Събития на дата
23 Март 2017

Архивни събития

Преди 110 години на 23 Март 1907 година

Умира Филип Тотю (Тодор Тодоров Станчев) - български революционер. През 1840 г. учи в Търново, а след 1842 г. се заловя с търговия. След едно спречкване с турците около 1850 г. той забягва с неколцина другари и дълго обикалял из Търновско, Еленско и др. По-късно преминава на юг от Стара планина и действа в Новозагорско. На няколко пъти Филип Тотю е залавян и затварян в Търновския и Сливенския затвор, но успява да избяга и отново става хайдутин. Властта дава големи награди за главата на Хвърковатия Тотю, както го наричали.
След като бяга от Сливенския затвор през 1863 г., се прехвърля в Румъния. За да прикрие следите си, променя името си на Тотю. Там се запознава с Г. С. Раковски и под негово влияние осъзнава нуждата от организирана борба за освобождението на България. На 17 май 1867 г. начело на чета от 35 души Филип Тотю преминава р. Дунав при Свищов. Целта е да се съедини в Стара планина с четата на П. Хитов, преминала Дунав на 29 април. В гората Пустията при с. Върбовка, Севлиевско, четата е обградена от военни части и башибозуци. През нощта оцелелите се изтеглят към Балкана. Филип Тотю с още 4 души се стигат до Стара планина в района на Юмрукчал (дн. Ботев връх), където се срещнали с четата на П. Хитов. От там заедно се отправили за Сърбия. Там участват във Втората българска легия.
След това Филип Тотю се установява в Румъния. Непрекъснато е дирен, арестуван, той постоянно мени местожителството си и е принуден да замине за Русия, където престоява по-дълго време, ползвайки руска държавна пенсия.
През 1875 г., когато избухва въстание в Босна и Херцеговина, Христо Ботев е натоварен от БРЦК да обиколи южноруските градове, за да набере средства, оръжие и българи - офицери на руска служба. Ботев трябва специално да се срещне с Филип Тотю. До него той носи и специално писмо от комитета. Филип Тотю заминава за Румъния, но потушаването на Старозагорското въстание 1875 г. осуетява преминаването му с чета в България. През 1876 г. той участва в Сръбско-турската война и преминава с чета в Северозападна България, но четата му е отблъсната. След войната се завръща в Русия и участва в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. След Освобождението Филип Тотю живее в с. Две могили и в Русе. Занимава се със земеделие и получава скромна пенсия за участието в националноосвободителните борби.

Преди 116 години на 23 Март 1901 година

Константин Стоилов Константинов е български политик, един от ръководителите на Консервативната партия, а по-късно на основаната от него Народна партия. Стоилов е два пъти министър-председател на България. Първият път по време на политическата криза след абдикацията на княз Александър I (10 юли 1887 — 1 септември 1887), а вторият — след падането на Стефан Стамболов (31 май 1894 — 30 януари 1899).

Константин Стоилов е народен представител в I (1879), II (1881) и III (1886-1887) Велико Народно събрание и в I (1879), II (1880-1881), IV (1884-1886), V (1887-1890), VI (1890-1893), VIII (1894-1896), IX (1896-1899) и X (1899-1900) Обикновено Народно събрание.

Стоилов завършва право в Хайделберг през 1877. След завръщането си в България е съдия в Пловдив и София (1878-1879) и ръководи Канцеларията (1879-1880) и Политическия кабинет (1880-1883) на княз Александър I. Активен деятел на Консервативната партия, той подкрепя Режима на пълномощията и за кратки периоди заема министерски постове в правителството без министър-председател, в това на Леонид Соболев и във втория кабинет на Драган Цанков.

По време на кризата след абдикацията на княз Александър I Константин Стоилов подкрепя усилията на Стефан Стамболов за стабилизиране на страната. Той участва в делегацията, водила преговорите за заемане на българския трон от Фердинанд Сакс-Кобург-Гота. През този период (1886-1888) Стоилов участва във временното правителство на Петко Каравелов, в това на Васил Радославов, самият той оглавява за кратко Министерския съвет, а след това е министър на правосъдието в правителството на Стефан Стамболов.

През 1888 Константин Стоилов преминава в опозиция срещу кабинета на Стефан Стамболов и след неговото падане през 1894 оглавява временното правителство, натоварено с провеждане на избори. Той оглавява новосъздадената Народна партия, която печели мнозинство. Константин Стоилов е отново министър-председател от 1894 до 1899. При неговото управление продължава икономическия подем на България, започнал при правителството на Стамболов.