Събития на дата
22 Октомври 2017

Архивни събития

Преди 80 години на 22 Октомври 1937 година

Насрочени са първите парламентарни избори след преврата на 19 май 1934 г.
Държавният преврат от 19 май 1934 г. е извършен от политическия кръг "Звено" и Военния съюз с помощта на армията. В парламентарните избори през юни 1931 г. Демократическият сговор претърпява поражение и отстъпва управлението на страната на коалицията Народен блок. Борбата против блоковото управление се подема от Военния съюз, политическия кръг "Звено" и Народното социално движение на проф. Александър Цанков. Непосредствената подготовка на преврата започва след конгреса на Военния съюз през ноември 1933 г., на който се взема специално решение за преврат. Възползвайки се от настъпилите разногласия и разцепления в Народния блок през пролетта на 1934 г., на 18 срещу 19 май същата година звенарите извършват преврат и изпреварват привържениците на проф. Александър Цанков, които планират също такава акция за 20 май. Новият кабинет е сформиран от лидера на политическия кръг "Звено" – Кимон Георгиев. Ключовите министерски постове са поверени на лица от Военния съюз. През януари 1935 г. правителството на Кимон Георгиев подава оставка.

Преди 95 години на 22 Октомври 1922 година

Умира Иван Вазов - български писател, поет, драматург и публицист. Той става почетен член на БАН през 1921 г., почетен доктор на филологическите науки. Брат на Г. Вазов и В. Вазов. Роден е на 9 юли 1850 г. в Сопот. Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а след това в Пловдивската гимназия, ръководена от Й. Груев. След избухването на Априлското въстание през 1876 г. емигрира през Истанбул в Румъния. От този период е първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла" (1871 г.), последвана от "Тъгите на България" (1877 г.). През Руско-турската война от 1877-1878 г. пише третата си стихосбирка "Избавление". Заедно с К. Величков списва в продължение на 5 години вестник "Народний глас"; главен редактор е на списание "Наука"; съставител на литературното списание "Зора" от 1885 г.; отново с К. Величков участва в съставителството на двутомната "Българска христоматия" от 1884 г. От това време са поетичният цикъл "Епопея на забравените", повестта "Чичовци" и др. През 1894 г. излиза романът "Под игото", последван от драмата "Хъшове" (1894 г.) и романа "Нова земя" (1896 г.). Издава списание "Денница" в периода 1890-1892 г. От 1897 до 1899 г. е министър на народната просвета в кабинета на К. Стоилов. Автор на многобройни пътеписи, есета, статии, исторически повести. Награден е с ордена "Св. Равноапостоли Кирил и Методий" през 1920 г. и с много други български ордени. Произведенията му са преведени на около 50 езика.

Преди 114 години на 22 Октомври 1903 година

Роден е Златю Георгиев Бояджиев – български художник. Той е член-кореспондент на Академията на изкуствата на ГДР от 1975 г. Рисува композиции от селския бит, портрети и пейзажи предимно от Пловдив и околностите му - "Баба и внуче", "Овчари край село Брезово", "Зима в Пловдив", "Свинарка" и др. От 1951 г. дясната му ръка е парализирана. През 1952 г. в Пловдив е създадена художествена галерия на негово име. Сред най-популярните му творби са "Към кланицата", "Стълпотворение", "Нестинари" и други. Златю Бояджиев умира на 2 февруари 1976 г.

Преди 138 години на 22 Октомври 1879 година

Открива се Областното събрание на Източна Румелия. За председател е избран Иван Гешов.
Областното събрание на Източна Румелия е върховен законодателен орган в Областта. Състои се от 56 депутати, от които избирани от местното население – 36, назначавани от гл. управител из средата на най-видните земевладелци, търговци, занаятчии, чиновници и др. – 10, и по право – главите на различните религиозни общности, двама представители на върховните съдилища и гл. контрольор на финансите – общо 10 д. С избирателни права се ползват всички граждани в Областта, навършили 21 г., които притежават недвижим имот или имат завършено висше образование. Кандидатите за депутати трябва да са навършили 25 г. Не могат да се кандидатират за депутати назначаваните от правителството административни чиновници, както и военните лица от милицията и жандармерията. Областното събрание се събира всяка година на обикновена сесия, която продължава до два месеца. При особени случаи главният управител може да свиква и извънредни сесии. Разтурянето на Областното събрание става от султана по предложение на гл. управител. Заседанията на Събранието са открити. Депутатите в него се ползват с лична неприкосновеност. Като официални езици се ползват български, турски или гръцки. Главната функция на Събранието е изработването на закони и гласуването бюджета на Областта. Нормативните му актове влизат в сила след одобряването им от гл. управител. Директорите (министрите), назначавани от гл. управител, носят отговорност за своите действия и пред Областното събрание. От 1879 г. до 1884 г. мнозинство в Събранието имат представителите на Либералната (казионна) партия. През 1884–1885 г. те са изместени от представителите на Народната (съединистка) партия. Областното събрание съществуват до Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г.

Преди 296 години на 22 Октомври 1721 година

Петър Велики се обявява за император на всички руснаци.
Петър I Велики е руски цар от 1682 г. и първи руски император (от 1721 г.). Той е роден през 1672 г. Син е на цар Алексей I Михайлович. Наследява короната от Фьодор III (1682 г.) и царува заедно с брат си Иван под регентството на сестра им София Алексеевна до 1689 г. Петър I Велики започва модернизация на Русия: реорганизира администрацията, установява йерархията на чиновниците (учредени са сенат, колегии). Страната е разделена на губернии, построява новата столица Санкт-Петербург през 1703 г. Той поверява на Светия синод управлението на църквата, като я отделя от държавата. Императорът използва опита на западноевропейските държави в развитието на промишлеността, търговията и културата. За да получи излаз на Черно море, отвоюва Азов от турците през 1696 г. Обявява война на Швеция. След това претърпява неуспех при обсадата на Нарва през 1700 г. Губи Азов, но чрез Нищадския договор получава Лифландия, Естландия, Карелия и част от Финландия. През 1725 г. императорът открива Академия на науките в Петербург, Морската академия. По време на неговото управление се създава съвременният граждански шрифт (печатна форма на кирилицата), въведен е нов календар през 1700 г. Петър I Велики умира през 1725 г.

Преди 2017 години на 22 Октомври 0 година

Господа, на 15 юли 1878 г. - със заповед №1 не е създадена Българската армия.
На 15 юли 1878 г. - със заповед №1 е възстановена Българската армия.
Помислете какво биха казали хановете и царете ни ако прочетат това недоразумение. Аз лично се срамувам от такива заглавия и ще се боря против тях.
С уважение Милен