Събития на дата
3 Октомври 2017

Архивни събития

Преди 27 години на 3 Октомври 1990 година

Обявено е обединението на Федерална република Германия и Германска демократична република в единна държава – Германия.
След разгрома на Германия през 1949 г. се създават 2 германски държави: Федерална република Германия (на територията на американски, английски и френски окупационни зони) и Германска демократична република (на територията на съветската окупационна зона). Западен Берлин е със статут на самостоятелен град. На 3 октомври 1990 г. по волята на германския народ и със съгласието на страните победителки във войната се провъзгласява обединена Германия. Канцлер е Хелмут Кол.

Преди 82 години на 3 Октомври 1935 година

Разкрит е заговор на офицерите, приближени на Дамян Велчев и Кирил Станчев, звенарите, БЗНС “Пладне” и ВМРО-протогеровисти. Арестуват се около 300 заговорници. Обявява се военно положение до 25 октомври.
Дамян Велчев е политически и военен деец, генерал. Роден e на 20 февруари 1883 г. в Габрово. Завършва Военното училище в София, а по-късно следва право в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Взема участие като офицер в Балканската война (1912–1913 г.) и в І световна война (1914–1918 г.). Дамян Велчев е един от създателите на Военния съюз, през 1922 г. той е избран в неговото ръководство. Участва в осъществяването на държавния преврат на 9 юни 1923 г. От 1923 г. до 1928 г. е началник на Военното училище. Като ръководител на централното ръководство на Военния съюз е един от главните организатори и извършители на държавния преврат на 19 май 1934 г. Поради промяна в политическата обстановка в страната Дамян Велчев е изключен от Военния съюз и екстерниран в Югославия. През есента на 1935 г. се завръща нелегално в България. Обвинен в подготвянето на преврат, Дамян Велчев е арестуван и осъден на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. През 1940 г. е освободен. Постепенно преминава на антифашистки позиции и възприема идеята за изграждане на Отечествения фронт. След 9 септември 1944 г. е министър на войната в правителството на Отечествения фронт. От септември 1946 г. до октомври 1947 г. е извънреден и пълномощен министър на България в Швейцария. Отказва да се върне в страната, поради което му е отнето българското поданство. Умира на 25 януари 1954 г. във Франция.
Кирил Николов Станчев е военен деец, генерал-лейтенант. Роден е на 14 декември 1895 г. в Кюстендил. Завършва Военното училище в София. Участва в Първата световна война (1914–1918 г.). Той е един от видните дейци на Военния съюз и от ръководителите на "Движение на капитаните" в същия съюз. Обвинен е в заговор срещу монарха, през 1935 г. е уволнен от армията и осъден на смърт. През 1936 г. смъртната му присъда е заменена с доживотен затвор. Амнистиран е през 1940 г. Участва в политическата промяна на 9 септември 1944 г. През първата фаза на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944 г.) е командващ Втора армия, с която се отличава в Нишката и Косовската операция. По-късно е обвинен в участие в заговор на организацията "Неутрален офицер" и е задържан под стража. Впоследствие е амнистиран. Умира на 11 април 1968 г.

Преди 99 години на 3 Октомври 1918 година

Под натиска на правителството и на премиерът Александър Малинов цар Фердинанд I абдикира и заминава за Германия. На престола се възкачва цар Борис III, без да положи задължителната клетва за вярност към конституцията пред Великото народно събрание.
Княз Фердинанд I Сакскобургготски е немски принц, княз от 1887 г. до 1908 г. и цар на България от 1908 г. до 1918 г. Роден е на 26 февруари 1861 година във Виена. Син е на австрийския генерал княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Фердинанд I е подпоручик в австро-унгарската армия, когато изпратената из европейските държави да търси княз българска депутация се спира на него. На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от III Велико Народно събрание (1886–1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. Стефан Стамболов (1887–1894 г.) полага големи усилия за утвърждаването на Фердинанд I на престола. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г. Фердинанд I признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар. Фердинанд I е отговорен за обявяването на Междусъюзническата война (1913 г.) и претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние България се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война (1914–1918 г.). Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където умира на 10 септември 1948 г.

Преди 105 години на 3 Октомври 1912 година

В навечерието на Балканската война (1912-1913 г.) Високата портата отхвърля нотата, отправена й от България, Гърция, Сърбия и Черна гора и скъсва дипломатически отношения с тези държави освен с Гърция, с която се стреми да запази добри отношения.
Горепосочената нота е формалният повод за избухване на Балканската война (1912-1913 г.). Този документ е отправен след кланетата последвали Илинденско-преображенското въстание. В нотата се съдържат искания за административни реформи в европейските предели на империята.
Истинската причина за войната е желанието на България, Сърбия, Гърция и Черна гора да освободят териториите на Балканския полуостров, населени с национални малцинства на съответните държави, но останали под османска власт след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).