Събития на дата
29 Май 2017

Архивни събития

Преди 28 години на 29 Май 1989 година

Тодор Живков произнася реч, в която обявява, че българските турци могат да изберат родината си и ако сметнат, че това е Турция, да напуснат България. Думите на Живков стимулират масовото изселване на български турци през следващите месеци, наречено от медиите "голямата екскурзия".
На 10 май 1989 г. Българският парламент гласува облекчения за пътувания в чужбина, правото на задграничен паспорт за гражданите, промени в Наказателния кодекс. Тези промени се изискват от Хелзинкските договорености, но се правят и за улесняване на изселването на турците от България. През май - август 1989 г. 300-400 000 български турци напускат България, като разпродават на безценица имуществото си. Българските власти организират прибирането на реколтата с помощта на бригадири - войници и ученици. В НС на 1 август е внесена протестна декларация на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството срещу прогонването на българските турци. Двадесет дни по-късно Турция затваря границата си с България, след като вече са се изселили 344 000 български турци.

Преди 90 години на 29 Май 1927 година

Провеждат се избори за XXII ОНС, спечелени от управляващия Демократически сговор (44 % от гласовете) - 173 места. Опозицията получава 58 места: БЗНС “Врабча 1” - 42, Демократическа партия - 12, Работническа партия - 4. Победата на Сговора е подкрепа към по-либералния курс на правителството, начело с Андрей Ляпчев.

Преди 167 години на 29 Май 1850 година

Избухва въстание в Ломско, Видинско и Белоградчишко за премахване на едрото османско феодално земевладение и извоюване на автономия. Реформените актове на Османската империя от 1832-1834 г. не водят до съществени промени в положението на поробеното българско население нито по отношение формата на собствеността, нито по отношение на данъчното бреме. Но те дават тласък на негодуванието и през 1850 г. революционери от Северозападна България се заемат с организиране на ново въстание. В подготовката му вземат участие и местните търговци, занаятчии и чорбаджии. За ръководители са избрани Ив. Кулин, П. Маринов и Ц. Тодоров. При избухване на въстанието броят на въстаниците достига около 16 000 души. Те обаче са лошо въоръжени и скоро османските власти надделяват във Видинско и Ломско. По-голям размах въстанието придобива в Белоградчишкия край. В продължение на няколко дни надигналите се селяни обсаждат града, но без успех. Срещу тях са изпратени османските войски, които се справят с въстаниците във Видинско и Ломско. Лишени от възможността да се противопоставят, белоградчишките селяни се оттеглят към планинските райони. Действията на въстаниците стават известни на европейската общественост. С помощта на сръбското правителство водачите на въстанието влизат в преговори с Високата порта. Под натиска на западноевропейските държави тя приема, през август – септември, представители на надигналото се население. В резултат на това се стига до удовлетворяване на най-главното искане на въстаниците. Премахнато е господарското земевладение и е предоставено право на селяните сами да избират свои местни управители (кнезове) в нахиите (околиите). Обещанията на османското правителство обаче се оказват свързани с много условности, които обезсилват до голяма степен дадените права. Турското правителство се съгласява да премахне спахийското земевладение, при условие че местното население приеме да откупи спахийските земи. А обещанието за избиране на кнезове не се осъществява, тъй като Високата порта се отказва в последствие от намерението си да предостави автономия на този край.
Въпреки неуспеха си въстанието изиграва голяма роля в националноосвободителната борба на българския народ. За неговия размах изключително голяма роля изиграват Ив. Кулин, П. Маринов, Ц. Тодоров и др.

Преди 564 години на 29 Май 1453 година

Войските на султан Мехмед ІІ Завоевателя (1451–1581 г.) превземат Константинопол. Събитието, което дълго е подготвяно от хода на османската експанзия и от конфликтите между християнските владетели, е от огромно значение за бъдещето на целия свят. С името Истанбул градът става столица на Османската империя, която разпростира територията си на три континента - Европа, Азия и Африка. Османците утвърждават властта си над целия Балкански полуостров и продължават инвазията към Средна Европа. В Азия владенията им достигат до Каспийско море. През следващия век в османската държава е включено цялото южно крайбрежие на Средиземно море до Мароко. Българските земи се оказват в центъра на тази огромна мюсюлманска империя, в непосредствена близост до нейната столица. Те са част от териториите, където действат класическите форми на османската политическа система във всички сфери на живота - икономика, управленска система, социална организация, религиозни отношения и т.н. Това предопределя съдбата на десетки поколения българи, чиито живот преминава при условията, определяни и поддържани с всички средства от османската политическа система, подчинени на нуждите и интересите на Османската империя.