Събития на дата
27 Август 2017

Архивни събития

Преди 21 години на 27 Август 1996 година

Централната избирателна комисия отказва да регистрира Георги Пирински като кандидат за президент заради неясноти около българското му гражданство.

Георги Пирински е роден на 10 септември 1948 г. в Ню Йорк. Завършва Висшия икономически институт в София. За периода 1980 - 1990 г. изпълнява длъжността заместник-министър на външноикономическите връзки и заместник-председател на Висшия съвет на БСП. Избран е за вицепремиер в кабинета на Андрей Луканов. От 1990 г. до 1991 г. е депутат в 7-мото Велико Народно събрание, избран е от кандидат – депутатската листа на БСП. В годините между 1991-1998 г. е депутат в 36-ото, 37-ото и 38-ото Народно събрание. През 1995 г. е министър на външните работи в кабинета на БСП начело с Жан Виденов. Със заповед на премиера Виденов е определен да контролира дейността на Меджуведомствената комисия за управление, използване и разпореждане с недвижими имоти, собственост на страната извън страната. В края на 1996 г. подава оставката си поради несъгласие с правителствената политика. През ноември 1996 г. е издигнат от БСП за кандидат за президент, но кандидатурата му е касирана от Конституционния съд поради американското му гражданство. Член е на фракцията Обединение за социална демокрация /ОСД/. След 43-ия конгрес на БСП през май 1998 г. е избран за заместник-председател на БСП. От 5 юли 2001 г. е депутат в 39-ото Народно събрание от Парламентарната група на Коалиция за България.

От 20 юли 2001 г. е избран за заместник-председател на Kомисията по бюджет и финанси. В периода 3 август 2001 г. - 13 ноември 2002 г. е член на Делегацията в асамблеята на Западноевропейския съюз. От 25 юни 2004 г. е член на Комисията по европейска интеграция. От 10 ноември 2004 г. до 4 март 2005 г. е избран за член на Временна анкетна комисията за разследване измамите с ДДС. На проведените на 25 юни 2005 г. Парламентарни избори за 40 –то НС е избран е за депутат от листата на Коалиция за България. В момента е председател на Народното събрание.

Преди 127 години на 27 Август 1890 година

Провеждат се избори за VI ОНС, спечелени от управляващата Народнолиберална партия.

Народнолибералната партия e Политическа организация, образувана през 1886–1887 г. след отцепването на привържениците на Ст. Стамболов от каравелисткото течение на старата Либерална партия и реорганизиране на дружинките на организацията "България за себе си". Народнолибералната партия изразява интересите на промишлено-търговската буржоазия. Нейни лидери са: Ст. Стамболов (до убийството му през 1895 г.), Д. Греков, Д. Петков и Н. Генадиев. Партията управлява страната от 1887 до 1894 г. и от 1903 до 1908 г. Взема участие и в коалиционния кабинет на В. Радославов (1913–1918 г.). По време на самостоятелното си управление провежда активна законодателна и практическа дейност за стопанското развитие на страната. В резултат на тази политика България се превръща в една от най-динамично развиващите се балкански държави в края на ХIХ и началото на ХХ в. Народнолибералната партия окончателно изгражда своите организационни структури в началото на 90-те години на ХIХ в.

След оставката на Ст. Стамболов (май 1894 г.) партията фактически е поставена вън от законите на страната. Поради това тя не взема участие в провеждането на парламентарните избори за VIII ОНС (септември 1894 г.). През целия период на народняшкото управление (1894–1899 г.) народнолибералната партия не успява да се изяви като активна политическа сила. Отражение върху нейната дейност оказва преследването на изтъкнатите и дейци и посичането в центъра на София на нейния председател Ст. Стамболов (юли 1895 г.). Част от членовете й я напускат и преминават в други политически партии. В парламентарните избори за ХI (1900 г.) и ХII ОНС (1901 г.) партията е на едно от последните места по броя на получените гласове и спечелените депутатски места. Въпреки това княз Фердинанд I в началото на 1903 г. поверява управлението на страната на Народнолиберална партия След убийството на министър-председателя Д. Петков (февруари 1907 г.) започва криза не само в правителството, но и в самата партия. За лидерския пост спорят д-р Н. Генадиев, Д. Петков, П. Гудев и др. Въпреки тази борба до разцепления в партията не се стига. През време на Балканските войни 1912–1913 г. поради мобилизацията на по-голямата част от членовете и съмишлениците и Народнолибералната партия прекратява организационния си живот. След започването на Първата световна война 1914–1918 г. д-р Н. Генадиев се обявява против въвличането на България на страната на Тройния съюз. За тази своя позиция е хвърлен в затвора. Като участничка в кабинета на В. Радославов (юли 1913–юни 1918 г.) Народнолибералната партия носи отговорност за намесата на България във войната на страната на Тройния съюз и претърпяната втора национална катастрофа. След войната партията възстановява своя организационен живот. През 1920 г. се обединява с Либералната и Младолибералната партия и заедно образуват Националлиберална партия. Печатни органи на партията са в."Свобода" и в. "Нов век".