Събития на дата
27 Октомври 2017

Архивни събития

Преди 21 години на 27 Октомври 1996 година

Произвеждат се избори за президент и вицепрезидент на България, спечелени на втория тур (3 ноември) от кандидатите на Обединените демократични сили Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев (60,27 %) срещу Иван Маразов и Ирина Бокова (39,73 %).
Петър Стефанов Стоянов е юрист, политически и държавен деец. Роден е на 21 май 1952 г. в Пловдив. Завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и до 1992 г. работи като адвокат в София. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Влиза в Клуба за гласност и преустройство и в Съюза на демократичните сили (СДС). Той е заместник-председател на Националния клуб за демокрация (НКД) (1993 г.). Депутат в 37-то Народно събрание. Заема и отговорни държавни постове: заместник-министър на правосъдието в правителството на Филип Димитров (1991-1992 г.). Президент на Република България (1997-2002 г. ). Автор е на "Сериозно за развода", на статии и др. След загубата си в президентските избори от ноември 2001 г. декларира, че се оттегля временно от политическия живот на страната. През 2005 г. е избран за народен представител, издигнат от коалиция ОДС. На 15-та конференция на СДС е избран за лидер на партията на мястото на Надежда Михайлова.

Преди 55 години на 27 Октомври 1962 година

Съветският ръководител Никита Хрушчов дава съгласието си да бъдат изтеглени разположените седмица по-рано в Куба ядрени ракети, довели до Карибската криза и поставили света на прага на ядрена война.
Карибската криза от 1962 г. е регионален конфликт, който възниква след намесата на САЩ във вътрешните работи на Куба и строителството на съветска ракетна база на острова. Конфликтът се задълбочава, след като на 22 октомври 1962 г. американският президент Джон Кенеди обявява икономическа и военна блокада на Куба в отговор на разполагането на съветски стратегически ракети на острова. Карибската криза се развива до края на октомври, когато започват американско-съветски преговори. Страните постигат споразумение СССР да изтегли ракетите си от Куба, а САЩ да изтеглят същия брой ракети от Италия и Турция , както и да свалят блокадата.

Преди 71 години на 27 Октомври 1946 година

Произведени са избори за VI-то Велико народно събрание, което трябва да изработи новата конституция на страната. Отечественофронтовските партии участват с обща платформа, но с отделни партийни листи. Гласуват 94,18% от всички гласоподаватели. От тях за ОФ са 70,10% (366 депутати, от които 275 комунисти), а 28,35% (99 депутати) - за опозицията.
Отечественият фронт е обществено-политическа организация, образувана през 1942 г. На 17 юли 1942 г. по нелегалната радиостанция "Христо Ботев" е оповестена неговата програма. С нея се отправя призив за обединяване на патриотичните и демократичните сили в България, без разлика на политическа и верска принадлежност, за обща борба срещу хитлеристите и техните български поддръжници. В програмата се поставят общонационални външнополитически задачи: скъсване на съюза с Германия и други държави от оста, изтегляне на германските войски от България, спиране износа на храни и материали за Германия, възстановяване на дипломатическите отношения със СССР, САЩ и Англия и други. Задачите, свързани с демократизацията на страната, са: незабавно освобождаване на цивилните и военните лица, преследвани заради техните идейни убеждения, премахване на противоконституционните и противонародни закони, разтуряне на фашистките организации, прочистване на държавния апарат. Определена е и икономическата политика, която трябва да се следва: запазване на националните богатства и труд от чуждо посегателство, провеждане на политика, с която да се гарантира работа за всички, създаване условия за развитие на стопанството на България и др. В програмата се посочва най-близката цел: събаряне на противонародното правителство и създаване правителство на Отечествения фронт, което да гарантира независимостта, свободното обществено-политическо и икономическо развитие на страната. До края на 1942 г. са сформирани над 100 местни отечественофронтовски комитети. През септември 1943 г. е образуван Национален комитет на Отечествения фронт от представители на Българската работническа партия, Българския земеделски народен съюз "Пладне", Политическия кръг "Звено", Българската работническа социалдемократическа партия и независими интелектуалци. След 9 септември 1944 г. се съставя първото отечественофронтовско правителство, в което влизат представители на БРП (к), пладненци, звенари, социалдемократи и независими общественици. Министър-председател става К. Георгиев. На Първия конгрес на Отечествения фронт през март 1945 г. се очертават най-важните задачи на външната и вътрешната политика: приключване на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г., провеждане на парламентарни избори, укрепване на народнодемократичната власт и др. На Втория си конгрес през февруари 1948 г. Отечественият фронт прави сериозни промени в организационното си устройство. От междупартийна коалиция се превръща в масова обществено-политическа организация, която възприема програмата на БРП(к) за изграждане на социализма по сталински модел. Печатен орган е вестник "Отечествен фронт".

Преди 105 години на 27 Октомври 1912 година

По време на Балканската война (1912-1913 г.) 7-а Рилска дивизия стига до Солун и на 28 октомври същия месец две нейни дружини (включващи князете Борис Търновски и Кирил Преславски) влизат в града. По-рано същия ден в града влизат и гръцки части. На 29 октомври двете армии правят поотделно своите военни паради в центъра на Солун, салютирани от руския броненосец "Олег". Между 1 и 15 ноември частите на 7-а Рилска дивизия са пренесени с гръцки кораби в Дедеагач, но една дружина остава в Солун.