Събития на дата
25 Октомври 2017

Архивни събития

Преди 73 години на 25 Октомври 1944 година

С овладяването на долината на р. Морава и прекъсването на маршрута Солун - Ниш - Белград, 2-ра армия поставя в тежка ситуация германските войски от група армии „Егея". Единственият път за изтегляне е през Скопие, Прищина и Сараево. „Проникването на настъпващите българи през Куршумлия и Косово поле би означавало гибелта на групата армии" - отбелязва генерал Ерих Рихберг. Значението на Косово поле се отчита и от българското Главно командване. То възлага на 2-ра армия провеждането на нова настъпателна операция- Косовската. За овладяването на Косово поле армията съсредоточава усилията си в направлението на Подуево - Прищина, където настъпват три пехотни дивизии и Бронираната бригада, а с една пехотна дивизия настъпва в направлението Лесковац - Лебане - Прищина. За операцията армията разполага със 78 000 души, 63 танка, 316 оръдия и 300 минохвъргачки.
Срещу тях в района на Подуево и Прищина се отбраняваха подразделения от 91-ви и 22-ри немски корпус, обединени в бойна група „Лангер", и 21-ва албанска СС дивизия „Скендербег". Германците предвиждат да усилят отбраняващите се с изтеглящи се подразделения, но да задържат максимално време в свои ръце Косово поле. Операцията започва на 25 октомври, но поради ожесточената съпротива до края на месеца първоешелонните дивизии на 2-ра армия не могат да постигнат сериозен успех и да овладеят Подуево - ключа към Косово поле.

Преди 74 години на 25 Октомври 1943 година

В хода на Втората световна война се извършват англо-американски бомбардировки над гарата в Скопие и над Велес (над 40 жертви). На 20 октомври е бомбардиран Ниш (245 жертви и 480 ранени).
Във Втората световна война участват 61 държави, което е 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 от държавите, на морски и океански театри. Воюващи страни са Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Хърватия и Испания срещу Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др.

Преди 87 години на 25 Октомври 1930 година

По католически ритуал в катедралата “Св. Франциск" в Асизи, Италия, цар Борис ІІІ се венчава за Йоанна Савойска, дъщеря на италианския крал Виктор Емануил ІІІ. На 31 октомври бракът е потвърден и с православна церемония в катедралата “Св. Александър Невски" в София.
Борис III (католическо име: Борис Луи Роберт Пиер Станислав) е роден на 30 януари 1894 г. в София. Български цар е от 1918 г. до 1943 г. Син е на цар Фердинанд I и на княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска, брат на Кирил Преславски. При раждането си е награден с ордена "Св. Александър" I степен, както и с I и IV степен на военния орден "За храброст". През 1896 г. се прекръства в източноправославната вяра - негов кръстник е руският император Николай II. Завършва гимназия в София през 1912 г. Посещава Санкт Петербург и Киев (1911 г.), където е награден с най-високия руски орден "Св. Андрей Първозваний" с брилянти. През 1911-1912 г. пътува с научна цел във вътрешността на Мала Азия, по крайбрежието на Средиземно море и на Канарските о-ви. Пълнолетието му е отпразнувано в София през 1912 г. с големи тържества в присъствието на престолонаследниците на Турция, Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора, както и на много видни чуждестранни гости. Взема участие в Балканската война със VII Рилска дивизия. През 1915 г. следва във Военната академия в София. През Първата световна война, като офицер за поръчки при щаба на Действащата армия, изпълнява поръчки на върховното командване от бойно и политическо естество. Възкачва се на престола на 3 октомври 1918 г. Встъпва в брак с принцеса Джована Савойска, от който се раждат: княгиня Мария-Луиза (13 януари 1933 г.) и Симеон, княз Търновски (16 юни 1937 г.). Управлението на цар Борис III протича в най-сложните и тежки години от историята на Третото българско царство. След първата световна и Ньойския договор (1919 г.), България е в състояние на политическа изолация. В страната се разгарят остри политически борби, които довеждат до военния преврат на 9 юни 1923 г. (преврат за сваляне на правителството на БЗНС начело с Ал. Стамболийски, извършен от Военния съюз и политическата групировка "Народен сговор" с подкрепата на двореца). Цар Борис III обаче успява да постигне вътрешнополитическо спокойствие в страната, което създава условия за икономическа стабилност и укрепване на международния авторитет на България. По време на Втората световна война присъединява България към Тристранния пакт (1 март 1941 г.), но не изпраща войски на Източния фронт. От началото на 1943 г. прави опити за преориентация към Великобритания и САЩ. Борис III е единственият владетел, който не експортира българските евреи в Германия, с което ги спасява от унищожаване. Носител е на френския орден на Почетния легион (3 пъти), на английския кралски викториански орден, на белгийския орден "Леополд", на немския домашен рицарски орден "Св. Хубертус", на "Червен орел" (Прусия), на руския орден "Св. Анна", на румънския "Карол III", отличия на Италия, Австрия, Полша и др. Умира при неизяснени обстоятелства на 28 август 1943 г. В София. Погребан е в Рилския манастир.