Събития на дата
3 Юли 2017

Архивни събития

Преди 8 години на 3 Юли 2009 година

На 1 юли 2009 година на 80-годишна възраст след тежък и масиран инфаркт почина, академик Людмила Георгиевна Зикина. През последната седмица световните и наши масмедии, средствата за масова информация, радиата и телевизиите, задъхани и с пяна на уста, ни съобщиха, че е починал "кралят на попмузиката" Майкъл Джексън. Нашите вестници пропуснаха да отбележат това събитие с черни траурни рамки на шапките на изданията и ако държавният ни флаг беше спуснат наполовина на пилоните в памет на педофила, наркомана и хомосексуалиста  негър Майкъл Джексън, циркът щеше да бъде пълен. В сълзливо-сополив тон ни съобщаваха колко му е богатството, дали е умрял от инфаркт, или от предозировка на наркотици, как децата му оставали сираци и кой ще се грижи за тях. Дори ни уведомиха, че 57 наркомани, педофили, хомосексуалисти и психическо болни от цял свят са се самоубили, не можейки да преживеят смъртта на идола си. Лека да им е пръстта. Така са пожелали, така са сторили. Всичко това щеше да мине незабелязано покрай ушите ми, ако не беше фактът, че българските средства за масово осведомяване не казаха и не написаха нито дума за Людмила Зикина

Но коя е академик Людмила Зикина?

Людмила Георгиевна е родена през 1929 година /12.06./ По време на Отечествената война на съветските народи, още 14-годишна, работи като стругар, санитар, медицинска сестра. Творческата й биография започва през 1947 година като солист в хор "Пятницки". В своя репертоар певицата има над 2000  руски народни песни, песни на съвременни композитори и руски романси. Темите в нейните песни са свързани с Русия, Родината, Москва и любовта към Отечеството. Световноизвестни са песните и  "Течьот река Волга", "Руское поле", "Опустела без тебя земля". Песните на академик Зикина са издавани в милиони тиражи. Людмила Георгиевна е носител на много държавни и правителствени награди, между които "Народен артист на СССР", "Народен артист на Русия".  Почетен председател е на няколко Академии на науките в Русия, страните от СНГ и чужбина. Погребението на певицата ще се състои на 4 юли 2009 година на Новодевичие гробище.

Поклон пред светлата памет на човека и певеца  Людмила Георгиевна Зикина!

."Демократи", всуе се морите, не се гаси това, що не гасне!"

Атанас Аврамов - военен историк


Преди 109 години на 3 Юли 1908 година

В Ресенския османски гарнизон в Македония избухва Младотурската революция на комитета "Единение и напредък". На 5 юли младотурците публикуват обръщение към българите в Охридско за съдействие с обещание за равноправие. Дадена е политическа амнистия и са освободени около 1500 българи.
Комитетът "Единение и напредък" е организация на младотурците. Основана е през 1889 г. в Цариград. Поставя си за задача събарянето на абсолютистичния режим на султан Абдул Хамид II (на снимката) и заменянето му с конституционно-парламентарен, а във външнополитически план – премахване на зависимостта на Турция от Великите сили и възвръщане на някогашното и величие. От 1907 г. ролята на централно ръководство поема Солунският клон на комитета. Под ръководството на комитета се извършва Младотурската революция 1908 г. След поемането на управлението на страната комитетът се преустройва в политическа партия, която постепенно се преориентира към предишния политически курс на султана както във външнополитически, така и във вътрешнополитически план. Бързо забравя за обещаните права на немюсюлманското население в империята, сред което са и българите от Тракия и Македония. След разгрома на Турция в Първата световна война (1914-1918 г.) комитетът се саморазпуска, но отделни негови дейци продължават участието си в политическия живот на страната. Поради враждебното им отношение към кемалистите през 1926 г. се слага край на тяхната дейност.
Младотурска революция (1908 г.) е извършена в Османската империя от Комитета "Единение и напредък". Първи въстава гарнизонът в Ресен, последван от гарнизоните в Битоля и Одрин. Безсилен да се справи с положението, султан Абдул Хамид II обявява на 23 срещу 24 юли, че възстановява конституцията от 1876 г. и съгласието си за провеждане на избори за парламент. Привлечени от измамните лозунги на младотурците за равенство на народите в Османската империя, без оглед на тяхната езикова и религиозна принадлежност, на тяхна страна минават и някои чети на ВМОРО, които слизат от планините и се саморазпускат. Те участват заедно с младотурците в потушаването на държавния преврат от април 1909 г., след който следва и детронирането на султан Абдул Хамид II. Осигурили си цялата държавна власт, младотурците бързо забравят дадените обещания и по отношение на българското население в европейските предели на империята продължават старата султанска политика. Това довежда до охлаждане на отношенията им с ВМОРО и четите и отново излизат в планините, за да доведат до край борбата си за освобождение от османското владичество.

