Събития на дата
20 Май 2017

Архивни събития

Преди 28 години на 20 Май 1989 година

В с. Пристое, Шуменско, е проведен първият митинг на български турци против "възродителния процес". Следват митинги и в други селища на областта. По официални сведения между 20 и 27 май в сблъсъците между протестиращите и органите на реда загиват общо 7 и са ранени 28 души от участниците в митингите. Задържани са 40 "подстрекатели", които са депортирани.
На 6 март 1964 г. на съвещание на ЦК на БКП се обсъжда работата сред българите- мюсюлмани и се поставя въпросът за започналата смяна на имената. Отправен е упрек към "изоставащия" в това отношение Благоевградски окръг. Няколко дни по-късно градският комитет на БКП там нарежда да се извърши масово преименуване на българите- мюсюлмани. Привлечени са служители на МВР и войскови части. Използва се подмяната на личните паспорти, за да се принуждават хората да сменят имената си. Насилието предизвиква масови брожения особено в с. Рибнево, Корница, Брезница, има и ранени партийни активисти. ЦК е принуден да изпрати в района своя комисия начело с ген. Иван Бъчваров, която да отмени наложените мерки, като хвърли вината върху местното ръководство. През април редът е възстановен. Шест години по-късно, на 17 юли 1970 г. Секретариатът на ЦК на БКП приема решение "За националното осъзнаване и патриотичното възпитание на българите мохамедани". Направен е извод, че това население попада под силното влияние на ислямския фундаментализъм и се турчее, поради което е нужно да се вземат мерки за "пълно избистряне на съзнанието му". За първи път в официален документ се поставя въпросът за смяна на имената, макар и с уговорката това да става без административен натиск и при пълна доброволност и убеденост. През месец март 1973 г. опитите за смяна на имената на българите мюсюлмани довеждат до ескалация на напрежението в с. Корница, Благоевградски окръг. Хората от селото настояват да бъдат признати официално за "турци", децата им да се обучават на турски език и да не се посяга на имената им. На 28 март в селото влизат около 500 служители от МВР, срещу които селяните оказват силна съпротива. Убити са трима души от местното население, а няколко от милиционерите са ранени. Десет години по- късно, през декември, 1984 г. отново започва насилствената смяна на турско-арабските имена на българските турци с български, която продължава и през първите месеци на 1985 г. Населението в Кърджалийско оказва силна съпротива, като организира масови протестни демонстрации. В окръга са струпани големи части на МВР. В сблъсъците са дадени и човешки жертви. През януари 1985 г. се състои среща на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП с първите секретари на окръжните партийни комитети. Георги Атанасов изнася доклад за резултатите от кампанията по преименуването на българските турци, според който до 14 януари са сменени имената на 310 000 души предимно от Кърджалийски, Хасковски, Бургаски и Пловдивски окръг. ЦК на БКП изпраща до висши партийни ръководители в страната материал, озаглавен "Укрепването на единството на българската социалистическа нация, на нейната етническа хомогенност", в който за първи път се говори за "възродителен процес" и "смяна на имената". Посочва се, че "документално" е установено, че българските турци са "потомци на ислямизирани в миналото българи" и че целта на "преименуването" е "окончателно и безвъзвратно да откъснем това население от турцизма" и да се постигне "избистряне и укрепване" на неговото българско национално съзнание. На съвещание на ЦК на БКП с партийния актив в София се отчита, че в цялата страна преименуването е приключило. Обяснено е, че с него се поставя началото на "възродителен процес", който трябва да възстанови българското национално съзнание на преименуваните и окончателно да ги приобщи към българската нация. С насилия, арести и въдворяване в Белене в изключително студената зима на 1984- 1985 г. са сменени имената на над 800 000 български турци. През февруари и март 1985 г. представители на висшия партиен и държавен апарат обикалят районите с преобладаващо турско население, за да разясняват новата партийна линия: България е еднонационална държава. По време на османското робство цели райони са насилствено потурчени и така се е стига до турцизиране на част от българския народ. В края на 1984 и началото на 1985 г. "спонтанно и всеобхватно" се разгръща процес на "възстановяване" на българските имена на това население, който е "лавинообразен". Не става дума за асимилация, а за връщане към това, което е било "с кръв и насилие изтръгнато от сърцата на българския народ"; всички, възстановили българските си имена, са българи, макар и тяхното българско национално съзнание да е "замъглено". Категорично се заявява, че няма да има никакво изселване в Турция и няма да се водят преговори с нея по този въпрос, "защото няма част от българския народ, която да е част от друга нация". В отговор на смяната на имената в средата на годината възниква нелегалното Турско националноосвободително движение в България (ТНОДБ). В него членуват около 100 души. То е най-голямата организация от създадените в периода 1985-1987 г. - 28 нелегални групи и организации с над 360 членове. През декември програмата на ТНОДБ е окончателно разработена с най-дейното участие на научния сътрудник от Института по философия към БАН - Ахмед Доган. През март 1986 г. програмата е разпространена в страната.
Пред Политбюро на ЦК на БКП на 12 март 1988 г. Тодор Живков излага основните моменти в "новата стратегия по възродителния процес". Обсъждат се "Тезиси по възродителния процес", тъй като преименуването не е дало желания резултат и Живков настоява българските турци да бъдат приобщени "в процеса на преустройството". Той предлага да се преселват отделни семейства и край границата да се настаняват българи. В тона му се долавя тревога от усложняващата се ситуация: "Трябва да се отиде към нови смели решения, които да ни позволят да доведем това дело докрай. Но ние не сме разсекли възела. Това, че сме сменили имената, нищо не значи. Те се кръщават вкъщи, всяко новородено има две имена и т.н. При новите условия национализмът започва да се възражда." . Само след една година, с решение на пленум на ЦК на БКП се отхвърля "възродителния процес" и правителството обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят традиционните си имена.

