Събития на дата
25 Март 2017

Архивни събития

Преди 60 години на 25 Март 1957 година

Римските договори са алтернативно наименование на Договора за Европейската икономическа общност и/или на Договора за Европейска общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ). Влизат в сила от 1 януари 1958 г.
Като специална цел учредителният договор за създаване на Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) сочи повишаването на жизнения стандарт в държавите членки чрез изграждането на мощна ядрена промишленост, като се изключат всички рискове за живота и здравето на хората.
Първоначално специалните цели на ЕИО са съсредоточени към създаване на Общ пазар и постепенно сближаване на стопанската политика на държавите-членки (установяване на еднакви условия за предлагане и придобиване на стоки и услуги, еднакви условия за конкуренция и обща забрана за дискриминация, уеднаквяване на производствените параметри, осигуряване на свободно движение на участниците в стопанския живот). Впоследствие с генералните ревизии на учредителните договори се поставя за цел създаването на Вътрешен пазар до 31 декември 1992 г., а с влизане в сила на Маастрихтския договор се поставя за цел създаване на икономически и валутен съюз и въвеждане на европейско гражданство – с договора от маастрихст се създава Европейският съюз.

Преди 112 години на 25 Март 1905 година

Чета от 300 гръцки андарти (хайдути), водена от Г. Цонтос, опожарява с. Загоричане, Костурско, и избива седемдесет и двама българи, отказали да се отрекат от Екзархията и да преминат към Цариградската патриаршия.
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква. Учредена е със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г., когато е издигната в Българска патриаршия. Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на своя църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. Цариградската патриаршия се обявява против образуването на Българска екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявява за схизматична, т.е. отцепническа, тъй като последната не признава върховенството на патриарха.

Преди 127 години на 25 Март 1890 година

Чудомир, псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски (25 март 1890 — 26 декември 1967), е български писател-хуморист. Роден е в село Турия, Област Стара Загора и учи до 16-годишна възраст в Старозагорската гимназия "Иван Вазов". Той е петото дете в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгев Чорбаджийски.

През 1913 г. завършва Държавното художествено-индустриално училище в София. Чудомир е участник в Балканската и Първата световна война. Работи като гимназиален учител в Казанлък в периода 1920 – 1933 г. През 1929 – 1930 г. специализира рисуване в Париж. До смъртта си е председател на читалище „Искра“ и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. От 1938 г.е член на Върховния читалищен съвет, а през 1959 г. става народен представител.

Първите му изяви в печата датират от 1907 г., когато негови карикатури и римувани злободневки биват публикувани във вестник Балканска трибуна; после следват първите му фейлетони, разкази, епиграми, публикувани от списанията Барабан, Остен, Жило, Червен смях, както и от вестниците Слово, Зора, Искра (Казанлък) и др. Чудомир придобива голяма популярност чрез кратките си хумористични разкази — те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания:

* Не съм от тях (1935)
* Нашенци (1936)
* Аламинут (1938)
* Кой както я нареди (1940)
* Консул на Голо бърдо (1947)

и други.

Произведенията на Чудомир са преведени на румънски, руски, словашки, сръбски, чешки и други езици.

През 1921 г. се жени за Мара Нонова.

Чудомир е използвал и други псевдоними: Брей, Два пъти фан, Фанфан, Дели Димо, Ер малък, Ъ, Максим Гладний, Мария Василева, Оскар Бум, Пилот, Сечко-Бечко, Стрелец, Фанко Фтичката, Чанка-Чунга, Шлук и Яу, Яу, Ч., Чуд. и др.

Става заслужил деятел на изкуството през 1965 г., а на 23 май 1967 г. е удостоен със званието Народен деятел на културата.

През 1969 е издадена сбирката от негови афоризми и миниатюри „Пестете ни времето!“.

Умира на 26 декември в София. Два дни по-късно казанлъчани и хора, дошли от цяла България, изпращат Чудомир в последния му път. Погребват го, по негово желание, в градинката пред къщата му.

Освен като писател, Чудомир се изявява както като художник (автор е на над 1000 рисунки и акварели). В ранните си години се занимава с рисуването на карикатури за столичните вестници и списания. След края на Първата световна война, когато Чудомир се установява в Казанлък, той провежда своята първа самостоятелна изложба. Във всекидневника "Зора", към който работи в продължение на близо тридесет години, са публикувани множество негови рисунки на политическа и социална тематика. Най-известните му произведения в изобразителното искуство той създава през последните години на живота си. Серията картини е наречена "Нашенци" включва предимно негови акварели, но също и други картини.

Изявява се също така и като изследовател краевед. Той има изключителни приноси за развитието на музейното и читалищното дело. Чудомир е един от основателите на казанлъшкия вестник Казанлъшка искра.

Преди 158 години на 25 Март 1859 година

Анастас Георгиев Бендерев е българин, генерал от руската армия. Участва в четата на Г. Измирлиев и Тод. Велков през 1876 г. Завършва Военното училище в София (1879 г.), Николаевска академия на генералния щаб (1885 г.) и кавалерийска школа в Санкт Петербург. През Сръбско-българската война (1885 г.) командва десния участък на Сливнишката позиция, проявява инициатива и спомага за спечелване на сражението, което определя изхода на войната. Участва в провокирания от Русия преврат на 9 август 1886 г. Емигрира в Русия. В руската армия достига чин генерал-лейтенант. Бендерев е автор на трудове за войните през 1885 г., географията и статистиката на Македония и др. След края на Първата световна война той се завръща в България. Издава книгата “История на българското опълчение” (1930 г.). Умира на 17 септември 1949 г.

Преди 196 години на 25 Март 1821 година

Гръцкото националноосвободително въстание (1821-1829 г.) е въстание на гръцкия народ против османските поробители. Организира се от Филики Етерия. Започва в Пелопонес и постепенно обхваща и други краища на Гърция. С известни затишия продължава до 1829 г. Подпомага се от Русия, Англия и Франция. След поражението в Руско-турската война (1828-1829 г.) Османската империя се принуждава да признае независимостта на Гърция. За благополучния край на въстанието допринасят и десетки български доброволци като хаджи Христо Българин - командир на гръцката конница, Янко Българин, Ангел Гацо, Кара Георги Българин, хаджи Ставри Българин, Данил Българин, Илия Българин и др.