Събития на дата
27 Април 2017

Архивни събития

Преди 58 години на 27 Април 1959 година

Пеньо Пенев (Пеньо Пенев Митев) е български поет, роден в севлиевското село Добромирка на 7. 5. 1930 г. Завършва гимназия в Севлиево, а като гимназист участва в младежките бригади. От 1949 г. работи като строител в Димитровград. Започва да пише още като ученик, после като гимназист, бригадир, войник и строител. Негови творби излизат и на страниците на в. "Димитровградска правда" и "Стършел" в периода 1956 - 57 година, но същите му навличат гнева на много хора, и той постепенно се превръща във "вреден за обществото човек". Заради доноси и неприязънта е принуден е да напусне редакцията на в. "Димитровска правда" и дори Димитровград.
Още от трудното му детство започват меланхолията и псхиатричните проблеми. Пенев лежи в психиатрични клиники главно заради алкохолизъм и прави два пъти опити за самоубийство: на 12. 9. 1950 г. и в началото на 1959 г. с връщането си в Димитроград, поглъщайки луминал.
На 27. 4. 1959 г. поглъща смъртоносна доза веронал и в предсмъртна агония написва няколко стихотворения.
През 1955 г. Издава една стихосбирка - "Добро утро, хора!" (1956). Негови книги са: "Добро утро, хора!" (1956), "Ние от двадесети век" (1959), "Стихотворения" (1960; 1962), "Когато се наливаха основите" (1965), "Дни на проверка. Поема" (1969), "За вас, потомци. Стихотворения" (1969), "Дни върху приклада. Войнишки дневник в стихове и писма" (1972).
Макар и противоречива за мнозина личност, Пеньо Пенев си остава идол за едно цяло поколение млади хора, особено онези, които като строители или бригадири се включват в изграждането на страната през 50-те и 60-те г. на XX в.

[b]Когато се наливаха основите[/b]

Ще догоряват залези и хора,
и спомени, и чувства, и мечти:
ще отцъфтят салкъмите на двора,
вечерник в клоните ще зашепти.

Живота своето от нас ще вземе
и весело ще пей като капчук,
когато за наследници след време
ще дойдат нашите потомци тук.

Сърцата си пак в песни ще разказват
и пак ще вият птичките гнезда,
и все така на майчината пазва
ще грее златна рожбица звезда.

Ще има пак синчец и теменуги
и погледът им син ще бъде пак -
но хората ще бъдат вече други
и друг - денят на бащиния праг.

Дали ще им разкаже с памет свежа
историята или ще мълчи
как избуяваше у нас надежда,
поливана от плачещи очи...

Как в път, омълнен с бойни урагани,
последна бомба сменяхме с кураж,
как после из кофражи радостта ни
израстваше етаж подир етаж...

Как двадесет и пет годишни бяхме,
а нашата коса се посребри,
как не за дребно щастийце вървяхме
по първата роса в зори...

Потомци, вий напразно ще се ровите,
докрай едва ли ще узнайте вий,
когато се наливаха основите -
какъв живот живяхме ний!

О, колко трудности за нас дойдоха!
Завидна беше нашата съдба!
Ний не живяхме дни, епоха -
борба живяхме ний, борба!

Преди 108 години на 27 Април 1909 година

Солунските войски влизат в Цариград и свалят от власт султан Абдул Хамид II. Мехмед V Решад (на снимката) е провъзгласен за султан и разрешава на Младотурската партия да управлява империята. По време на неговото царуване се водят три войни: Итало-турската, Балканската и Първата световна. Мехмед V Решад (1844 г.-1918 г.) е тридесет и петият турски султан. Син е на султан Абдул-Меджид, брат на султан Мурад V и на султан Абдул Хамид II.

Преди 136 години на 27 Април 1881 година

Княз Александър I разпуска II ОНС, уволнява правителството на Петко Каравелов и назначава нов служебен кабинет начело с руския ген. Казимир Ернрот. Установен е т. нар. "режим на пълномощията" (до 7 септември 1883 ). Още с идването си в България княз Александър I Батенберг не скрива недоволството си от правата, предоставени му по силата на основния закон и прави различни опити за тяхното разширяване. Поради съпротивата на руския император Александър II той е принуден да се въздържа от каквито и да било по-решителни мерки в тази насока. След убийството на императора (на 1 март 1881), възползвайки се от надигането на руската реакция, княз Александър I Батенберг успява да склони новия руски император в полза на своя план. След завръщането си от Санкт Петербург, където присъства на погребението на император Александър II, той извършва преврата. С княжески указ страната е разделена на 5 области, начело на всяка от които са поставени т. нар. чрезвичайни комисари, ползващи се с почти неограничени права. На тях е възложена задачата да подготвят провеждането на изборите за второ Велико народно събрание, насрочени за началото на юли 1881 г. Учредени са също така и военни съдилища, които да се справят бързо с недоволстващите от извършения акт. При засилен полицейски терор и потъпкване на избирателните права на гражданите князът успява да си избере камара, свикана в Свищов 1 юли същата година. Тя гласува поисканите от него в ултимативна форма извънредни пълномощия, посредством които той да управлява Княжеството в продължение на 7 години.

Преди 151 години на 27 Април 1866 година

Пенчо Петков Славейков е български поет, син на Петко Рачев Славейков. Учи в Трявна и Стара Загора по време на Руско-турската война (1877 -1878 г.) През 1884 г. след нещастен случай заболява тежко и остава частично неподвижен. Заминава да учи философия в Германия през 1892 г. По време на престоя си там сътрудничи на списанията “Мисъл” и “Българска сбирка”. През 1898 г. се завръща в България, където продължава своята публицистична дейност. От 1901 до 1908 г. е поддиректор на Националната библиотека, а от 1909 г. до 1911 г. е директор. Създава поемите “Ралица”, “Бойко” и “Неразделни”, антологията “На острова на блажените”, съчиненията “Момини сълзи”, “Епически песни”, “Блянове”, Епически песни”, “Сън за щастие”, “Кървава песен”, “Книга на песните” (1917) и др.