Преди 139 години на 20 Май 1878 година

Княз Александър Дондуков-Корсаков пристига в Пловдив и встъпва в длъжност руски императорски комисар в България.
Временното руско управление в България продължава от юни 1877 г. до началото на юли 1879 г. То започва да съществува като Канцелария за гражданско управление на освобождаваните български градове и села през Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Първоначално е прикрепено към Главното командване на руската армия. Начело на Канцеларията през 1877 г. е поставен княз В. А. Черкаски, а след неговата смърт - княз А. М. Дондуков-Корсаков. Временното руско управление си поставя за задача да изгради основите на българската държавно-правна организация. В освободените градове и села се създават нови административни и други учреждения на мястото на бившите османски органи. За основна административна единица е определена губернията. В градовете освен градски управителни съвети се създават още и съдебни и полицейски органи. Изграждането на новата администрация в освободените български земи съдейства изключително много за извършващия се в тях по време на войната аграрен преврат. До подписването на Санстефанския мирен договор 1878 г. почти цялата страна е осеяна с новоизградени учреждения. В тях руските власти привличат голям брой българи, които подготвят за свои заместници. По силата на мирния договор между Русия и Османската империя престоят на руската администрация е определен за още две години. Свиканият Берлински конгрес през 1878 г. обаче намалява този срок на 9 месеца. Това налага руската администрация да ускори своята дейност. Като висш орган на централната власт е създаден т. нар. Съвет на управлението, състоящ се от 7 отдела. В неговият състав е включен и проф. М. Дринов. Под надзора на руския императорски комисар княз А. М. Дондуков-Корсаков Съветът на управлението издава голям брой нормативни актове за устройството на съдилищата, училищата, полицията, медицинското управление, пощенското дело и пр. Въвежда се задължително първоначално образование, а за официален език е определен българският. Временното руско управление полага големи грижи и за изграждане на българските въоръжени сили. Въведена е задължителна военна служба за мъже на възраст от 20 до 30 г. Обучението на войниците се поема от руски офицери, а правителството им предоставя и първото въоръжение. За развитието на търговията и индустрията в страната на 25 януари 1879 г. в София е основана Българската народна банка. Извършват се големи преобразования и в данъчната система. През февруари 1879 г. е свикано Учредително събрание, което изработва Търновската конституция. През април е свикано Първото Велико народно събрание, което избира княз на България. Представителите на Временното руско управление в Европейската комисия за Източна Румелия полагат големи грижи за запазване на българския характер на тази област. Те се противопоставят на всички опити на Османската империя, която, подкрепяна от западноевропейските сили, се стреми да запази предишното си положение в тази част на България. След като управлението в Източна Румелия тържествено е предадено в ръцете на избрания генерал-губернатор Ал. Богориди, а държавният апарат в Княжество България на първия български княз Александър I Батенберг Временното руско управление прекратява своята дейност.
Княз Александър Дондуков­Корсаков е роден на 12 септември 1820 г. След назначаването му за руски императорски комисар в България подкрепя активно всенародното движение на българския народ против решенията на Берлинския конгрес 1878 г. и съдейства за изграждането на гимнастическите дружества в Източна Румелия. Той напуска страната след прекратяване срока на Временното руско управление и пристигането на избрания за български княз Александър I Батенберг. След завръщането си в Русия е генерал-губернатор на Одеса, после – на Харков. В края на живота си княз Александър Дондуков­Корсаков е член на Държавния съвет. Умира на 15 април 1893 г.