Събития на дата
28 Март 2017

Архивни събития

Преди 88 години на 28 Март 1929 година

Родена е Вера Мутафчиева – български историк, писател, белетрист. През 1951 г. завършва специалност “История“ в СУ “Св. Климент Охридски”. В годините 1950 – 1955 г. работи в Народната библиотека в София и в Института за история към БАН. От 1979 г. е директор на Центъра за древни езици и култура към Комитета за култура. От 1880 г. е директор на Българския изследователски институт в Австрия. От 1997 г. до 1998 г. е секретар на Съюза на българските писатели. През 1979-1991 г. работи в Института за литература към БАН, през 1991-1992 г. е в Центъра за литература към БАН, от 1992 г. - в Института за история. За една година е председател на Агенцията за българите в чужбина. През 1980 г. е лауреат на международната Хердерова награда. Тя е почетен член на БАН и носител на почетен знак на БАН “Проф. Марин Дринов” на лента. През 1999 г. й е връчен орден “Стара планина”. Същата година е наградена и с Голямата награда за литература на СУ “Св. Климент Охридски”. През 2000 г. получава званието “д-р хонорис кауза” на НБУ. Две години по-късно получава награда за принос в българската литература “Бронзов бухал”. Изследванията й са върху проблемите на историята на Османската империя и към източните култури и цивилизации. Автор е на книгите: “Летопис на смутното време” (1965-1966 г.), 1993 г., “Случаят Джем” (1967 г., 1999 г.), “Последните Шишмановци” (1969 г.), сборник с есета “И Клио е муза” (1969 г.), “Рицарят” (1970 г.), “Процесът - 1873” (1972 г.), “Белот на две ръце” (1973 г.), “Алкивиад Малки” (1975 г.), “Алкивиад Велики” (1976 г.), “Книга за Софроний” (1978 г.,) “Предречено от Пагане” (1980 г,), “Бомбите” (1985 г.), “Съединението прави силата” (1985 г.), “Белият свят” (1994 г.), “И страшно е, майко и весело ... Публицистика” (1997 г.), “Разгадавайки баща си. Опит за биография на Петър Мутафчиев” (1997 г.), “Нека се сбогуваме с XX в.” (1998 г.), “Бивалици” (2000-2001 г.) и др. Нейни научни съчинения са: “Османска социално-икономическа история. Изследвания” (1993 г.,1999 г.), “В сянката на Азия. Завладяването на България от османците и българските земи в османската държавна система” (1992 г.), “История. Учебник за V кл. на СОУ”, 1994 г.) “История на българския народ. От наченките на човешки живот по нашите земи до българското Възраждане” (1995 г.), “Турция. Между Изтока и Запада” (1998 г.).

Преди 130 години на 28 Март 1887 година

Роден е Димчо Дебелянов - български поет - символист и романтик. През 1895 г. семейството му се преселва в Пловдив, където остава до 1904 г. От този период са и първите му стихотворни опити. След това живее в София. През 1906 г. печата в списание "Съвременност". Превежда от руски и френски език, следва право и литература, издава "Българска антология" заедно с Д. Подвързачов (1910 г.), съредактор с К. Константинов, Г. Райчев и Н. Янев на списание "Звено" (гл. ред. Д. Подвързачов). Участва като подпоручик в Първата световна война, загива на 2 октомври 1916 г. на южния фронт. Погребан е в двора на черква край Демирхисар, откъдето 15 години по-късно костите му са пренесени в Копривщица. Негови стихотворения са "Помниш ли, помниш ли", "Спи градът", "Кръстопът на бъдещето", "Светла вяра" и др.

---
[i]
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...

----------------------------------

О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина![/i]

Преди 134 години на 28 Март 1883 година

Роден е Богдан Филов - български историк и политик. От 9 септември 1943 г. до 9 септември 1944 г. е член на регентството. Преди това три години заема поста министър-председател. От 1938 г. до 1942 г. заема поста министър на народното просвещение, а от 1942 г. в продължение на една година е министър на външните работи и изповеданията. От 1937 до 1944 г. е председател на БАН. През 1992 г. общото събрание на БАН посмъртно възстановява членството му. Учи класическа филология и сравнително езикознание във Вюрцбург, Германия (1901 г.) и в Лайпцигския университет (1902-1903 г.). Завършва римска история и археология във Фрайбург, Германия (1904 г.). От 1920 г. до 1944 г. е професор по археология в СУ “Св. Климент Охридски”. Една година е декан на Историко-филологическия факултет. От 1931 до 1932 г. е ректор на СУ “Св. Климент Охридски”. През 1923 г. влиза в Берлинската масонска ложа. Специализира класическа филология в Бон, Париж и Рим. В периода 1920-1944 г. е директор на Българския археологически институт с музей. След 9 септември 1944 г. Народния съд го осъжда на смърт, 5 млн. лв. глоба и конфискация на имуществото. Отнето му е и званието “академик”. На 1 февруари 1945 г. е разстрелян. Присъдата е отменена през 1996 г. Богдан Филов е автор на: “Антични паметници в Народния музей”, “Археологически паралели”, “Софийската църква, Св. София”, “Старобългарското изкуство”, “Римското владичество в България”, “Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра” и др.

Преди 141 години на 28 Март 1876 година

От Влашко в България тайно се прехвърля една част от ръководните дейци на Първи революционен окръг - Христо Патрев, поп Харитон, дядо Никола Хаинченина, Тодор Кирков.
Христо Патрев е роден през 1848 г. в с. Шипка, Казанлъшко. Като юноша става хайдутин, след което емигрира в Румъния. През 1868 г. се включва в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. След разгрома й е заловен и заточен в крепостта Акя, но успява да избяга и се завръща в Румъния през 1874 г. Взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. След избухването му оглавява въстаническа чета в Габровско и Тревненско. След разбиването й се отправя към Източна Стара планина, но е заловен и през 1876 г. убит от османските власти.
Поп Харитон (Х. Станчев Халачев) е родом от Габрово. През 1859 г. приема монашество и става свещеник в Казанлъшко. Подложен е на преследване заради пропагандната си дейност сред местното население против османските поробители. През 1870 г. е принуден да търси спасение в Добруджа. Участва в Старозагорското въстание 1875 г. и след потушаването му емигрира в Румъния. При подготовката на Априлското въстание 1876 г. е определен от Гюргевския революционен комитет за войвода на чета в Първи - Търновски, революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в България и се включва в подготовката на въстанието. След избухването му заедно с Бачо Киро организира чета от около 200 души. Преследвана от многобройните башибозушки потери, четата се укрепява в Дряновския манастир. При опита да бъде пробита обсадата на манастира Поп Харитон умира (май 1876 г.).
Тодор Кирков е роден през 1847 г. в град Ловеч. През 1875 г. емигрира в Румъния.Участва в подготовката на въстанието в Търновския революционен окръг през 1876 г.