Събития на дата
21 Октомври 2017

Архивни събития

Преди 37 години на 21 Октомври 1980 година

Умира Вълко Вельов Червенков – български общественик, политик и държавник, функционер на БКП, министър-председател на България (1950-1956 г.) и генерален секретар на БКП (1950-1954 г.).
Роден е на 6 септември 1900 г. в Златица. Член е на БКП от 1919 г. Участва в организацията на терористичните действия на КП (1923-1925 г.) и в атентата в църквата “Св. Неделя” (1925 г.), за което е осъден задочно на смърт. През 1925 г. заминава нелегално в Москва. Като емигрант работи в апарата на Коминтерна (1938-1941 г.). Член е на задграничното бюро на ЦК на БКП (от 1941 г.), ръководител и главен редактор е на нелегалната радиостанция “Христо Ботев” (юли 1941 г. – септември 1944 г.). След Деветосептемврийския преврат (1944 г.), като член на т. нар. Отечественофронтовско правителство, прокарва комунистическа политика за борба срещу демокрацията и участва в установяването на тоталитаризма в България. С негово участие в България е въведен режим на терор, насилие и потъпкване на правата на човека. На 9 декември 1961 г. е освободен от всички държавни длъжности, през ноември 1962 г. VIII конгрес на БКП го изключва от БКП. Възстановен е през 1969 г.

Преди 88 години на 21 Октомври 1929 година

Умира Васил Христов Радославов - политически и държавен деец, действащ член на БАН. Роден е на 15 юли 1854 г. в Ловеч. Завършва право в Хайделберг, Германия, защитава и докторат. След като се завръща в България, става един от лидерите на Либералната партия. Участва неколкократно в управлението на държавата като министър на правосъдието (29 юни 1884 г. – 15 юли 1886 г., 9 – 12 август. 1886 г.), министър на вътрешните работи (12 август 1886 г. – 28 юни 1887 г.). По време на Регентството е министър-председател (16 август 1886 г. – 28 юни 1887 г.). При управлението на Стефан Стамболов (1887 г. – 1894 г.) оглавява т. нар. легална опозиция. Включен е в състава на коалиционното правителство на К. Стоилов като министър на правосъдието (19 май – 17 септември 1894 г.) и министър на народното просвещение (17 септември – 9 декември 1894 г.). По-късно минава в опозиция на управляващата Народна партия (1894 г. – 1899 г.). Радославов е министър на вътрешните работи от 18 януари 1899 г. до 27 ноември 1900 г. Определя до голяма степен политиката на правителството, поради което управлението през 1899 г. – 1901 г. е известно като Радославов режим. През лятото на 1903 г. Радославов е обвинен в измяна на родината и княза, в използване на властта за лично облагодетелстване и е осъден от Държавен съд на осем месеца затвор и отнемане завинаги на гражданските и политическите права. Няколко месеца по-късно е амнистиран. Отново е министър-председател в един от най-тежките периоди за България (4 юли 1913 г.–21 юни 1918 г.). Едновременно с това до 21 септември 1915 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве, а след това и министър на външните работи и изповеданията. След подписването на Солунското примирие 1918 г. емигрира в Германия. Осъден е задочно от Държавен съд като един от главните виновници за втората национална катастрофа.

Преди 138 години на 21 Октомври 1879 година

Състои се откриване на I ОНС на Княжество България. За председател е избран Петко Каравелов.
Петко Каравелов е политически и държавен деец, редовен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Роден е през 1843 г. в Копривщица. Брат е на Любен Каравелов. Завършва гимназия в Москва. Постъпва в Историко-филологическия факултет, а след това и в Юридическия факултет на Московския университет. В България се завръща заедно с руската армия през 1877 г. Назначен е за вицегубернатор на Видин, а по-късно става окръжен управител на Търново. Взема участие в работата на Учредителното събрание 1879 г., където застава на либерални позиции. Избран е за председател на I ОНС. Дълги години участва активно в политическия живот на страната и заема отговорни държавни постове: министър на финансите (24 март–28 ноември 1880 г.), министър-председател, министър на финансите и управляващ Министерството на правосъдието (28 ноември 1880–27 април 1881 г.). След извършването на държавния преврат през 1881 г. от княз Александър I Батенберг емигрира в Пловдив и продължава борбата за възстановяване на Търновската конституция. След премахване на режима на пълномощията се завръща в София. Като министър-председател и министър на финансите (29 юни 1884–9 август 1886 г.), министър на обществените строежи, пътищата и съобщенията (29 юни 1884–1 януари 1885 г.) и управляващ Министерството на вътрешните работи (21 март 1885–9 август 1886 г.) полага много усилия за международното признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. След детронацията на княз Александър I Батенберг е председател на временното правителство (12–16 август 1886 г.) и член на Регентството. По време на управлението на Стефан Стамболов (1887–1894 г.) е в опозиция и отстоява своите русофилски убеждения. След убийството на министър Хр. Белчев (март 1891 г.) е осъден на дългогодишен затвор. Освободен след амнистия през 1894 г. Петко Каравелов е един от ръководителите на Либералната партия от нейното създаване, през 1896 г. той става основател и председател до края на живота си на Демократическата партия. От февруари до декември 1901 г. заема поста на министър-председател и министър на финансите, а от април до декември 1901 г. е управляващ Министерството на народното просвещение. Под влияние на международната финансова криза и направените външни държавни заеми си подава оставката. Една година по-късно умира. По време на своето управление Каравелов се стреми към създаване на условия за замогване на селското население, прокарване на умерен протекционизъм, строги икономии и максимално използване на националните ресурси. Заедно с М. Дринов и К. Иречек следи за развитието и субсидирането на Българското книжовно дружество и издаването на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". Поставя началото на инициативата за създаване на Дружество за разпространение на полезни знания сред народа и на сп. "Библиотека "Свети Климент".

