Събития на дата
21 Март 2017

Архивни събития

Преди 80 години на 21 Март 1937 година

На 7, 14, 21 и 28 март се провеждат общински избори за допълване на общинските съвети в условия на безпартийност. Забранените партии ги бойкотират и властта ги печели. Държавният преврат на 19 май 1934 г. е извършен от Политическия кръг "Звено" и Военния съюз с помощта на армията. В парламентарните избори през юни 1931 г. Демократическият сговор претърпява поражение и отстъпва управлението на страната на коалицията Народен блок, съставен от различни по състав и интереси политически партии. Макар че новото правителство не отменя ограничителните сговористки закони и не извършва съществени промени в заварения полицейски апарат, то се посрещна с известна неприязън от десните сили в страната. Борбата против блоковото управление се подема от Военния съюз, Политическия кръг "Звено" и Народното социално движение на проф. Александър Цанков. По-активни се оказват звенарите, които се ползват и с по-голямо влияние в армията. Непосредствената подготовка на преврата започва след конгреса на Военния съюз през ноември 1933 г., на който се взема специално решение за преврат. Заговорниците правят опит да привлекат на своя страна и някои от политическите сили като БЗНС "Врабча 1", БЗНС "Александър Стамболийски", дори и Демократическата партия, но без успех. Възползвайки се от настъпилите разногласия и разцепления в Народния блок през пролетта на 1934 г., на 18 срещу 19 май същата година звенарите извършват преврат и изпреварват привържениците на проф. Александър Цанков, които планират също такава акция за 20 май. Новият кабинет се сформира от лидера на политическия кръг "Звено" - Кимон Георгиев. Той има разнороден политически състав - освен представители на "Звено" в него влизат десни земеделци и дейци на Цанковото Народно социално движение. Ключовите министерски постове са поверени на лица от Военния съюз. Превратът е посрещнат враждебно от всички политически сили, но поради настъпилия процес на разложение в повечето от тях те не са в състояние да му се противопоставят. В същото време и заговорниците са лишени от широка политическа подкрепа и разчитат единствено на подкрепата от армията. Още в първите дни на съществуването си новото правителство пристъпва към съществени преобразования във вътрешния живот на страната: отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание, забранява политическите партии и националнореволюционните организации, въвежда нова система в държавното управление: назначаване на кметовете от централната власт, образуване на държавни професионални организации и пр. Взема крути мерки за разправа с работническото и комунистическото движение в страната. С въвеждането на държавни монополи засяга отчасти интересите на едрия капитал. Във външната политика най-значителният акт е установяването на дипломатически отношения със СССР (23 юли 1934 г.) и ориентирането на страната към Франция. Доколкото част от звенарите и техните привърженици във Военния съюз имат републикански убеждения, това придава известна антимонархическа насоченост на извършения от тях преврат. Ето защо тяхната акция не е посрещната добре от цар Борис III. С помощта на верни нему офицери и от Военния съюз през януари 1935 г. той налага оставката на правителството на Кимон Георгиев и назначава на негово място нов кабинет начело с ген. П. Златев. От този момент царят става пълен разпоредител със съдбините на страната - положение, което запазва до края на своето царуване – 1943 г.

Преди 138 години на 21 Март 1879 година

Готов е рапортът за основните положения, върху които да се изгради Българската конституцията. Във връзка с обсъждането на проекта за Органически устав, изработен от руския юрист С. И. Лукиянов, е избрана 15-членна комисия, която да изработи рапорт за основните положения, върху които да се структурира конституцията. В хода на обсъжданията сред депутатите се формират две политически течения: консервативно и либерално.
Консерваторите изразяват интересите на търговско-лихварската и земевладелската буржоазия. Те се обявяват за по-силна княжеска власт и за ограничаване участието на народа в управлението. Либералите представляват селската и градската средна и дребна буржоазия. Те се стремят да разширят правата на народа. Рапортът отразява възгледите на консерваторите за държавно устройство. В него се предлага въвеждането на имуществен и образователен ценз, създаване на Сенат (горна камара), който да тълкува конституцията, да потвърждава приетите от Народното събрание закони и др.
Либералите отхвърлят рапорта и по тяхно настояване се преминава към обсъждането на проекта член по член. В резултат на това е отхвърлено предложението за създаване на Сенат. Законодателната власт се поема от Народно събрание, което бива два вида – Обикновено и Велико. Не се приема предложението за въвеждане на ценз за избирателите. Министерствата се намаляват от седем на шест. Отхвърлен е проектът Народното събрание да дава като дарения на княза държавни имоти. Забраняват се всякакви отличия освен военните. Приема се забрана за прилагане на непредвидени в закона наказания, а също конфискуване на имоти. Разширени са политическите и гражданските свободи на народа. Българската църква остава неделима от Българската екзархия, независимо къде се намира нейното седалище. Премахва се изразът, подчертаващ васалната зависимост на България спрямо Високата порта. Отхвърлят се постановлението, запазващо привилегиите за чужденците по силата на сключените от Османската империя капитулации. Определя се също видът и цветът на националното знаме. Търновската конституция се приема на 16 април 1879 г. Новоприетите разпоредби я превръщат в една от най-демократичните за онова време конституции в Европа.

Преди 146 години на 21 Март 1871 година

В имението си край Крайова е убит Петър Берон. Убийството е извършено от двама румънски селяни по поръчка на българин и румънец, които имат за уреждане сметки с д-р Берон.
Д-р Петър Берон е виден възрожденец- учен, енциклопедист, просветен деец, педагог, естественик, лекар и философ. Роден е в Котел, където учи първоначално при поп Ст. Владиславов (по-късно Софроний Врачански). След това учи и в гръцкото училище в Букурещ. От 1821 г. до 1825 г. учителства в Брашов, а от 1825 г. до 1831 г. следва медицина в Мюнхен (Германия). След това до 1841 г. Берон работи като лекар в Крайова. От 1843 г. до края на живота си се занимава предимно с научна дейност. Най-големи са неговите заслуги в областта на българското просветно дело. Като учител в Брашов през 1824 г. съставя първия български учебник - "Буквар с различни поучения" ("Рибен буквар"). В него са засегнати въпроси от различни области на знанието и това му придава характер на малка енциклопедия. Освен това "Рибен буквар" е написан на жив, говорим български език и това го прави леснодостъпен за децата. С него Берон се изявява като първия български педагог, обявяващ се решително за светско образование. С "Рибен буквар" той поставя началото на нов етап в българското просветно дело. Берон подпомага образователното дело в българските земи, като дава средства за откриване на светски училища в различните краища на страната. Той написва около 20 научни труда. Живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага, Атина. Владее 9 езика. Голяма част от наследството си завещава на български училища. През 1964 г. сърцето му (балсамирано още при смъртта му) е пренесено в Котел.