Събития на дата
20 Октомври 2017

Архивни събития

Преди 35 години на 20 Октомври 1982 година

В София се провежда учредително събрание на Международната фондация "Людмила Живкова".
Людмила Тодорова Живкова е български политик и историк. Родена е на 26 юли 1942 г. в София. Дъщеря е на Тодор Живков. Почетен доктор е на Токийския университет (1979 г.). Народен представител е в VII Народно събрание. Завършва история в СУ “Св. Климент Охридски” (1965 г.); старши научен сътрудник е в Института за балканистика (от 1974 г.). От 1975 г. е председател на Комитета за изкуство и култура (от 1977 г. – Комитет за култура); на творческите съюзи и на Националния комплекс "Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация". Член е на ЦК на БКП (от 1976 г.); член е на Политбюро на ЦК на БКП (от 1979 г.). Председател е на Инициативния и организационния комитет на международната детска асамблея "Знаме на мира" (проведена през август 1979 г. в България). Умира на 21 юли 1981 г. в София. Съчинения: "Англо-турските отношения 1933-1939” (1971 г., на английски език 1976 г.), "Казанлъшката гробница" (1974 г.; на немски език 1973 г.), "Четвероевангелието на цар Иван Александър" (1979 г.; на немски език 1977 г.; на руски език 1979 г.).

Преди 51 години на 20 Октомври 1966 година

Умира Димитър Талев – български писател, белетрист. Роден е на 1 септември 1898 г. в Прилеп. Учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Битоля, Скопие, Стара Загора. Следва медицина в Загреб и Виена (1920-1921 г.). Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1925 г.); негови преподаватели са Ив. Шишманов, Й. Иванов, Б. Пенев, В. Арнаудов, Л. Милетич, Ст. Младенов. Работи като коректор във в-к “Македония” (1927 г.), от 1929 г. е в редколегията, а от 1930 г. до 1934 г. е главен редактор и директор на вестника. От 1938 г. до 9 септември 1944 г. е в редакцията на в-к “Зора”. След 1944 г. е репресиран, изключен от СБП и лишен от правото да участва в обществения и литературен живот на страната. Печата за пръв път през 1917 г. във в-к “Родина” – разказа “Очакване”, а първата си книга издава през 1925 г. Мястото му в българската литературна история се определя от неговия огромен принос на романист през 50-те и 60-те години. Творбите на Талев са преведени на над 18 езика, а по някои от произведенията му се осъществяват успешни сценични реализации (“Железният светилник”, “Преспанските камбани”). Съчинения: “Сълзите на мама” (1925 г.), “Усилни години” (ч. I), “В дрезгавината на утрото” (1928 г., ч. II), “Подем” (1929 г., ч. III), “Илинден” (1930 г.), “Под мрачно небе” (драма, 1932 г.), “Златният ключ” (1935 г.), “Великият цар” (1937 г.), “Старата къща” (1938 г.), “На завой” (1940 г.), “Гоце Делчев” (1942 г.), “Град Прилеп. Борби за род и свобода” (1943 г.), “Завръщане” (1844 г.), “Железният светилник” (1952 г.), “Илинден” (1953 г.), “Преспанските камбани” (1954 г.), “Самуил” (1958-1960 г.), “Братята от Струга” (1962 г.), “Хилендарският монах” (1962 г.), “Гласовете ви чувам” (1966 г.).

Преди 105 години на 20 Октомври 1912 година

Войските на Първа и Трета армия постигат победа в Люлебургаз-Бунархисарската операция.
След петдневни кръвопролитни боеве войските на Първа и Трета армия нанасят тежко поражение на турската армия на линията Люлебургаз - Бунархисар. Особено се проявяват частите на 4-а пехотна дивизия с командир генерал-майор Климент Бояджиев. Тя извършва решителния пробив в противниковата отбрана при с. Карагач и с. Чонгора. Този пробив и засилващият се натиск по фланговете създават условия за обкръжителни действия. За да не допусне това, турското командване заповядва на войските си през нощта на 20 октомври да се изтеглят на Чаталджанската позиция. