Събития на дата
26 Май 2017

Архивни събития

Преди 15 години на 26 Май 2002 година

Завършва посещението на папа Йоан Павел II в България. Това посещение е възприето като косвено доказателство, че България не е свързана с опита за покушение срещу папата през май 1981 г.
Към папа Йоан Павел II многократно са отправяни покани за посещение на страната ни.
Основаният от Атлантическият клуб Национален комитет за посрещане на Главата на Римокатолическата църква в България изиграва значителна роля в организацията на двете главни събития в София в негово присъствие: масов митинг на площад "Александър Невски" и концерт, посветен на Деня на славянската литература и българската култура в Националния дворец на културата.
При изключителни мерки за сигурност Папата каца на летище София на 23 май 2002 година. Първият българин, посрещнал Главата на Римокатолическата църква на Българска земя е външният министър Соломон Паси. Той приветства Папа Йоан Павел II с: "Добре дошли в градината на Източна Европа". От своя страна, Негово Светейшество благословия лично Соломон Паси, и като цяло усилията на българския народ да се присъедини към Европа.
Сред посрещачите са още президентът Георги Първанов, министър-председателят Симеон Сакскобургготски, Патриарх Максим и др.
На 24 май 2002 година папа Йоан Павел Втори е приет от президента Георги Първанов в Гербовата зала на Президентството. По протокол под държавния герб са поставени специални масички, до които да седнат главата на Римокатолическата църква и българският държавен глава. Папата е придружаван от няколко висши служители на Ватикана. След като Негово светейшество се запознава с членовете на президентското семейство се провежда среща на четири очи с Георги Първанов и в края двамата си разменят дарове. По време на срещата папа Йоан Павел Втори заявява, че т.нар. българска следа е една инсинуация, една несправедливост към българския народ и Негово Светейшество не е вярвал никога в нейното съществуване.
Час преди срещата пред сградата на “Дондуков” 2 пристигат директорът на Национална служба “Полиция” ген. Васил Василев, главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов и директорът на Пожарната полк. Кирил Войнов.
На 24 май 2004 година Папата присъства и на среща с български интелектуалци в Националния дворец на културата. Посрещнат е лично от външния министър на България Соломон Паси. На срещата Негово Светейшество произнася реч на български език.
На 25 май в Иконната зала на Рилския манастир се състои срещата на папа Йоан Павел с министър председателя Симеон Сакскобургготски. Министър-председателят Симеон Сакскобургготски и папа Йоан Павел Втори се покланят на гроба на цар Борис Трети в църквата "Рождество Богородично". След разговора на четири очи към папата и министър-председателя се присъединяват членове на семейството на премиера - съпругата му Маргарита, синовете Кубрат и Константин-Асен, снахите Мария Гарсия и Росарио Надал, внуците Мирко, Мафалда и Олимпия.
Два часа по- късно главата на Римокатолическата църква отпътува отново с хеликоптер за София. Същия ден папа Йона Павел Втори има среща с главния мюфтия на мюсюлманите в България Селим Мехмед. Среща се и с католическата общност в София, в църквите по латински и по източен обряд.

Преди 101 години на 26 Май 1916 година

В хода на Първата световна война седма Рилска дивизия овладява Рупелското дефиле на Струма след предварително споразумение с правителството в Атина.
Първата световна война е война между Германо – австрийския блок и Антантата. Отначало във войната се включват само 8 европейски държави - Германия и Австро-Унгария, от една страна, и срещу тях - Великобритания, Франция, Русия, Белгия, Сърбия и Черна гора. По-късно в нея са въвлечени и други страни. Във войната участват общо 38 държави - 4 в т. нар. Централни сили - Германия, Австро-Унгария, България, Турция, и 34 в Антантата. Повод за войната е убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц-Фердинанд в Сараево на 28 юни 1914 г. Германския генерален щаб разработва план за светкавична война (план Шлифен), предвиждащ разгром на Франция чрез дълбоки обхващащи удари през територията на Белгия, след това прехвърляне на войските срещу Русия и последващ разгром чрез мощни разсичащи удари и излизане в дълбокия тил. Първите сражения показват несъстоятелността на подготвените планове. Руската армия провежда успешно контранастъпление срещу Австро-Унгария и също преминава към отбрана. През 1915 г. австро-германските войски провеждат няколко успешни операции и успяват да завземат Полша, Галиция и част от Прибалтика. България остава неутрална и изчаква развитието на събитията, за да определи към коя от воюващите коалиции да се присъедини. Руската дипломация чрез редица ходове не позволява сближаването между България и страните от Антантата. В края на август 1915 г. страната ни се присъединява към Централните сили, на 9 септември 1915 г. обявява мобилизация и на 1 октомври 1915 г. се намесва във войната. След намесата на България и Турция на страната на Централните сили се откриват нови фронтове - Македонски, Месопотамски, Кавказки, Палестино-сирийски. През 1916 г. на всички тях войната приема изключително позиционен характер и се превръща в окопна. В края на годината Антантата успява да вземе стратегическата инициатива от Централните сили. В началото на 1917 г. в Русия започват вълнения, които довеждат до абдикацията на императора и създаването на Временно правителство, останало вярно на съюзническите задължения към Антантата. През пролетта на 1917 г. със задача от германския генерален щаб в Русия отиват В. И. Ленин, Л. Д. Троцки и др. болшевики, които започват да дестабилизират страната и да разрушават армията. На 25 октомври 1917 г. болшевиките завземат властта и обявяват, че Русия излиза от войната. На 3 март 1918 г. правителството сключва сепаративен мир с Централните сили. През цялата 1918 г. войските на Антантата настъпват по всички фронтове. През септември 1918 г. започват настъпление на Македонския фронт срещу българската армия, в която е включена и 1 германска дивизия. След продължителна артилерийска подготовка на 16 и 19 септември упорито атакуват 3 английски и 2 гръцки пехотни дивизии. Направени са и няколко газови атаки, но българската армия отблъсква противниковото настъпление по целия фронт. В тази обстановка по неизяснени досега обстоятелства след бляскавата и победна кампания на българската армия през 1918 г. се стига до морално разлагане на войските, всеобщо дезертьорство и напускане на фронта в края на септември 1918 г. След тези събития България е принудена първа от Централните сили да капитулира. На 29 септември 1918 г. е подписано Солунското примирие, на 30 септември 1918 г. капитулира Турция, на 3 ноември 1918 г. излиза от войната Австро-Унгария, на 11 ноември 1918 г. капитулира Германия. Условията за мирен договор с Германия и съюзниците £ са изработени на Парижката мирна конференция 1919 г.-1920 г.