Преди 157 години на 21 Октомври 1860 година

Родена е Екатерина Великова Каравеловa - българска общественичка, деятелка на женското движение, публицистка. Тя е съпруга на Петко Каравелов и майка на Лора и Виола Каравелови. През 1877 г. Екатерина Каравелова завършва девическа гимназия в Москва. След Освобождението се завръща в България и преподава по български език и литература в Русе, Пловдив и София. Тя е съратник на съпруга си в политическите борби на либералите срещу консерваторите за опазване на демократическите свободи в България и приятелските отношения с Русия. На международни конференции се обявява против несправедливите решения на Берлинския конгрес от 1878 г. за разпокъсване на България. Развива активна дейност сред българските женски дружества. Екатерина Каравелова е председател на женското дружество “Майка” в София. Тя е една от учредителките на Българския женски съюз (БЖС) и негов подпредседател. През 1919 г. от името на БЖС Екатерина Каравелова отправя протест до правителствата на Великите сили против клаузите на Ньойския мирен договор. Тя участва активно и в международното движение за мир. Редовна делегатка е на всички конгреси на Международната лига за мир, председател е на българска женска секция “Паневропа”. През 1924-1926 г. изнася сказки в САЩ и Канада. Ратува за подобряване на руско-българското отношения и прави опит да въздейства в тази насока върху руския двор. През 1923 г. се присъединява към апела на Антон Страшимиров за защита на пострадалите от фашисткия терор и превръща дома си в средище за събиране на помощи за жертвите. След атентата в църквата “Света Неделя” през 1925 г., изпраща писмо до правителството за спиране на арестите и убийствата. Публикува повече от 50 статии и политически фейлетони. Екатерина Каравелова превежда от руски и френски език творби на Л. Н. Толстой, Ф. М. Достоевски, В. Юго, Ги дьо Мопасан, Г. Флобер. Умира на 1 април 1947 г. в София. Погребана е в градината на църквата “Св. Седмочисленици” в София.

Преди 184 години на 21 Октомври 1833 година

Роден е Алфред Бернхард Нобел - шведски химик, изобретател. Собственик е на повече от 300 патента в областта на синтеза и производството на взривни вещества. Завършва Химическия факултет на Санктпетербургския университет. През 1866 г. смесва нитроглицерина с инфузорна пръст и получава динамита. През 1867 г. получава патент за откритието си и организира производството на динамит. През 1887 г. създава бездимния нитроглицеринов барут, наречен балистит. През 1868 г. заедно с баща си получава златния медал "Летерстед" на шведската академия на науките за използването на нитроглицерина и откриването на динамита. През 1896 г. патентова откритието си "бездимен барут". Депозира в различни държави около 350 сертификата, представящи 150 изобретения. Член е на Кралската шведската академия на науките (1884 г.), на Лондонското кралско дружество и на Дружеството на инженерите в Париж. От 1880 г. е рицар на Нордстейерне орден. Почетен доктор е по философия на университета в Упсала (1893 г.). Кавалер е на Почетния легион. Умира от мозъчен инсулт на 10 декември в Италия. След няколко дни близките му откриват документ, с който дарява 1,5 млрд. долара (33 млн. швед. крони) за международен награден фонд за висши научни постижения. Приходите от фонда, по негово желание, се разделят на пет части: за награда за физика; за химия; за медицина и физиология; за литература; за мир. Изричното му желание е да се награждават само приживе кандидати от цял свят, без значение на националността им. От първата година на наградите – 1901 г. до днес обявяването на лауреатите се извършва на 21 октомври (рождената дата на Нобел , а официалната церемония по връчването на наградите – на 10 декември (денят на смъртта на Нобел), едновременно в Стокхолм и Осло. Наградените в дадена област могат да бъдат най-много трима. Единствено наградата за мир може да се присъжда на цели организации. Лауреатите получават Нобелов златен медал, Нобелов диплом и чек.