Събития на дата
27 Септември 2017

Архивни събития

Преди 19 години на 27 Септември 1998 година

Герхард Шрьодер побеждава убедително най-дълго заемащия канцлерския пост Хелмут Кол.

Герхард Шрьодер е роден на 7 април 1944 г. в Мосенберг на Липе. В периода 1959-1961 г. се обучава в сферата на търговията на дребно. След това две години посещава вечерно училище. През 1971 г. завършва право в университета в Гьотинген, а през 1976 г. получава разрешително за адвокат. От 1978 г. до 1990 г. работи като адвокат в Хановер. От 1963 г. става член на Германската социалдемократическа партия (ГСДП). В периода 1978-1980 г. е председател на федералната организация на “Младите социалисти”. От 1986 г. е член на Председателството на ГСДП, а от 1989 г. е член на Президиума на партията. През 1980 г. става депутат в Германския Бундестаг, какъвто е до 1986 г. В периода 1986-1990 г. е председател на фракцията на ГСДП в Ландтага на провинция Долна
Саксония.

В продължение на осем години, от 1990 г. е министър-председател на провинцията. През 1998 г. Герхард Шрьодер става канцлер на Федерална република Германия. От 12 април 1999 г. до 21 март 2004 г. той е председател Германската социалдемократическа партия. На парламентарните избори произведени на 22 септември 2002 г. Шрьодер е преизбран за канцлер на Германия.

Преди 53 години на 27 Септември 1964 година

Комисията "Уорън" решава, че единствено Ли Харви
Осуалд е виновен за убийството на американския президент Джон Кенеди,
извършено на 22 ноември 1963 година.
Джон Фицджералд Кенеди е роден на 29 май 1917 г. в Бруклейн, щат
Масачусетс, САЩ. Той е американски политик; 35-ият президент (1961-1963
г.). Завършва икономика в Харвардския университет. През 1941-1945 г.
служи във военноморския флот на САЩ в Тихия океан. Занимава се с
журналистика (1945 г.). През 1947-1953 г. е член на Палатата на
представителите в Конгреса на САЩ от щата Масачусетс (от листата на
Демократическата партия). През 1953-1961 г. е сенатор. Побеждава на
изборите през 1960 г. кандидата на Републиканската партия Р. Никсън.
Встъпва в длъжност на 20 януари 1961 г. Вътрешната програма на
президента е свързана с ускоряване на темповете на икономическия
растеж, ограничаване на расовата дискриминация и пр. Призовава за
укрепване на военните блокове и за нарастване на военната мощ на САЩ.
Обявява се за по-реалистичен подход в отношенията със СССР. През 1963
г. кабинетът му подписва Московския договор за забрана на изпитанията с
ядрено оръжие в трите сфери. Политическият курс на Кенеди предизвиква
нападки от страна на крайно реакционните кръгове на САЩ. Убит е на 22
ноември 1963 г. в Далас, щат Тексас.

Преди 77 години на 27 Септември 1940 година

В Берлин е сключен Тристранният пакт - съюзен договор между Германия, Италия и Япония, подписан от министрите на външните работи на Германия – Й. Рибентроп, на Италия – Г. Чано, и на Япония – С. Курусу. Договорът е сключен за срок от 10 години. Предвижда разделяне на света на зони на влияние. Държавите, подписали Тристранния пакт, се задължават да си оказват подкрепа с всякакви политически, икономически и военни средства, ако някоя от страните бъде нападната от друга държава, която “в днешно време не участва в европейската война и в китайско-японския конфликт”. Договорът не засяга политическото положение, “съществуващо в днешно време между всяка от трите договарящи се страни и Съветска Русия”. България се присъединява към пакта на 1 март 1941 г.

Преди 99 години на 27 Септември 1918 година

Правителството, подкрепено от всички парламентарни групи, обявява столицата за обсадена крепост, a по-късно за нейн комендант е назначен ген. Александър Протогеров, член на ЦК на ВМРО. На 28 септември на гара Захарна фабрика се води тежка престрелка между юнкери и разбунтували се войници с убити и ранени от двете страни.
Генерал-лейтенант Александър Николов Протогеров е роден на 23 февруари 1867 г. в Охрид. Той е един от ръководителите на ВМРО. През 1887 г. Протогеров завършва Военното училище в София. Участва в Сръбско-българската война. На действителна военна служба като офицер е от 1887 г. до 1912 г. Протогеров напуска армията като подполковник. Участва активно в легалното македонско освободително движение, той е един от основателите на македонските братства (1893 г.), член е на ВМОК. През 1902 г. в Горноджумайското въстание и през 1903 г. в Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета. През 1911 г. Протогеров е избран за член на ЦК на ВМОРО. Заедно с Т. Александров организира атентатите в Щип през ноември 1911 г. и Кочани през август 1912 г., които стават повод за Балканската война (1912-1913 г.). През 1912 г. Протогеров е назначен за помощник-командир и командир на бригада в македоно-одринското опълчение. През 1915 г. е член на ЦК на ВМРО. По време на Първата световна война е военен губернатор на Моравската област. От 1917 г. Той е директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Като военен комендант на София през септември 1918 г. Протогеров организира потушаването на войнишкия бунт През 1919 г. заедно с Т. Александров, П. Чаулев, Г. Попхристов възражда ВМРО, избран е член на ЦК. Във Виена през 1924 г. Протогеров подписва Майския манифест на ВМРО и постепенно се ориентира към позицията на Коминтерна за решаването на македонския въпрос. На 31 август 1924 г. присъства на убийството на Т. Александров, за което 4 години е разследван от организацията, която иска да разбере неговото отношение и участие в убийството. Като резултат ВМРО доказва активната му роля в това престъпление. Осъден е на смърт и убит в София на 7 юли 1928 г.

