Събития на дата
21 Април 2017

Архивни събития

Преди 82 години на 21 Април 1935 година

Макар и в напреднала възраст Тошев поема министър-председателския пост поверен му от цар Борис III и го заема до 23 ноември.
Андрей Тошев завършва естествени науки в Брюксел (Белгия), след което е учител в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий", в родния си град- Стара Загора. Преподава във Варна и във Военното училище в София. От 1903 г. преминава на дипломатическа работа. До 1905 г. той е търговски агент в Битоля, за кратко време и в Цариград. След това е дипломатически агент в Цетине, Атина, Белград, Цариград и Виена. След поемането на управлението от Българския земеделски народен съюз си подава оставката и се отдава на публицистична дейност. Последните години от живота си посвещава на публицистиката. Автор е на редица съчинения, сред които: "Поглед върху икономическото положение на Сърбия" (1911 г.), "Балканските войни" в 2 т. (1929-1931 г.), "Сръбско-българската разпра" (1932 г.) и др.

Преди 143 години на 21 Април 1874 година

Климент Браницки (Васил Друмев) е ръкоположен за епископ и малко по-късно е изпратен в Тулча, за да поеме управлението на добруджанската част от Доростоло-Червенската епархия.
Васил Друмев е роден около 1840-1842 г. в Шумен. Първоначално учи в родния си град при С. Доброплодни и С. Филаретов, след това с прекъсване продължава образованието си в Одеската духовна семинария. Попада под благотворното влияние на Г. С. Раковски и взема участие в Първата българска легия в Белград (1861 г.), където се отличава в боевете с турския гарнизон в сръбската столица. Сближава се с Васил Левски, Стефан Караджа и други български революционери. След разпускането на легията в 1862 г. Васил Друмев се прехвърля в Русия, където продължава образованието си в Киевската духовна семинария. През 1869 г. се установява в Браила и участва в основаването на Българското книжовно дружество. През 1873 г. е ръкоположен за йеродякон, а през следващата година е повишен в епископски сан под името Климент Браницки и става заместник на русенския митрополит в Тулча.
След Освобождението заема длъжността ректор на Петропавловската духовна семинария край Лясковец. През 1884 г. е избран за търновски митрополит. Заедно с това участва дейно и в обществено-политическия живот на Княжеството - избран е за депутат в Учредителното събрание през 1879 г. и в Първото Велико народно събрание, възглавява българските правителства през 1879-1880 г. и 1886 г. Като изтъкнат русофил Климент се противопоставя открито на външнополитическия курс на Регентството (1886-1887 г.), на първия стамболовистки режим (1887-1894 г.) и на княз Фердинанд I, за което е подлаган на репресии и преследвания. Той се ползва с доверието на руските политически кръгове и през лятото на 1895 г. възглавява българската парламентарна делегация в Петербург със задача да действа за подобряване на българо-руските отношения, прекъснати през ноември 1886 г. Мисията завършва с успех. Климент Браницки вижда, че и след това княз Фердинанд I не променя своето отношение към Русия и съжалява за действията си през 1895 г., тъй като с тях допринася за признаването на българския владетел.
Като писател Друмев става родоначалник на българската белетристика. Автор е на първата българска оригинална повест "Нещастна фамилия" (1860 г.). Други по-важни негови произведения са: "Ученик и благодетели или чуждото си е чуждо" (1864 г.), драмата "Иванку, убиецът на Асеня I" (1872 г.) и пр.