Събития на дата
21 Май 2017

Архивни събития

Преди 20 години на 21 Май 1997 година

XXXVIII Народно събрание гласува новия кабинет, оглавен от лидера на СДС Иван Костов.
Иван Йорданов Костов е икономист, математик, политически и държавен деец. Роден е на 23 декември 1949 г. в София. През 1974 г. завършва висше образование във Висшия икономически институт "Карл Маркс" - София. Същата година става асистент в същото учебно заведение. Пет години по-късно става главен асистент в катедра "Научен комунизъм" на Висшия машинно-електротехнически институт "Вл. Илич Ленин", София. През 1982 г. завършва второ висше образование в СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Математическо моделиране на икономическите процеси".
След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Избран е за председател на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили (СДС) в края на април 1994 г., а на XI национална конференция (2000 г.) е преизбран. Заема и отговорни държавни постове: министър на финансите в правителството на Димитър Попов (1990-1991 г.). Същия пост заема и в правителството на Филип Димитров (1991-1992 г.). Депутат е в VII Велико народно събрание и в ХХXVII, ХХXVIII и ХХXIX Народно събрание. Министър-председател е на България (1997-2001 г.). След загубата на парламентарните избори от ОДС през юни 2001 подава оставка и от лидерския пост на СДС.
След като за лидер на СДС е избрана Надежда Михайлова, през 2004 г. Иван Костов оглавява групата народни представители, които се отделят от СДС в нова парламентарна група на ОДС, а по-късно основава партията Демократи за силна България, която участва в парламентарните избори през 2005 г.
От 11 юли 2005 г. е депутат в XL НС, председател е на ПГ “Демократи за Силна България”.

Преди 26 години на 21 Май 1991 година

46-годишният бивш министър-председател на Индия Раджив Ганди е убит при бомбен атентат. Раджив Ганди /1944-1991/ е индийски държавник, генерален секретар на партията Индийски национален конгрес (2 ноември 1984 г. - 21 май 1991 г.), министър-председател на Индия (31 декември 1984 г. - 1 декември 1989 г.). Той е роден на 20 август 1944 г. в Бомбай и е син на Индира и Фероз Ганди.
По време на предизборната си кампания за най-големите в света демократични избори, мощна бомба, поставена в кошница с цветя избухва и убива Раджив Ганди. Най-малко още 14 души загиват по време на атаката в град Шриперумбудур, близо Мадрас - столицата на южния Индийски щат Тамил Наду. Никой не поема отговорността за убийството, но се предполага, че атентатът е дело на тамилски терористи.

Преди 95 години на 21 Май 1922 година

Пред дома му в центъра на София е убит Александър Греков, председател на Народния сговор и директор на в. "Слово". Той е роден в София на 5 декември 1884 г. и е син на Димитър Греков. Завършва право в Париж и се отдава на дипломатическа дейност. След приключването на Междусъюзническата война 1913 г. е включен в състава на българската делегация, която води преговорите в Цариград за подписване на мирен договор между България и Турция. След началото на Първата световна война 1914–1918 г. Греков оглавява Българската легация в Париж, а по-късно в Стокхолм. След подписването на Солунското примирие 1918 г. той е български дипломатически представител в Берн. През 1919 г. е изпратен като комисар към щаба на междусъюзническото управление в Западна Тракия. Поради несъгласие с политиката на БЗНС си подава оставката през 1920 г. и насочва вниманието си към журналистическата и обществената дейност. През 1921 г. е един от създателите на Народния сговор. В организацията влизат безпартийни дейци и запасни офицери, които са против управлението на БЗНС и левите сили. Ролята на централно ръководство играе Софийският комитет, начело на който застава Греков. В края на 1921 г. и началото на 1922 г. се учредяват местни групи и в редица други градове на страната, в които има военни гарнизони. Официалното оповестяване на организацията става на 15 март 1922 г., а на 10 април започва да излиза и печатният и орган – в. "Слово". След убийството на Ал. Греков през май 1922 г. на негово място е издигнат проф. Ал. Цанков. Заедно с Военния съюз Народният сговор участва в подготовката и извършването на държавния преврат на 9 юни 1923 г. и поема управлението на страната до 21 юни 1931 г.

Преди 164 години на 21 Май 1853 година

След като изтича даденият в руския ултиматум срок, княз Александър Меншиков напуска Цариград с целия персонал на руското посолство. На 1 май 1853 г. представители на цариградските българи му предават прошение, в което поставят въпроса за независима българска църква и право на обучение на български език. В средата на май князът връчва ултиматум на Високата порта, в който се настоява Русия да получи правото да покровителства православната църква в Османската империя. В ултиматума се настоява и за смяна на министъра на външните работи Фуад паша, който е обвинен в некоректно отношение към Петербург. На следващия ден Висшият съвещателен съвет на Османската империя, председателстван от Мустафа Решид паша, отхвърля руските искания. От 46 светски и духовни сановници, участвали в заседанието, само трима гласуват за изпълнение на руския ултиматум. На основата на взетото решение Високата порта отказва да изпълни исканията на Николай І, което на практика означава нова война между Русия и Турция.
Руският адмирал Меншиков е адютант на Александър I през 1812 г. Заема и длъжностите вицеадмирал, губернатор на Финландия през 1831 г и министър на войната през 1836 г. В началото на Кримската война (1853-1855 г.) княз Меншиков е назначен за губернатор на Крим. Войските му търпят поражение в битките при Алма и Акерман.