По времето, когато София става столица водачите на БЗНС застават начело на войнишкия метеж. Радомир Райко Даскалов оглавява Войнишкото въстание. Обявява България за република, Александър Стамболийски за председател на Временното правителство, а себе си за главнокомандващ и повежда въстаниците към столицата.
Въвличането на България във войната през октомври 1915 г. се посреща с недоволство от народните маси. Нежеланието на българските войници да участват във войната проличава още в първите дни след започването на
военните действия. Първи се надига 27 пехотен Чепински полк на 5 октомври 1915 г. Правителството на д-р В. Радославов декларира, че участието на България във войната ще бъде кратко, но през есента на 1915 г. войната се превръща в окопна. Всичко това предвещава, че краят на войната не е толкова близко и става причина през 1916 г. брожението сред войнишките маси да се засили, като в 11, 21, 25 и 46 пехотен полк прераства във вълнения. В началото на 1917 г. до българските войници достигат известията за станалите събития в Русия - избухването на Февруарската революция и свалянето на император Николай II от трона и Войнишките бунтове вземат по-масов размер. Тогава се образуват и първите войнишки комитети. След излизането на Русия от войната през есента на същата година лозунгът на съветското правителство за незабавен мир активизира още повече антивоенните настроения в българската войска. Така започват да зачестяват отказите на войниците да изпълняват заповедите на своите офицери. Бунтове избухват в повечето от пехотните полкове. Засилените брожения и бунтове във войската (както и тези в тила) заставят цар Фердинанд I през юни 1918 г. да се раздели с правителството на д-р В. Радославов и да повери управлението на страната на кабинет от демократи и радикали, оглавен от Ал. Малинов. Новият министър-председател, обаче издава декларации, че кабинетът му ще следва линията на неговия предшественик до "окончателната" победа над съглашенските войски. Същевременно на фронта войниците търпели лишения по отношение на храна, дрехи и пр. Всичко това става причина за ново разгаряне на бунтове. В разпространяваните нелегални позиви войниците издигат искане за прекратяване на войната до 15 септември 1918 г., като в противен случай заплашват с масово напускане на фронта.
Цар Фердинанд I и правителството на Ал. Малинов не предприемат нищо в отговор на техните искания. В Радомир Райко Даскалов оглавява въстанието и с прокламация обявява пред въстаналите войници т. нар. Радомирска република. Александър Стамболийски е определен за председател на Временното правителство, а Райко Даскалов за главнокомандващ републиканските войски. Същия ден с телеграми до столицата и по-големите градове в страната е обявено провъзгласяването на републиката. Като главнокомандващ Райко Даскалов повежда републиканските войски към София. Изпратен е ултиматум до правителството на Александър Малинов да предаде властта на въстаническите сили. Българското правителство, подкрепено от всички парламентарни групи, обявява столицата за обсадена крепост и назначава за неин комендант ген. Александър Протогеров, член на ЦК на ВМРО. При атаката си към София при Владая въстаниците са разгромени от правителствените войски, подкрепяни от немска част. След разгрома на въстаниците и превземането на Радомир от правителствените войски Радомирската република е унищожена.

Преди 153 години на 27 Септември 1864 година

Хаджи Димитър се прехвърля във Влашко след неуспешен опит да бъде ликвидиран търновският гръцки митрополит.
Хаджи Димитър учи в родния си град Сливен. Включва се в четата на Панайот Хитов, с която обикаля Балкана, и известно време е неин знаменосец. През пролетта на 1864 г. е в Букурещ, където се среща с Георги Раковски. За кратко време води чети отвъд р. Дунав, които бързо се разпускат. През 1867 г. влиза като войвода в Тайния централен български комитет (ТЦБК). На 6 юли 1868 г. заедно със Стефан Караджа преминават р. Дунав начело на чета от 129 души. Загива в сражение на връх Бузлуджа.