Събития на дата
28 Септември 2017

Архивни събития

Преди 48 години на 28 Септември 1969 година

Умира Кимон Георгиев – български политик и държавник. Завършва Военното училище в София и участва във войните от 1912–1918 г. като офицер. Един от основателите на Военния съюз, Георгиев е избран за член на централното му ръководство. Участва в ръководството и на създадения през 1922 г. Народен сговор. Кимон Георгиев е сред главните организатори на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Включва се в изграждането на Демократическия сговор. От 1926 г. до 1928 г. е министър на железниците, пощите и телефоните в правителство на Андрей Ляпчев. Налага се като лидер в Политическия кръг "Звено". Активно участва в подготовката и провеждането на държавния преврат на 19 май 1934 г. От 19 май 1934 г. до 22 януари 1935 г. заема постът министър-председател. Вътрешната му политика прокарва идеята за надпартийна власт и управление на елита. За целта е отменена Търновската конституция и е разпуснато Народното събрание. Във външната си политика се стреми към сближаване с Югославия и Франция, възстановява дипломатическите отношения със СССР. Влиза в конфликт с царя. След януари 1935 г. преминава в опозиция.

Постепенно заема демократични позиции и търси сътрудничество с БЗНС "Ал. Стамболийски", а по-късно и с РП. Привърженик на сътрудничеството със СССР. Обявява се срещу съюза на България с хитлеристкия блок в началото на Втората световна война (1939–1945 г.). През 1942 г. заедно с ръководения от него Политически кръг "Звено" приемат предложението на БРП за образуване на Отечествен фронт. Избран е в Националния комитет на Отечествения фронт. От 9 септември 1944 г. до ноември 1946 г. е министър-председател на първото отечественофронтовско правителство. След това заема редица важни държавни постове: министър на външните работи (до декември 1947 г.), министър на електрификацията и мелиорациите (до март 1959 г.), председател на Комитета по строителство и архитектура, заместник председател на МС, заместик председател на Националния съвет на ОФ.

Преди 102 години на 28 Септември 1915 година

Българските войски завземат западния бряг на река Марица съгласно договора от 24 август същата година. Формиран е Одрински окръг със седалище в Караагач.

На 24 август 1915 година в гр. Плес (Австро-Унгария) се сключват българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в Първата световна война, като в замяна й се предоставят земите, отнети й от съседните балкански държави след поражението й в Междусъюзническата война (1913 г.). Със сключената военната конвенция цар Фердинанд I и правителството на д-р В. Радославов въвличат България в Първата световна война (1914-1918 г.) на страната на държавите от германо-австрийския блок. Конвенцията определя сроковете за нападение срещу Сърбия, а така също и военните контингенти, които всяка от трите договарящи се държави трябва да предостави за готвената акция. По силата на спогодбата българските въоръжени сили се поставят под командата на германския Генерален щаб. В съгласие с нея на 1 октомври 1915 г. България започва военни действия против Сърбия. На 24 август същата година се сключва и тайна военна конвенция между министър-председателя д-р В. Радославов и германския пълномощен министър Г. Михаелес, с която се определят териториите, които Германия се съгласява да предостави на България в Поморавието, Македония и Добруджа, а също и размерът на заема, който Германия и Австро-Унгария ще й отпуснат. Военната конвенция е обезсилена след поражението на Централния съюз в Първата световна война през есента на 1918 г. Тя става причина за продължителното участие на България в световния конфликт, в резултат на което последва и нейната втора национална катастрофа.

Преди 176 години на 28 Септември 1841 година

Роден е Жорж Клемансо – френски политик и държавник, по професия е лекар. Член е на Френската академия (1918 г.). По време на Втората империя участва в радикално-републиканското движение. След поражението на Франция във войната с Прусия (1870-1871 г.) се обявява за продължаване на войната. По време на Парижката комуна (1871 г.) се опитва да постигне класов мир между комунарите и законното правителство на Франция. Привърженик е на реваншистката война против Германия. В парламента се обявява против колониалната политика, която отслабва по негово мнение положението на Франция в Европа. За темпераментните си и речи е наричан Тигърът. Два пъти избиран за сенатор през 1902 г. и 1909 г. Министър на вътрешните работи (март – октомври 1906 г.), председател на правителството (октомври 1906 г. – юли 1909 г.). От началото на I световна война настоява за продължаване на войната до пълен разгром на Германия. Председател е на правителството и военен министър (от ноември 1917 г.). Председател е на Парижката мирна конференция (1919-1920 г.) и ръководител на френската делегация. Един от авторите на т. нар. Версайска система. По настояване на Клемансо е създаден несправедливият за България Ньойски мирен договор. След като загубва президентските избори (1920 г.), се оттегля от политиката. Жорж Клемансо умира на 24 ноември 1929 година.

Ньойският договор е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война. Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой.

Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини - села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа.

България няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили трябвало да не надминават 33 000 души, включително полицията. Страната се задължава да плати 2,5 милиарда златни франка на Антантата, а на съседките - животни и материали за щетите. С този договор България попада в международна изолация.