Събития на дата
3 Март 2017

Архивни събития

Преди 82 години на 3 Март 1935 година

Желю Желев има 3-ма братя: Йордан, общ работник в Кремиковци, Христо - шофьор и Стоян, адвокат в Софиийска Адвокатска Колегия. Желю Желев завършва средно образование във Втора мъжка гимназия в Шумен, след това философия в Софийския университет през 1958 г.

Постъпва на работа като щатен секретар на Общинския комитет на ДКМС в родното си село, където през 1960 година e приет за член на БКП.

В периода 1961-1964 г., след издържан конкурс е редовен аспирант във философския факултет към катедра "Диалектически и исторически материализъм" на СУ "Климент Охридски". През 1974 защитава кандидатска, а през 1988 - докторска дисертация.

През 1975 започва работа в Института по култура. От 1977 до 1982 е завеждащ секцията "Култура и личност" в същия институт. През 1967 година завършва книгата си „Фашизмът“ , но тя е издадена 15 години след това (1982). Издадена е в 10 хиляден тираж от издателство "Народна младеж". Три седмици по-късно тя е забранена и изтеглена от книжарниците, тъй като се виждат прилики между фашистката диктатура и социалистическата държавна система. Но все пак са били продадени вече около 6 хил. екземпляра.

Доктор е на философските науки. Като философ работи в областта на онтологията.
[zagl] Дисидент[/zagl]
През 1960 г. е приет за член на БКП. В подготвения дисертационен труд „Философското определение на материята и съвременното естествознание“ и в някои предадени за печат научни статии критикува марксистко-ленинската теория, като се обявява за „пълно и окончателно разгромяване на догматизирания марксизъм-ленинизъм и неговите учреждения“ Отпечатва дисертацията си в 200 екземпляра на циклостил и я разпространява в средите на научната и художествена интелигенция по системата „Самиздат“.

За тази дейност през 1965 е изключен от БКП като антимарксист и антиматериалист, нямащ нищо общо с идеологията на партията. По-късно е уволнен от университета и „по етапен ред“ изгонен от София, а дисертацията не е допусната до защита. Дори му е отнето временно софийското жителство и той се установява в селото на съпругата си Грозден, окр. Бургас. Там през 1967 г. написва книгата си „Тоталитарната държава“, издадена едва през 1982 г. под заглавие „Фашизмът“ (тираж 10 000 екз., от които иззети около 4000, 3 седмици след пускането й по книжарниците).

През февруари 1990 е създадена Федерацията на клубовете за демокрация с председател Петко Симеонов и Оперативно бюро в състав - Желю Желев, Ивайло Трифонов, Николай Матов, Георги Друмев, Георги Мишев, Димитър Луджев, Блага Димитрова. Д-р Желев е съосновател на СДС.
[zagl]Президент[/zagl]
Президент е на България от 1990 до 1997 г. За първия мандат от 1990 до 1992 е избран за председател (президент) от Народното събрание на мястото на подалия оставка Петър Младенов. По негово предложение за вицепрезидент е избран генерал Атанас Семерджиев.

За втория мандат от 1992 до 1997, след законодателни промени, е избран за президент в екип с Блага Димитрова за вицепрезидент на президентски избори. През лятото на 1992 г. дава телевизионно интервю, запомнено под името „Боянските ливади“, в което критикува правителството на Филип Димитров. Отношенията му със СДС се обтягат. Вероятно поради това, СДС решава да направи предварителни избори за номиниране на кандидат за президент през есента на 1996 г. Желю Желев губи от Петър Стоянов.

Желев не желае да е редови член на СДС след края на президентството си. На парламентарните избори през април 1997 г. се явява със създадената от него партия Либерална алтернатива. Взима 0,32% от валидните гласове. Оттогава не взима активно участие в българската политика.

Днес е председател (2-ри мандат) на Балканския политически клуб, основан на 26 май 2001 година по негова идея. В учредителното събрание под мотото "Да европеизираме Балканите" тогава участват президентите Йон Илиеску, Сюлейман Демирел, Емил Константинеску, Киро Глигоров, политически лидери от Босна и Херцеговина, Гърция, Албания, Република Македония, Турция.

През януари 1997 година основава фондация „Д-р Желю Желев“. Тя събира и публикува документалното наследство от най-новата политическа история на България.

