Събития на дата
26 Април 2017

Архивни събития

Преди 31 години на 26 Април 1986 година

В 1 ч и 23 мин в Чернобилската АЕЦ, Украйна, става най-голямата ядрена авария в света, която засяга и България. Взривилият се реактор е тип РБМК - реактор с висока мощност канален и използващ графитен избавител.
На 25 април 1986 г. е планирано да се извърши профилактичен ремонт и изпитание с турбогенератора на IV блок на Чернобилската АЕЦ. Реакторът с номинална мощ от 3200 мегавата е трябвало да бъде изключен за около 20 секунди, а мощността му да бъде свалена до 700-1000 мегавата. Замисълът на опита е да се провери дали при аварийно изключване на електрозахранването турбогенераторът може на собствен ход до 45-50 секунди да произведе остатъчна енергия, достатъчна за запазване на охлаждането му, докато се включат резервните агрегати.
В 01.06 часа на 25 април започва планираното намаляване на мощността на реактора. Дванадесет часа по-късно мощността е 1600 мегавата, или 50% от номинала. За чистотата на експеримента е изключена и системата за аварийно охлаждане на реактора, което абсолютно противоречи на предписанията за експлоатация. Реакторът продължава да работи наполовина от мощността си до 23 часа на 26 април, когато започва повторно снижаване. Под 700 мегавата обаче турбината е твърде нестабилна и трудно контролируема. В 0.28 часа на 26 април е достигната мощност от 500 мегавата, реакторът е приведен в автоматичен режим на управление, но неочаквано пада до 30 мегавата. При такова положение блокът незабавно трябва да бъде спрян, но това не е направено и тестът продължава. Операторът успява временно да стабилизира мощността на 200 мегавата, но заради засиленото охлаждане се получава огромно увеличение на парата в реактора, което води до рязко покачване на температурата вътре. Ядрената реакция излиза извън контрол, мощността за няколко секунди се вдига до 300 000 мегавата (100 пъти повече от номинала). В 1.23 ч. се взривява горната част на реактора, която тежи около 1000 тона. Самата авария представлява два взрива, които разрушават енергоблока. По оценки на МААЕ сумарната сила на експлозията надвишава над 100 пъти тази на ядреното оръжие, използвано през Втората световна война. Разрушеният реактор изхвърля в атмосферата около 520 опасни радионуклеиди. СЗО посочва, че общата радиоактивност на изпуснатия материал е 200 пъти повече от този при взривяването на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки. Според официални данни веднага след катастрофата загиват 31 души, а 600 000 души, участвали в потушаването на пожара и разчистването, получават високи дози радиация. С радиация са облъчени общо 8.4 млн. жители на днешните Беларус, Украйна и Русия. Около 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90, с период на полуразпад съответно 30 и 28 години.

Още и по-подрбно за катастрофата четете тук:[url]http://www.bg-history.info/?p=calendar&statiaid=715[/url]

Преди 63 години на 26 Април 1954 година

В периода 26 - 27 април се провежда съдебен процес срещу бившите членове на Демократическата партия Стойчо Мошанов (бивш председател на Народното събрание) и Методи Янчулев. Те са осъдени първоначално на 3 г. и 4 м. затвор и конфискация на една трета от имуществото им, защото са подпомагали внедрения в Работническата партия полицейски агент Никола Милев (с полицейски псевдоним "д-р Парвус"). ЦК на БКП обаче остава недоволен и предизвиква преразглеждане на делото. На 3 декември 1955 г. Мошанов е осъден на 12 г. затвор, а Янчулев - на 15 г., тъй като "дейността и на двамата е умишлена, типично помагаческа, а не подбудителска".
Стойчо Мошанов е политически и държавен деец. Роден е в Дряново. Завършва право в Екс ан Прованс (Франция). Участва като офицер в Балканската 1912-1913 г. и Първата световна война 1914-1918 г. След световната война се включва дейно в обществено-политическия живот на страната. Изявява се като деец на Демократическата партия. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. преминава в редовете на Демократическия сговор, а след неговото разцепление в 1932 г. преминава към Националното социално движение на проф. Ал. Цанков. От април до ноември 1935 г. е министър на народното стопанство в кабинета на А. Тошев. Избран е за председател на ХXIV Обикновено народно събрание (1938-1939 г.). По време на участието на България във Втората световна война 1939-1945 г. поддържа позиция, близка до тази на легалната опозиция в страната. През август 1944 г. е натоварен от правителството на Ив. Багрянов да води преговори с представители на Англия и САЩ във връзка с излизането на България от войната. Мисията му завършва без резултат поради последвалото обявяване на война на България от СССР (5 септември 1944 г.). След 9 септември 1944 г. участва в дейността на възобновената Демократическа партия, след разпадането, на която е преследван и хвърлен в затвора. Автор е на мемоари, от които е публикувана само частта, отнасяща се до мисията му в Кайро от 1944 г.

