Събития на дата
25 Юли 2017

Архивни събития

Преди 65 години на 25 Юли 1952 година

ЦК на БКП изпраща строго поверително писмо до окръжните и околийските комитети на партията и до всички първични партийни организации, с което те се задължават да изключат от БКП "служителите на различни религии и религиозни секти - свещеници, ходжи и др.", тъй като "религията, чиито активни проводници и служители са те, е противоположна и враждебна на марксизма-ленинизма".

Преди 74 години на 25 Юли 1943 година

Италианският диктатор Бенито Мусолини е принуден да подаде оставка. Крал Виктор Емануел назначава маршал Бадолио за министър-председател на страната.
Бенито Мусолини е роден на 29 юли 1883 г. На 18 години той става учител. Емигрира в Швейцария, където учи френски език и се занимава със социалистическа дейност. Изгонен е за революционна пропаганда. В Италия основава органа “Класова борба”, в който се обявява против завоевателната политика спрямо Триполитания. През 1912 г. става директор на италианския социалистически в. “Аванти”. Избухването на Първата световна война го отдалечава от официалния социализъм. Основава в. “Пополо д’Италия”, в който се обявява за намеса във войната на страната на Съглашението. Когато Италия се намесва, Мусолини се бие на фронта, ранен е и е уволнен от служба. През 1919 г. основава сдружението на фашите (fasci), което си поставя за цел да се бори отначало за задоволяване на италианските национални амбиции, а после - да противодейства със сила на напредъка на болшевизма, който по това време застрашава да парализира националния живот в Италия. След 2-години борба свиква на конгрес в Неапол своите привърженици “черноризци” и потегля с тях срещу Рим (октомври 1922 г.), където завзема властта без съпротива. Управлението на Мусолини е под форма на диктатура. Той е министър-председател от 1922 г. до 1943 г. Правителството му води завоевателна политика съвместно с хитлеристите. На 28 април 1945 г. е заловен при бягството му за Швейцария, на брега на езерото Комо. Осъден е от импровизиран съд, с председател партизанския командир Валтер (по-късно генерален секретар на Италианската компартия Луиджи Лонго) на разстрел. Трупът му е окачен с главата надолу на една бензиностанция на Пиаца Лорето, Милано.

Преди 82 години на 25 Юли 1935 година

В Москва започва VII конгрес на Коминтерна. Приет е нов курс на борба срещу фашизма. Заложена е идеята за използване на т. нар. демократични и прогресивни сили от страна на комунистическите партии. Взема се решение за създаване на тракийска, македонска, добруджанска нация. За генерален секретар на Коминтерна е избран Георги Димитров.
Георги Димитров е роден на 18 юни 1882 г в с. Ковачевци, Радомирско. Той е български политик и държавник, деец на международното комунистическо движение. Член е на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) от 1902 г. През 1913 г. е избран за народен представител, а на следващата година – за съветник в столичната община. До 1923 г. е ръководител на Общия работнически синдикален съюз. В годините между 1919 г. и 1920 г. застава начело на транспортната и на общата политическа стачка. Заедно с Вълко Червенков ръководи Септемврийските бунтове от 1923 г. През 1929-1933 г. е ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна. На 9 март 1933 г. заедно с Б. Попов и В. Танев е арестуван и обвинен в подпалването на Райхстага в Берлин. Прочува се с държанието си на Лайпцигския процес, след който получава съветско гражданство и заминава за Москва. От 1935 г. до 1943 г. е генерален секретар на Коминтерна. Той е 32-ият министър-председател на България (23 ноември 1946 г. – 02 юли 1949 г.). Умира на 2 юли 1949 г. Мумията му е поставена в мавзолей в гр. София, сринат до основи през септември 1999 г.

Преди 139 години на 25 Юли 1878 година

В Цариград започва да излиза в. "Турция". Редактор на вестника, който има проправителствен характер, е Никола Генович. В уводна статия в първия брой издателите на вестника отбелязват: "Ний ще подложим с голяма грижа (нашият вестник) да служи за мирът и много далеч да раздухвами огънят на несъгласието, ний ще съветувами секоги братството и съгласието помежду дечата на същият баща, султана!... И колкото повече ще съветувами от една страна идеите на общенародната наредба, толкова повече от друга ще блъсками революционернити и безнравствени идеи. Таквази е без никаква скришна мисъл нашата програма."
Никола Генович е роден в Свищов. Той е цензор по печата в Цариград до 1878 г. След Освобождението става служител в Българското дипломатическо агентство в столицата на Османската империя (1879–1886 г.). На днешната дата но 4 г. по-късно в Букурещ започва да излиза вестникът на Добродетелната дружина - "Отечество". Редактор е Пандели Кисимов, а мотото на вестника е "Работи и се надявай!"
Пандели (Пантелей) Кисимов е роден в Търново през 1832 г. Той е български общественик, публицист и писател. Превежда от гръцки език и сътрудничи на “Цариградски вестник” (1953 г.), в. “България”, сп. “Български книжици”. Участва във въстанието на капитан Дядо Никола, през 1862 г. емигрира и 10 години живее в Букурещ и Болград. Той е един от основателите на БТЦК, привърженик е на дуализма. Сътрудничи на в. “Народност”, “Българска пчела” и “Дунавска зора”. От 1869 г. редактира в. “Отечество”, свързан с партията на “старите”. Връща се в Търново през 1872 г., пътува из страната, занимава се с рударство, пише дописки и статии, превежда от румънски език. След Освобождението работи като съдебен служител в Търново и София. Репресиран е по време на Стамболовия режим. Неговите идейни позиции, грешки и пристрастия са разкрити най-пълно в книгата “Исторически работи. Моите спомени” (ч. I-IV, 1897-1903 г.).
Пак днес но през 1878 г. в Пловдив излиза първи брой на в. "Марица", първият български вестник след Освобождението, издаван от Христо Г. Данов (до 6 септември 1885 г.).
В. “Марица" е неофициален орган на Временното руско управление в България. По-късно изразява интересите на Консервативната партия. Основател на вестника е Т. Бурмов, а негови редактори са Гр. Начович, Ив. Евстр. Гешов, Г. Груев, М. Маджаров, Ст. С. Бобчев и др. Сътрудничат му Д. К. Попов (Централния), Св. Миларов, проф. М. Дринов, Т. Икономов, Д. Бръзицов и др.