Преди 99 години на 3 Март 1918 година

Брест-Литовският договор e сключен на 3 март 1918 година между РСФСР от една страна и Централните сили (Германия, Австро-Унгария, България и Османска империя) от друга. С него РСФСР излиза от Първата световна война. Преговорите за този договор започват още през декември 1917 година, но разногласия между ръководителя на руската делегация Лев Троцки и правителството позволява на германците да окупират още територии. Преговорите продължават на следващата година, но при по-неблагоприятни за руснаците условия. Според него Съветска Русия трябва да предаде Карс и Батуми на Османската империя, а в ръцете на германците и австрийците остават западните райони на Беларус и Украйна, както и Прибалтика. По този начин РСФСР се лишава от около 100 000 квадратни километра от своята територия. Освен това тя трябва да изплаща контрибуции на Централните сили. Въпреки договореностите Германия продължава настъплението и завладява още територии /до 11 ноември/. Договорът е анулиран от съветското правителство на 13 ноември 1918 година, два дни след Компиенското примирие.

Преди 139 години на 3 Март 1878 година

На 19. 2. (3. 3.) 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор. Той е предварителен (прелиминарен) мирен договор между Русия и Османската империя, сложил край на Руско-турската война от 1877-78 г. Договорът е подписан около 17 ч. на 19 февруари (3 март нов стил) 1878 г. в Сан Стефано (дн. Йешилкьой), село западно от Цариград от граф Николай Игнатиев и Александър Нелюдов) от руска страна и от външния министър Сафет паша и посланикът в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.

Според договора Черна гора, удвоява територията си за сметка на Османската империя, като включва градовете Никшич, Подгорица и Антивари (Бар) и Високата порта признава независимостта на княжеството (Член 2).

Сърбия е призната от Портата за независима държава и анексира поморавските градове Ниш и Лесковац, както и части от Новопазарско (Член 3).

Румъния също е призната от Цариград за независима държава (Член 5).

Договорът създава автономно, трибутарно княжество България с християнско правителство и правото да има войска. Окончателните граници на Княжеството трябва да се определят от смесена руско-турска комисия, но размерите на България, определени в общи линии на приложената карта трябва да служат за основа на окончателното разграничение. Територията на България ще обхваща земите от река Дунав по новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на казата Враня до планината Карадаг (Скопска Църна гора). Оттам границата ще мине по западните граници на казите Куманово, Кочани, Калканделен (Тетово) до Кораб планина. След това границата се спуска на юг по Черни Дрин и после по западната граница на казите Охрид, (Корча) и Старово стига до планината Грамос. Оттам границата тръгва на изток през Костурското езеро, стига до река Мъгленица и се спуска до Солунския залив. Границата заобикаля Солун и през езерото Бешик гьол излиза на Орфанския залив. От Буру гьол границата извива на север към Родопите до Чепеларе, откъдето завива на изток и се спуска по Арда, после минава през Източна Тракия до Черно море, като оставя Одрин в Османската империя, а Лозенград, Люлебургас и Малко Търново - в България. Границата напуска морския бряг при Мангалия и през Добруджа излиза на Дунава при Расово (Член 6).

Така територията на новото княжество България обхваща Северна България, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово - Качаник и Албания - Корча, част от Източна Тракия и Южна Добруджа.

Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили, като никой член на властващите в Европа династии не може да бъде избран на българския престол. Събрание от български първенци трябва да обсъди и приеме основен закон на страната, по пример на тези в Дунавските княжества от 1830 г. (Член 7)

Османските войски трябва да напуснат страната, а руската военна окупация ще продължи две години (Член 8). Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България и плащането на годишния данък на княжеството към Портата (Член 9, 10, 11).

Османската империя обещава реформи в Босна и Херцеговина (Член 14), Крит, Епир и Тесалия (Член 15).

В замяна на репарациите по войната Високата порта предава на Русия територии в Кавказ, включително Батуми и Карс, както и Северна Добруджа, която Русия отстъпва на Румъния взамяна на Южна Бесарабия (Член 19). Проливите - Босфорът и Дарданелите са обявени за открити, както във война, така и в мир, за търговските съдове на неутралните държави отправящи се в или отплаващи от руски пристанища (Член 24).

От 1888 г. Деветнадесети февруари, а от 1917 г. - Трети март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник. С решение на парламента от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.

Още по темата за границите на Третата българска държава: [url]http://www.bg-history.info/?p=statia&statiaid=757[/url]