Събития на дата
27 Юни 2017

Архивни събития

Преди 26 години на 27 Юни 1991 година

Югославски войски - танкове и авиация преминават в Република Словения. 48 часа по-рано ( на 25 юни 1991 г. ) Словения обявява независимостта си от СФР Югославия. Словения е съюзна република в състава на СФР Югославия от 1945 г.
Република Словения е държава в Югозападна Европа, обхващаща Юлиевите Алпи и басейните на реките Драва и Сава. Столица и е Любляна. На 1 декември 1918 г. след разпадането на Австро-Унгария част от Словения влиза в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 г. Югославия), като част от словенските територии остават в Италия и Австрия. След Втората световна война (1945 г.) Словения е една от републиките на Федеративна народна република Югославия (от 1963 г. Социална федеративна република Югославия). Според Лондонското споразумение от 1954 г., което Югославия сключва с Великобритания, САЩ, Франция и Италия, територията на Триест е разделена, като градът с пристанището е даден на Италия, а по-голямата част с прилежащата му област - на Словения. През 1990 г. на власт идва опозиционната коалиция ДЕМОС и за президент е избран М. Кучан (преизбран 1992 и 1997 г. ). На 25 юни 1991 г. след референдум е обявена независимостта на Словения (призната от международната общност от 1992 г.). На 27 февруари 1997 г. е сформирано правителство с министър -председател Янез Дърновшек. През 1992 г. Словения става член на ООН.

Преди 71 години на 27 Юни 1946 година

Приет е Законът за национализация на застрахователните дружества и за държавния монопол в застраховането. Съгласно този закон всички активи и пасиви на съществуващите акционерни и кооперативни застрахователни дружества, ведомствени каси, фондове, застрахователни отдели на банките и други, се поемат от Държавния застрахователен институт. Всички действащи застраховки и портфейли, задължения, както и презастрахователните договори запазват своето действие и преминават по право върху ДЗИ. С този акт по същество се извършва сливане на действащите застрахователни предприятия в една голяма компания. Държавният застрахователен надзор също преустановява дейността си, тъй като функциите по контрола на застраховането също преминават в ДЗИ.
Държавният застрахователен институт (ДЗИ) е създаден с този закон като автономно предприятие, юридическо лице със седалище гр. София и със сложна структура, като в този си вид е работил до 1952 г., когато започва изграждането на клоновете и постепенната децентрализация на дейността на Института. ДЗИ е единственото застрахователно предприятие в България до 1961 г., когато с постановление на правителството е създадено Българско външно застрахователно и презастрахователно дружество "Булстрад" на базата на съществуващия дотогава отдел на ДЗИ. Основният акционер на "Булстрад" е Министерство на финансите, а един от главните акционери е и самият ДЗИ. "Булстрад" провежда всички застраховки, които са свързани със задължения извън територията на страната - морски, авиационни, туристически и други, докато ДЗИ запазва монопол върху застраховането вътре в страната.
Освен монопола в застраховането, след 1946 г. държавата постепенно въвежда голям относителен дял на задължителното (законово) застраховане. Законът за застраховане на имущества е приет през 1958 г., като измененията в него от 1969 г. разширяват значително обхвата на задължителното имуществено застраховане.
Юридическият монопол в застраховането се спазва стриктно до 1989 г., до появата на конкуренция в областта на застраховането. През октомври 1998 г. ДЗИ е преобразуван в еднолично акционерно дружество със 100% участие на държавата. На 7 декември 1999 г. в "Държавен вестник", бр. 107 е обнародвано решението на Агенцията за приватизация за откриване на процедура по приватизация на "Държавен застрахователен институт - ДЗИ" ЕАД, която приключва с продажбата на дружеството на 27 август 2002 г. на притежаваната от Емил Кюлев "Контракт София" ООД за 21,5 млн. лева.

