дейците на БОНСС се включват в партизанското движение в България през 1941-1944 - Адалберт Антонов, Лиляна Димитрова и други.
През юни 1945 БОНСС, Българският академически земеделски съюз, Студентската социалистическа организация "Жан Жорес"(свързана с лявото крило на БРСДП(ш.с.)) се обединяват в Общ съюз на народното студентство, който от своя страна се влива в организирания през декември 1947 Съюз на народната младеж.

Преди 161 години на 30 Март 1856 година

Договорът е подписан на конгрес между Великите сили и с него завършва Кримската война между Русия от една страна и Османската империя, Англия и Франция от друга. Неуспешният за Русия край на войната временно прекратява руското влияние на Балканите. Черно море остава неутрално и е затворено за военни кораби. Русия се задължава да разруши военноморските си арсенали по Черно море и да не поддържа там флот. Молдова и Влашко остават под юрисдикцията на Османската империя, но им се гарантира независима конституция. Контролът и корабоплаването по Дунав се предават на международна комисия под ръководството на Австрия, Англия и Франция.
С договора Русия отстъпва на Княжество Молдова част от Южна Бесарабия, с територии, населени предимно с български преселници, установени там в началото на XIX в.

Във втората част на договора между Австрия, Великобритания и Франция, подписан на 15 април 1856 г. се изразява готовността на тези три страни, да защитават клаузите на Парижкия мирeн договор дори с цената на въоръжена намеса срещу всеки, който би ги нарушил.