Събития на дата
29 Август 2017

Архивни събития

Преди 72 години на 29 Август 1945 година

В Москва пристигат Трайчо Костов и Вълко Червенков, които заедно с Георги Димитров и Васил Коларов се срещат със Сталин, за да получат инструкции с оглед на променената ситуация в България. Сталин ги успокоява: "Отложихте изборите - поставете точка на това. Отлагането на изборите не е съществено искане и затова ние се съгласихме... Ние не ще се съгласим на никакви съществени отстъпки, а без нас нищо не може да се направи..." Той съветва да се легализира опозицията и заявява, че отстъпките няма да забавят изграждането на съветската система, до която може да се стигне и по парламентарен път.

Вълко Вельов Червенков – български общественик, политик и държавник, функционер на Българската комунистическа партия. Министър - председател на България (1950 г. – 1956 г.), генерален секретар (1950 г. -1954 г.), член на БКП от 1919 г.; участва в организацията на терористичните действия на КП (1923 г. -1925 г.) и в атентата в църквата “Св. Неделя” (1925 г.). Осъден задочно на смърт. През 1925 г. заминава нелегално в Москва. Като емигрант работи в апарата на Коминтерна (1938 г. -1941 г.). Член на задграничното бюро на ЦК на БКП (от 1941 г.), ръководител и главен редактор на нелегалната радиостанция “Христо Ботев” (юли 1941 г. - септември 1944 г.). След Деветосептемврийския преврат (1944 г.), като член на т. нар. Отечественофронтовско правителство, прокарва комунистическа политика за борба срещу демокрацията и участва в установяването на тоталитаризма в България. Секретар на ЦК на БКП (октомври 1944 г. – 1954 г.); председател на МС (1950 г. – 1956 г); с негово участие в България е въведен режим на терор, насилие и потъпкване на правата на човека. На 9 декември 1961 г. е освободен от всички държавни длъжности, през ноември 1962 г. VIII конгрес на БКП го изключва от БКП; възстановен е отново през 1969 г. Умира на 21 октомври 1980 г. в София.

Преди 146 години на 29 Август 1871 година

В лозята край Ловеч се провежда комитетско събрание с участието на осем души: Васил Левски, Димитър Общи, Ангел Кънчев, Марин Поплуканов, Иван Драсов, Димитър Пъшков, Христо Бояджията и поп Кръстьо Никифоров. Димитър Общи е определен за отговорник за района от Ловеч и Тетевен до София. Обсъден е текстът на "Наредата на работниците за освобождението на българския народ".

Димитър Общи - деец на националнореволюционното движение, помощник на Васил Левски. Роден e в с. Дяково, Скопско (днес в Република Македония) през 1835 г. През 1866 г. участва в Критското въстание (1866-1869 г.), след което известно време е при Дж. Гарибалди в Италия, обикаля из Черна гора и Сърбия, действа с чета из българските земи. Преди това в 1862 г. участва в Първата българска легия в Белград.

Определен от Българския революционен централен комитет за пръв помощник на Васил Левски, през 1871 г. той се прехвърля на юг от р. Дунав и се включва в изграждането на Вътрешната революционна организация. Подтикван от амбицията за по-голяма власт, не спазва строго дисциплината, както се изисква в устава на организацията, и предприема даже фракционна борба против В. Левски. С тези си действия създава сериозни трудности при изграждането на революционната мрежа в различните краища на страната.

През есента на 1872 г. организира Арабаконашкия обир, който става причина за първите удари върху революционните комитети в Софийско, Орханийско (днес Ботевградско), Тетевенско и др. Заловен от османските власти и изправен пред съда, Общи прави пълни разкрития за дейността на ВРО в тези краища, като смята, че по този начин обществеността в Европа ще прецени обира не като криминален, а като политически акт. Вместо това той допринася за разкриването на революционната мрежа в Западна България и за арестуването на голяма част от нейните дейци. Осъден е на смърт и е обесен в София през 1873 г.