Преди 122 години на 3 Юли 1895 година

В центъра на София е извършено покушение срещу Стефан Стамболов. Три дни по-късно той умира от раните си. Съпругата му Поликсения не позволява на княз Фердинанд да присъства на погребението.
Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Образованието си започва в родния си град, по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872 г.). Израства в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Книговезеца, Отец Матей Преображенски, Христо Караминков – Бунето и участвува в почти всички прояви на борбата за политическа независимост през 70-те години на ХІХ в. – член е на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ и в Гюргево, изпълнява важна роля в подготовката на Старозагорското (1875 г.) и на Априлското въстание (1876 г.). След 1880 г. става подпредседател, а и председател на Народното събрание. В периода 1888-1894 г. е министър-председател. Допринася за Съединението на Княжество България и Южна Румелия. Участва е контрапреврата през 1886 г. Стефан Стамболов провежда ярко изразена националистична политика, способства за укрепване на дипломацията, на икономиката и на държавническата мощ на България. Влиза в конфликт с царска Русия и княз Фердинанд.

Преди 123 години на 3 Юли 1894 година

3В периода 3 – 7 юли се провежда първият конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), който се явява и учредителен. На него се сливат Българската социалдемократическа партия и Българския социалдемократически съюз. Разединени, двете партии и особено БСДС стигат до заключението, че не могат да постигнат желаното от тях влияние в обществено-политическия живот на страната. Поради това именно съюзистите са тези, които първи повдигат въпроса за обединение с партистите (привържениците за БСДП). Първоначално Димитър Благоев (на снимката) и неговите последователи не са склонни да приемат направеното им предложение за обединение на двете партии. Впоследствие обаче се съгласяват с него и на 10 февруари 1894 г. е подписано съглашение между БСДП и БСДС за сливането им в една обща партия, наречена БРСДП. По-късно Димитър Благоев преценява направената в тази насока стъпка като голяма грешка, тъй като бившите съюзисти отдалечават още повече своите разбирания от схващанията на партистите, които строго се придържат към учението на К. Маркс и Фр. Енглес и техните ученици - лидерите на Втория интернационал К. Кауцки, В. Плеханов, Авг. Бебел, Жул Гед и др.
Между двете бивши течения изникват остри разногласия по редица въпроси от организационно и идейно естество - за мястото и ролята на демократическия централизъм, за мястото и ролята на печата и особено много - за социалната среда на партията и чии интереси ще защитава тя. Превес получават привържениците на бившите партисти. От 1897 г. Димитър Благоев започва издаването на теоретичния орган на партията - сп. "Ново време", а неговите най-близки съратници участват в редактирането на печатните органи на БРСДП - в. "Социалист" (1894 г.-1897 г.) и в. "Народ" (1897 г.-1898 г.). От есента на 1897 г. започва да излиза в. "Работнически вестник". От 1898 г. този вестник става и печатен орган на партията.
Привържениците на съюзистите след ранната смърт на Сл. Балабанов се групират около Я. Сакъзов. Той и някои от неговите съмишленици, като Е. Дабев, К. Бозвелиев и др., участват години, както в централното ръководство на БРСДП, така и в нейните печатни издания. Въпреки това в противовес на партийния устав Я. Сакъзов предприема издаването на ново списание, наречено "Общо дело". Всички опити за помирение между двете течения в края на XIX и началото на ХХ в. остават напразни и през лятото на 1903 г. се стига до разцепление в редовете на БРСДП. Образуват се две самостоятелни политически организации, които носят едно и също име - БРСДП, които се определят като "тесни" и "широки".

Преди 162 години на 3 Юли 1855 година

В село Чемлеккьой (Бесарабия) е роден Петър Димитров Груев - военен деец, генерал-лейтенант. Започва образованието си в Южнославянския пансион на Т. Минков в гр. Николаев, след което постъпва във Военно училище в Санкт Петербург. Участва в Руско-турската освободителна война 1877 г.-1878 г., след което завършва артилерийска академия в Русия. Постъпва на служба в българската армия и като офицер участва в Сръбско-българската война през 1885 г. Отличава се в сраженията при Сливница и Пирот. След войната е назначен за началник на Военното училище в София. Взема ръководно участие при детронирането на княз Александър I Батенберг от българския престол (9 август 1886 г.), след което е обявен за главнокомандващ българските войски. Поради неуспеха на преврата е принуден да емигрира в Румъния, откъдето продължава борбата си срещу Регентството (1886 г.-1887 г.) и първия стамболовистки режим (1887 г.-1894 г.). По-късно постъпва на служба в руската армия, в която впоследствие получава генералски чин. След Октомврийската революция (1917 г.) работи в различни учреждения и предприятия в гр. Тула. Умира на 9 февруари 1942 г.