Събития на дата
29 Март 2017

Архивни събития

Преди 31 години на 29 Март 1986 година

Римският наказателен съд издава оправдателна присъда на Сергей Антонов - българин, арестуван, съден и оправдан във връзка с атентата срещу папа Йоан Павел II. Покушението е извършено на 13 май 1981 г. на площад "Св. Петър" в Рим. Тогава Сергей Антонов е служител на Българска гражданска авиация (БГА) "Балкан" в Рим. Антонов е задържан на 25 ноември 1982г. от италианската полиция по обвинение в съучастие на атентатора Мехмед Али Агджа. Освен служителя на БГА "Балкан", Агджа набеждава за свои съучастници още двама българи - дипломатите Желю Василев и Тодор Айвазов, които вече са се върнали в България. Следствието продължава 2 години и 6 месеца. Процесът започва през май 1985 г. и завършва през март 1986 г. На него Сергей Антонов отрича да е познавал Агджа и да е участвал в предполагаемия заговор. Той е освободен поради липса на доказателства и се завръща в България за Великден 1986 г. Здравето му обаче е съсипано. Известно време продължава да работи на куриерска длъжност в БГА "Балкан", след което е пенсиониран по болест.

Преди 63 години на 29 Март 1954 година

Ахмед Демир Доган е български политик, роден в с. Пчеларово, Добричко. Завършва специалност "Философия" в Софийски университет “Св. Климент Охридски” през 1981 г. Аспирант е по философия към Българската академия на науките, защитава дисертация на тема "Философски анализ на принципа на симетрия" и получава научна степен кандидат на философските науки (1985 г.); научен сътрудник е в секция "Диалектически материализъм" в Института по история към Българската академия на науките (от 1986 г.). Доктор е по философия. През декември 1985 г. става учредител и лидер на Турското национално освободително движение в България. Автор е на програмния документ на нелегалната организация. На 12 юни 1986 г. е арестуван. Осъден е на 10 години лишаване от свобода и 3 години и половина принудително заселване. Амниситран е на 22 декември 1989 г. Депутат е в VII Велико Народно събрание (1990 г.) и в XXXVI, XXXVII, XXXVIII, XXXIX и ХХХХ Народно събрание. Председател е на Парламентарната група на ДПС; директор е на вестник "Права и свободи". Женен е, има две деца.

Преди 138 години на 29 Март 1879 година

В Търново (днес Велико Търново) се състои архиерейско събрание на митрополити и епископи от княжеството, на което се обсъжда църковното устройство на Българската екзархия.
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква. Учредена е със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г., когато е издигната в Българска патриаршия. Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на своя църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. В устава и са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в църковното управление) и изборност. Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година на негово място е избран видинският митрополит Антим I. Цариградската патриаршия от своя страна се обявява против образуването на Българската екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявява за схизматична, т.е. отцепническа, тъй като последната не признава върховенството на патриарха. До освобождението на България от османско иго екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ. След обявяването на Руско-турската освободителна война – 1877-1878 г. екзарх Антим I е свален от своя пост и е заточен в Мала Азия заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. За нов екзарх е избран ловчанският митрополит Йосиф I.
След Освобождението Българската екзархия съсредоточава своята дейност главно в онези български земи, които по силата на Берлинския договор от 1878 г. остават отново в пределите на Османската империя. Наред с грижите за поддържане на българските черкви тя полага усилия за разгръщане и на просветното дело сред българското население в Македония и Одринско. Противопоставя се на засилването на сръбската и гръцката пропаганда в тези области. До избухването на Балканската война (1912-1913 г.) влиянието на Българската екзархия в Македония и Одринско се простира в следните епархии: Охридска, Битолска, Скопска, Дебърска, Велешка, Струмишка, Неврокопска, Костурска, Леринска (Мъгленска), Воденска, Солунска, Поленинска (Кукушка), Серска, Мелнишка, Драмска и Одринска. Първите седем от тях се управляват от български владици, а останалите - от екзархийски наместници. След разгрома на България в Междусъюзническата война (1913 г.) екзарх Йосиф I премества седалището си в София. След неговата смърт през 1915 г. в продължение на три десетилетия тя е управлявана от Свети синод, начело на който стои наместник-председател. През 1945 г. за нов екзарх е избран софийският митрополит Стефан I. Свиканият през 1953 г. църковен събор прокламира издигането на Българската екзархия в Българска патриаршия.