Събития на дата
3 Септември 2017

Архивни събития

Преди 48 години на 3 Септември 1969 година

Хо Ши Мин е виетнамски политик, държавник, президент и министър-председател (1946-1955 г.) на Виетнам. Роден е на 19 май 1890 г. в с. Кимлиен, провинция Нгеан. Учи в Националния колеж Хюе; преподава френски и виетнамски език. Напуска Виетнам (1911 г.) и работи като корабен готвач, матрос на различни параходи от френски и английски компании. Известно време (1916-1919 г.) живее във Великобритания и САЩ, а от 1919 г. живее във Франция. Участва в конгреса в Тур (1920 г.), на който е образувана Френската Комунистическа партия; в работата на Петия конгрес на Коминтерна (1924 г.). През 1930 г. под негово ръководство е създадена Комунистическа партия на Индокитай. След 1941 г. организира нелегална борба срещу японската окупация на Индокитай. От 1951 г. е председател на Централния комитет на Виетнамската партия на трудещите се. На негово име е наречен гр. Хошимин.

Преди 101 години на 3 Септември 1916 година

В хода на Първата световна война конната дивизия на ген. Иван Колев удържа победа над основните сили на XIX румънска дивизия при с. Кочмар, с. Гешаново.
На 3 септември усилена бригада на XIX пехотна румънска дивизия се насочва от Добрич към Тутракан, за да окаже помощ на неговите защитници. Ген. Колев взема решение да ги атакува. При с. Кочмар авангардът на румънците е спрян от пехотните подразделения. Още незалегнали, румънските батальони са атакувани във фланг от I бригада на конната дивизия и са принудени да се предадат. Малко по-късно движещите се на няколко километра назад основни сили са атакувани от кавалеристите от IV бригада. Атаката е мълниеносна и толкова изненадваща, че румънците не могат да се развърнат и са принудени да напуснат неорганизирано бойното поле, без да окажат съпротива.

Преди 114 години на 3 Септември 1903 година

Вселенският патриарх Йоаким III с послание настоява Турция възможно най-бързо да потуши въстанието и да възстанови реда в Македония.
Илинденско-Преображенското въстание е масово народно въстание,
организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна
организация. Въстанието е връхна точка в националноосвободителното
движение на Македония и Одринско. По своя характер и задачи то е
продължение на българската националнодемократична революция. По силата
на Берлинския договор 1878 г. Македония и Одринско остават в пределите
на Османската империя. Това предизвиква остра реакция от страна на
българския народ, който не желае да се примири с волята на западните
Велики сили, наложили това решение, и започва борба веднага след
оповестяването на решенията на Берлинския конгрес. Борбата придобива
организиран характер след създаването на ВМОРО през есента на 1893 г. в
Солун. Скоро след това в Македония и Одринско е създадена гъста мрежа
от революционни комитети. През 1899 г. е поставено началото и на
четническия институт, който изиграва важна роля за масовизирането на
организацията и подготовката на въстанието. В началото на ХХ в.
настъпват събития, които усложняват обстановката в Македония и
Одринско. Неуспехът на Горноджумайското въстание 1902 г., провокирано
от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, води до разгрома на
голям брой революционни комитети и застрашава организацията от нови
провали. Възползвайки се от това въстание, турското правителство
съсредоточава големи военни и полицейски сили в тези две области. Това
води до стълкновение с турските войски в редица краища на Македония и
Одринско и става причина за преждевременното избухване на въстанието. В
началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В
отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи
и на нейните най-видни водачи - Г. Делчев, Д. Груев, Г. Петров и други,
които са противници на каквито и да било прибързани действия, конгресът
взема решение за обявяване на общо въстание през пролетта на същата
година. Макар и да не са съгласни с това решение, Г. Делчев и неговите
най-близки сподвижници се подчиняват. Те полагат усилия само за
неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от
повсеместно в стратегично, т. е. в действия предимно на въстанически
чети в планинските и полупланинските райони, където действията на
редовната турска армия се предполага, че не могат да бъдат особено
ефективни. На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът
за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев,
Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да
определи датата на въстанието. На 21 април (по стар стил) край с.
Баница е убит Г. Делчев. При все това подготовката за въстанието не
спира. След конгреса в Смилево следва и друг конгрес, свикан в
местността Петрова нива в Странджа, където е обсъден планът за
въстаническите действия в Одринско и е определен съставът на бойното
ядро в този район: М. Герджиков, Л. Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието
избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва и име му. Най-напред
въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни
то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на
Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии).
Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и
прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година
въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците успяват да освободят много
селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и
Ахтопол. Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската
република, която просъществува 26 дни. В Родопския край на Одринския
революционен окръг въстаническите чети активизират своите действия и
успяват да приковат за известно време значителни неприятелски сили. В
освободените селища е установена революционно-демократична власт по
примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг
въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика
избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в
Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски следват и в
Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки
революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в
организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени
важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония
и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени
редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Разчитайки на
собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение
на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не
успява да удържи неговия напор. За размера на въоръжената борба и за
жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в
Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско стават 239
сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни
войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440
къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а
други 30 000 са принудени да напуснат родните си огнища и да търсят
спасение в България. Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското
въстание изиграва огромно значение. То показва на цялата европейска
общественост, че поробеното население в Македония и Одринско ще
продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си
независимост.

Преди 234 години на 3 Септември 1783 година

Подписан е Парижкият мир между Великобритания и
13 нейни северноамерикански колонии. С този мир завършва американската
война за независимост. Великобритания признава независимостта на САЩ.
Войната за независимост на Северна Америка (1775-1783 г.) избухва
заради задълбочаващия се конфликт между метрополията и 13 английски
колонии. На 19 април 1775 г. военните действия започват при Лексингтън
и Конкорд. На 4 юли 1776 г. американския Конгрес приема декларацията за
независимостта на Съединените щати. През началния период британските
войски имат надмощие, но победата на американците в битката при
Саратога (октомври 1777 г.) води до обрат в хода на войната. През 1778
г. се създава френско-американски съюз, към който се присъединява
Испания (1779 г.). По инициатива на Русия европейските държави обявяват
благоприятен за САЩ неутралитет. Към американската армия, командвана от
Джордж Вашингтон, се присъединяват и доброволци от европейските
държави. На 19 октомври 1781 г. капитулацията на английската армия при
Йорктаун слага край на войната. През 1783 г. с подписването на Парижкия
мирен договор бившата метрополия признава независимостта на САЩ.