Събития на дата
29 Октомври 2017

Архивни събития

Преди 94 години на 29 Октомври 1923 година

Турция става република, начело на която застава нейният първи президент Кемал Ататюрк. Денят се чества като Национален празник на страната.
Мустафа Кемал паша Ататюрк е роден през 1881 г. в Солун. Той е първият президент на Република Турция (1923-1938 г.). Получава средно и военно образование в Солун и Битоля. Завършва Академията на Генералния щаб в Истанбул през 1905 г. Участва в младотурското движение и след Младотурската революция (1908 г.) се оттегля от комитета "Единение и прогрес". Участва в Итало-турската война (1911-1912 г.), Междусъюзническата война (1913 г.) и Първата световна война. В периода 1913-1914 г. е военен аташе в София. Ръководи националноосвободителното движение в Анадола (1919 г.). На 23 април 1920 г. в Анкара е формирано ВНС, което се обявява за върховен орган на властта. Като председател на парламента и главнокомандващ турската армия Ататюрк защитава интересите и независимостта на Турция от агресията на Англия и Гърция. След победата на Турция в Гръцко-турската война (1922 г.) е подписан Лозанският мирен договор (1923 г.), който отменя Севърския договор (подписан на 10 август 1920 г. между победителки в Първата световна война и Турция, който оформя разделянето на Османската империя, определя международния контрол над проливите, лишава Турция от право на суверенна държава, дава европейските £ територии и цялото Малоазийско крайбрежие на Гърция).
По инициатива на Ататюрк на 1 ноември 1922 г. е свален султанът и Турция е обявена за република (29 октомври 1923 г.). Кемал Ататюрк умира на 10 ноември 1938 г. в Истанбул.

Преди 95 години на 29 Октомври 1922 година

Бенито Мусолини е назначен от крал Виктор Емануил за министър-председател на Италия.
Мусолини е италиански държавник. В Италия основава органа “Класова борба”, в който се обявява против завоевателната политика спрямо Триполитания. През 1912 г. става директор на италианския социалистически вестник “Аванти”. През Първата световна война основава вестник “Пополо д’Италия”, в който се обявява за намеса във войната на страната на Съглашението. През 1919 г. основава сдружението на фашите (fasci), което си поставя за цел да се бори отначало за задоволяване на италианските национални амбиции, а после - да противодейства със сила на напредъка на болшевизма. След 2-годишна борба свиква на конгрес в Неапол своите привърженици “черноризци” и потегля с тях срещу Рим през октомври 1922 г., където завзема властта без съпротива. Управлението на Мусолини е под формата на диктатура. Мусолини е министър-председател от 1922 до 1943 г. Правителството му води завоевателна политика съвместно с хитлеристите. На 28 април 1945 г. е заловен при бягството му за Швейцария на брега на езерото Комо. Осъден е от импровизиран съд на разстрел

Преди 105 години на 29 Октомври 1912 година

По време на Балканската война (1912-1913 г.) две български пехотни дружини, водени от княз Борис Търновски, влизат в Солун, акламирани от българското население.
Борис III e цар на българите от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Син е на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. Роден в София на 30 януари 1894 г. Получава веднага титлата княз Търновски. След завършване на средното си образование Борис III слуша лекции във Военното училище в София. След навършване на пълнолетие през 1912 г. официално е провъзгласен за престолонаследник на българския престол. Участва като офицер със специални поръчения в Балканската война и в Междусъюзническата война. След въвличането на България в Първата световна война известно време е адютант на главнокомандващия Българската армия, но после отново е офицер за специални поръчения. След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. се възкачва на престола под името Борис III.

Преди 131 години на 29 Октомври 1886 година

Третото ВНС избира за княз датския принц Валдемар, но под натиска на Русия той се отказва от престола.
Валдемар Датски (15. 10. 1858 г. – 14. 1. 1939 г.) е принц, син на датския крал Християн IХ. Той е един от кандидатите за българския престол след абдикацията на княз Александър I Батенберг (август 1886 г.). Считан е за най-сериозния претендент за българския престол. На 29 октомври 1886 г. е избран за княз на България от III ВНС, но под натиска на Русия се отказва от престола.