Събития на дата
26 Септември 2017

Архивни събития

Преди 23 години на 26 Септември 1994 година

Новата парламентарна група “Нов избор” на Димитър Луджев получава от президента Желю Желев мандат за съставяне на правителство, но не успява да получи парламентарна подкрепа.
Димитър Петров Луджев е историк, политически и държавен деец. Роден е на 27 март 1950 г. в Бургас. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. От 1989 г. е член на Клуба за гласност и преустройство. През август 1992 г. създава Център за нова политика, а от юли 1994 г. е съпредседател на парламентарния съюз "Нов избор". Участва в коалицията Обединение за национално спасение и в Либерално-демократическия съюз. Заема и отговорни държавни постове: заместник-председател на Министерския съвет в правителството на Димитър Попов (1990-1991 г.), министър на отбраната в правителството на Филип Димитров (ноември 1991 г. – май 1992 г.).

Преди 57 години на 26 Септември 1960 година

Фидел Кастро произнася най-дългата реч в историята на ООН 4 часа и 29 минути.
Фидел Кастро е кубински политик и държавник. Организатор е на “Движение 26 юли” (1955-1956 г.). След комунистическия преврат през 1959 г.е министър-председател на Революционното правителство (до 1976 г.). Първи секретар е на ЦК на КП на Куба от 1965 г., министър- председател (1959-1976 г.). От 1976 г. е председател на Държавния съвет и на Министерския съвет на Куба. Начело е на Движението на необвързаните страни (1976-1979 г.).

Преди 202 години на 26 Септември 1815 година

Владетелите на Русия, Австрия и Прусия Александър I, Фридрих Вилхелм III и Франсис I създават Свещения съюз за запазване на статуквото в Европа след Наполеоновите войни. Свещеният съюз, създаден през 1815 г. е исторически, политически и военен съюз между монарсите на Австрия, Прусия и Русия, оформен на 14 (26) септември 1815 г. в Париж след свалянето на император Наполеон I. Целите на съюза са осигуряване ненарушимостта на решенията на Виенския конгрес (1814-1815 г.) и утвърждаване на абсолютизма в Европа. През 1815 г. към Свещения съюз се присъединяват Франция, Англия, Испания и др. Съюзът организира въоръженото потушаване от австрийски войски на въстанията в Неапол (1820-1821 г.) и в Пиемонт (1821 г.) и от френски войски на въстанието в Испания (1820-1823 г.). В много акции участва и Англия. Съюзът се разпада след 1830 г. поради изострянето на външнополитическите противоречия между държавите участнички.

Преди 621 години на 26 Септември 1396 година

Състои се Битката при Никопол – катастрофално поражение, нанесено на кръстоносните рицари от османските войски. През февруари 1396 г. в Буда по призива на унгарския крал Сигизмунд I се стичат френски, бургундски, английски, немски рицари. За похода Сигизмунд свиква и унгарски войски, както и отряди от Трансилвания и Хърватия. По р. Дунав трябва да проникнат венециански и родоски кораби, които да подпомагат кръстоносната армия, чийто брой според новите изследвания достига 20 000 души. През август рицарите преминават р. Дунав и с помощта на Иван Срацимир успяват да завземат Видин и Оряхово и достигат Никопол. Скоро при града пристига и султан Баязид I, в чиято войска с петхилядна конница участва сръбският княз Стефан Лазаревич. В завързалото се сражение кръстоносците претърпяват пълно поражение, а крал Сигизмунд успява да се спаси с кораб по р. Дунав. Победата при Никопол позволява на Баязид I да пристъпи към окончателното унищожаване на Видинското царство.

Преди 646 години на 26 Септември 1371 година

Състои се Чирменската битка (Черноменска битка) – битка между самостоятелните владетели на Средна и Южна Македония – прилепският крал Вълкашин и серският деспот Иван Углеша, с турските войски на султан Мурад I. Двамата братя обединяват своите армии (общо около 60 000 души) за решително сражение с османските завоеватели. Целта им е завладяването на Одрин и прогонването на нашествениците от Тракия. Срещата на двете войски се оказва далеч от Одрин и в неподходящо време. Християнската войска се разполага на лагер на брега на р. Марица, в околностите на Черномен. Заспалите войници внезапно са нападнати от отрядите на Халил паша, един от военачалниците на Мурад І (1362-1389 г.). Изненадващият удар се оказва фатален. В нощната битка християнските бойци действат несъгласувано и неорганизирано. Крал Вълкашин и деспот Углеша са убити заедно с много от войниците си. Погромът на християнската войска при Черномен показва главната роля на османците на балканската политическа сцена. Чирменската битка има решително значение както за България, така и за целия Балкански полуостров. Цар Иван Шишман е принуден да се признае за васал на султан Мурад I и се задължава да плаща ежегоден данък, а сестра му Кера Тамара е изпратена в султанския харем.