Събития на дата
24 Октомври 2017

Архивни събития

Преди 28 години на 24 Октомври 1989 година

Външният министър Петър Младенов, член на Политбюро на ЦК на БКП, пише открито писмо, с което си подава оставката като външен министър. В писмото са формулирани обвинения срещу управлението на Тодор Живков, който е обвинен за дълбоката вътрешна и външнополитическа криза, в която е изпаднала България. Петър Младенов обвинява Тодор Живков, че със съпротивата си срещу съветската "перестройка" изолира България от Съветския съюз.
Петър Тошев Младенов е български политик и държавник, първият президент на Република България (3 април 1990 г. – 6 юли 1990 г.). Роден е на 22 август 1936 г. в с. Урбабинци, Видинско. Завършва Суворовското училище в София (1954 г.), философия в СУ “Св. Климент Охридски” (1954 г.) и Института за международни отношения в Москва (1963 г.). Министър е на външните работи (1971-1989 г.). Член е на Политбюро на ЦК на БКП (от 1977 г.). Оглавява движението на недоволните в ръководството на БКП от края на 80-те години на ХХ в.Подкрепян от Михайл Горбачов замества Тодор Живков на поста генерален секретар на ЦК на БКП (1989-1990 г.), след като на 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Живков. Член е на Председателството на Висшия партиен съвет (февруари – септември 1990 г.). Подава оставка като президент под натиска на протестиращите студенти (заради най-вероятната фраза “Нека танковете да дойдат …”, произнесена на 14 декември 1989 г. по време на митинг. Младенов твърди, че е казал "Нека Станко да дойде..."). Умира на 31 май 2000 г. в София.

Преди 88 години на 24 Октомври 1929 година

Цените на Нюйоркската борса се сриват, като са разпродадени 13 млн. акции. Денят е наречен "черният четвъртък". През следващите три години цените на акциите в САЩ продължават да падат. До към края на 1932 г. те падат на 20% от стойността си през 1929 г. Много банки са обявени в неплатежоспособност – до 1933 г., около 11 000 от 25 000 банки на САЩ фалират. Всичко това води до силно свиване на разходите и намаляване на търсенето, а оттам и на производството. Рязко се увеличава и безработицата. До 1932 г., продуктът на американското производство е паднал на 54% от нивото си през 1929 г., а броят на безработните нараства на 12–15 милиона, или 25–30% от работната сила.
Икономически крах обхваща всички индустриализирани райони от света и продължава до около 1939 г.

Преди 92 години на 24 Октомври 1925 година

Отменя се военното положение, което е обявено от правителството след атентата в столичната катедрала "Свети Крал" (днес "Света Неделя"), извършен на 16 април същата година от БКП, при който са убити над 150 души (депутати, генерали и др.).
Строителството на катедралата "Свети Крал" започва през 1885 г. и завършва през 1886 г. Изградена е по проект на руския архитект Л. О. Василиев.

Преди 145 години на 24 Октомври 1872 година

Турската полиция арестува Димитър Общи. Веднага след Арабаконашкия обир софийският управител Ахмед Мазхар паша предприема решителни мерки за разкриване на извършителите. След едномесечни издирвателни действия полицията успява да арестува всички участници в четата на Димитър Общи. Разпитите първоначално се водят в Орхание (днес Ботевград) и Тетевен, а впоследствие в София.
Димитър Общи (Димитър Николов, Димитър Косовеца) е деец на националнореволюционното движение, помощник на Васил Левски. Роден е около 1835 г. в с. Дяково, Скопско (днес в Република Македония). През 1866 г. участва в Критското въстание (1866-1869 г.), след което известно време е при Джовани Гарибалди в Италия, обикаля из Черна гора и Сърбия, действа с чета из българските земи. Преди това през 1862 г. участва в Първата българска легия в Белград. Определен е от Българския революционен централен комитет за пръв помощник на Васил Левски.През 1871 г. се прехвърля на юг от р. Дунав и се включва в изграждането на Вътрешната революционна организация. Подтикван от амбицията за по-голяма власт, не спазва строго дисциплината, както се изисква в устава на организацията, и предприема даже фракционна борба против Васил Левски. С тези си действия създава сериозни трудности при изграждането на революционната мрежа в различните краища на страната. През есента на 1872 г. организира Арабаконашкия обир, който става причина за първите удари върху революционните комитети в Софийско, Орханийско (днес Ботевградско), Тетевенско и др. Заловен от османските власти и изправен пред съда, Димитър Общи прави пълни разкрития за дейността на ВРО в тези краища, смятайки, че по този начин обществеността в Европа ще прецени обира не като криминален, а като политически акт. Вместо това той допринася за разкриването на революционната мрежа в Западна България и за арестуването на голяма част от нейните дейци. Осъден е на смърт и е обесен в София на 16 януари 1873 г.
Арабаконашкият обир е ограбване на турска пощенска кола, извършено на 22 септември 1872 г. от група революционни дейци начело с Димитър Общи в Арабаконашкия проход (днес Ботевградски проход), Средна Стара планина. В резултат на акцията са взети 125 000 гроша, които трябвало да бъдат използвани за нуждите на Вътрешната революционна организация. Арабаконашкият обир се извършва въпреки забраната на Васил Левски.