Преди 98 години на 26 Април 1919 година

На 24 април в изпълнение на заповед на ген. Кретиен министърът на вътрешните работи Никола Мушанов забранява конгреса на БЗНС, свикан за 27-30 април в София. Вместо него се провежда "малък" земеделски конгрес проведен на 26-29 април. В отговор тримата министри земеделци подават оставка и правителството се разпада.
Никола Мушанов е политически и държавен деец. Завършва право в Екс ан Прованс (Франция). След завръщането си в България работи като съдия в Стара Загора и Русе. През 1895 г. е назначен за прокурор в Стара Загора, но от 1896 г. минава на адвокатска практика в Русе. През същата година влиза в редовете на новообразуваната Демократическа партия и в скоро време става един от ръководните и дейци. През 1908 г. е избран за подпредседател на Централното и бюро. По време на управлението на Демократическата партия (1908-1911 г.) първоначално заема поста министър на народното просвещение (януари 1908 - септември 1910 г. ), а след това оглавява Министерството на вътрешните работи (септември 1910 - март 1911 г. ). Като министър на просветата, през 1908 г., прокарва закон за народното просвещение, в който залягат възгледите на Демократическата партия по просветното дело. След като минава в опозиция, съсредоточава вниманието си върху организационното укрепване на партията. Посреща с радост Балканската война 1912 - 1913 г., но не скрива разочарованието си от последвалата първа национална катастрофа през 1913 г. Обявява се и против въвличането на България в Първата световна война (1914-1918 г.) на страната на държавите от Тройния съюз. В съставения през юни 1918 г. нов кабинет от Демократическата партия е министър на благоустройството. След станалата реконструкция през октомври същата година оглавява министерството на железниците. В последвалия кабинет на Т. Теодоров (ноември 1918 - май 1919 г.) е отново министър на вътрешните работи. Той е противник на управлението на Българския земеделски народен съюз. След неуспешната акция на Конституционния блок против земеделското правителство (септември 1922 г.) е арестуван и хвърлен в затвора и впоследствие е съден като един от виновниците за втората национална катастрофа. Освободен след държавния преврат на 9 юни 1923 г., е принуден да влезе в новообразувания Демократически сговор, но през пролетта на 1924 г. подкрепя действията на Ал. Малинов за възобновяване на Демократическата партия. В правителството на Народния блок, съставено през юни 1931 г., поема за трети път поста министър на вътрешните работи, но през октомври 1931 г. цар Борис III го назначава за министър-председател и министър на външните работи и изповеданията. След държавния преврат на 19 май 1934 г. продължава, макар и полулегално, политическата си дейност. Обявява се против въвличането на България във Втората световна война 1939-1945 г. на страната на държавите подкрепящи хитлеристкият режим, но отказва и сътрудничество с комунисти и леви земеделци. В началото на септември 1944 г. дава съгласието си да стане член на кабинета на К. Муравиев, в който заема министерство без определен портфейл. След свалянето на кабинета (9 септември 1944 г.) е задържан и заради отрицателното му отношение към отечествено-фронтовистката власт прекарва продължително време в затвора, след което е изселен в провинцията, където и умира. Автор е на дневник и мемоари, част от които е публикувал.

Преди 104 години на 26 Април 1913 година

По нов стил на 9. 5. е подписан Петербургският протокол, с който България предава на Румъния Силистра и 3 км около града.
След победата на съюзените балкански държави над турската армия и разширяването на техните територии за сметка на Османската империя Румъния предявява претенции за териториални компенсации. За задоволяването на румънските искания в Санкт Петербург се събират представители на Русия , Германия, Англия, Австро-Унгария, Франция и Италия със задача - да определят южната граница на Добруджа между България и Румъния.
След избухването на Втората Балканска война румънското правителство търси още по-големи компенсации за сметка на България. В резултат румънската армия окупира цяла Добруджа.
България си връща Южна Добруджа по силата на Крайовския договор, подписан на 7 септември 1940 г. Според договорът границата между двете държави отново се възстановява такава, каквато е била през 1913 г. Договорена е размяна на българите от Тулчански и Кюстенджански окръг срещу румънски колонисти от Силистренски и Калиакренски окръг.

Преди 189 години на 26 Април 1828 година

В Петербург е обнародван манифест на император Николай І (1825-1855 г.), с който Русия обявява война на Турция. В него Русия обвинява Високата порта, че не спазва поетите в Кючуккайнарджийския договор (1774 г.) ангажименти. Последвалата руско-турска война има съдбовно значение за подвластните на султана християнски народи, тъй като резултатите от поредната руска военна кампания на юг от р. Дунав променят изцяло политическата карта на Балканите.
Повод за война между Русия и Турция е изострянето на Източния въпрос. Тя е обявена през декември 1827 г. от турския султан, който отменя всички предишни руско-турски договори и провъзгласява "свещена война против Русия". Военните действия започват през април 1828 г. с пресичането на Дунава от Втора руска армия. Руските войски преминават Добруджа и обсаждат Шумен, Варна и Силистра, а в края на септември превземат Варна. На кавказкия фронт Русия има значителни успехи - Кавказкият корпус успява да превземе турските крепости Карс, Анапа, Поти и др. В началото на 1829 г. започва второто настъпление на руската армия на Балканския полуостров. През юни тя превзема Силистра, преминава Стара планина, окупира Тракия и превзема Одрин. Войната завършва с Одринския мирен договор, който потвърждава руските права в устието на Дунав и по черноморското крайбрежие на Кавказ (без Батуми). Гърция получава самостоятелност, но е задължена да плаща данък на султана (през 1830 г. тя е освободена от данъка и е обявена за независима държава). Договорът потвърждава и разширява автономията на Молдова, Влашко и Сърбия