Преди 104 години на 27 Юни 1913 година

Румъния се включва в Междусъюзническата война.
Междусъюзническата война (Втора балканска война – 1913 г.) е война между България и бившите й съюзници от Балканския съюз 1912 - 1913 г. - Сърбия, Гърция и Черна гора, и присъединилата се към тях Румъния. След победата над Турция в Балканската война (1912 - 1913 г.), между балканските съюзници избухват остри разногласия за владеенето на освободените територии. Сърбия предявява искане за земите, намиращи се на запад от р. Вардар, и повдига въпроса за ревизиране на българо - сръбския договор от 1912 г. Гърция предявява искане към териториите на Южна Македония и част от Западна Тракия. Претенциите на двете държави са неоснователни, тъй като се отнасят до земи, населени предимно с българско население. Отчитайки своята решаваща заслуга за разгрома на Турция в Балканската война, България настоява да получи цяла Македония, изтъквайки и факта, че преобладаващият етнически елемент в нея е българският. На 19 май 1913 г. Сърбия и Гърция подписват таен военно - политически договор, който е насочен изцяло против България. По силата на този акт на Сърбия се предоставят всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово. На Гърция се признават земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера (разположен източно от устието на р. Струма). Двете държави се задължават да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България. Скоро след подписването на този договор от Букурещ са направени изявления, че Румъния търси приятелството на Сърбия и Гърция. Под предлог да не се допусне нарушаване на "балканското равновесие" от страна на България, румънските управляващи среди предявяват претенции към Южна Добруджа. Турция също не прикрива своя стремеж да си възвърне земите, намиращи се на запад от линията Мидия - Енос. Всяка една от балканските държави започва да се готви за война. В България са мобилизирани 600 000 души, но практически от нея могли да бъдат използвани 500 000 души. Веднага след сключването на Лондонския мирен договор 1913 г. по заповед на българското военно командване всички български войски, разположени в района на Източна Тракия, са прехвърлени на запад за действия против сръбската и гръцката армия. След изготвения набързо план се проектирали военни действия само против тези две държави, поради това на турската и румънската граница не са оставени почти никакви войскови сили. Сърбия и Гърция, които също така не демобилизират своите армии, разполагат общо с 550 000 души, към които се присъединява и една черногорска дивизия от 12 000 души. След намесата на Румъния и Турция против българската армия се изправя и още една допълнителна военна сила от близо 700 000 души. Въпреки крайно неизгодното положение на България цар Фердинанд I и стоящата зад него царедворска клика не скриват своите намерения за война против бившите съюзници на България.
Още преди 16 юни 1913 г. сръбският крал подписва манифест за обявяване на война на България с непопълнена дата. Цар Фердинанд I се оказва по - невъздържан и на 16 юни чрез своя помощник - главнокомандващ ген. М. Савов дава заповед за действия на българската армия срещу армиите на Сърбия и Гърция, които от своя страна предприемат офанзива против България. Веднага на тяхна страна се присъединява и Черна гора. На 27 юни в конфликта се включва и Румъния, а 3 дни по - късно - и Турция. Изправена сама срещу всички свои съседи, въпреки някои успехи срещу сръбската и гръцката армия, България е принудена да капитулира. Особено са облекчени в своите действия против нея Румъния и Турция. Без да срещнат каквато и да било съпротива, румънските войски прекосяват за няколко дни Северна България и се озовават до София. Турската армия успява, също без никакво противодействие от българска страна, да заграби Източна Тракия.
Австро - Унгария и Германия, които най - много насърчават цар Фердинанд I за войната, след нейното избухване не предприемат никакви стъпки за възпиране действията на останалите балкански държави против България. Тяхното желание е колкото се може повече да задълбочат противоречията на Балканите и да ликвидират Балканския съюз. На 28 юли 1913 г. е подписан Букурещкият мирен договор, според който България не само е лишена в значителна степен от освободените от нея по време на Балканската война 1912 г. - 1913 г. земи, но понася и тежки финансови и други загуби. Поражението на България в Междусъюзническата война сериозно разклаща положението на монархическия институт, но при все това цар Фердинанд I успява да се задържи на престола.

Преди 167 години на 27 Юни 1850 година

В Сопот е роден Иван Вазов - български писател, поет, драматург, публицист, почетен член на БАН (1921 г.), почетен д-р на филологическите науки. Брат на Г. Вазов и В. Вазов. Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а след това в Пловдивската гимназия, ръководена от Й. Груев. През 1870 г. е изпратен в Румъния да практикува търговия при чичо си,но бяга в Браила ,където попада в средите на българските хъшове. В периода 1872-1873 г. учителства в България. През 1875 г.става член на революционния комитет в родния си град. След избухването на Априлското въстание 1876 г. емигрира през Цариград в Румъния. От този период е първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла" (1871 г. ), последвана от "Тъгите на България" (1877 г.). През Руско-турската война (1877-1878 г.) пише третата си стихосбирка "Избавление". 1880 г. работи в Берковския окръжен съд като същата година се премества в Пловдив, където развива активна обществено-политическа и публицистична дейност. Заедно с Константин Величков описва в продължение на 5 год. в-к "Народний глас", главен редактор е на сп. "Наука", съставител на литературното сп. "Зора" (1885 г. ). Отново с К. Величков участва в съставителството на двутомната "Българска христоматия" (1884 г.). От това време са поетичният цикъл "Епопея на забравените", повестта "Чичовци" и др. През есента на 1886 г. напуска България и се установява в Одеса. През 1894 г. излиза романът "Под игото", последван от драмата "Хъшове" (1894 г. ) и романа "Нова земя" (1896 г.). От 1889 живее в София. Издава сп. "Денница" (1890-1892 г.). От 1897 до 1899 г. е министър на народната просвета в кабинета на Константин Стоилов. По време на войните създава високопатриотични песни, с които възпява героизма на българския войник. Автор е на многобройни пътеписи, есета, статии и исторически повести. Обявен е за народен поет и е награден с ордена "Св. равноапостоли Кирил и Методий" през 1920 г. Произведенията му са преведени на ок. 50 езика.Вазов умира на 22 септември 1921 г. в София.

Преди 667 години на 27 Юни 1350 година

Роден е Мануил II Палеолог - византийски император в периода 1391 - 1425 г. По време на управлението му значителна част от територията на Византийската империя е завзета от османските турци и Мануил Палеолог става васал на Баязид I. През 1399 - 1403 г. Мануил Палеолог обикаля Италия, Франция и Англия, за да търси помощ срещу османското нашествие, но получава символична военна подкрепа. След разгрома на турските войски в битката за Анкара (1402 г.) от татаро - монголите на Тамерлан (Тимур) Мануил Палеолог сключва изгоден мир със султан Сюлейман (най - големият син на Баязид I) и укрепява византийските позиции в Пелопонес. Османците му връщат Солун, към империята са присъединени и българските земи около Месемврия (дн. Несебър). Мирните отношения се запазват при управлението на Мехмед I (1413 - 1421 г.), но рязко се изострят с идването на власт на Мурад II, който обсажда Константинопол (1422 г.). Мануил Палеолог моли за мир. През 1424 г. отново се задължава да плаща данък на турците. Отрича се от престола през 1425 г. в полза на своя син Йоан VIII Палеолог. Мануил II Палеолог умира на 21 август 1425 г.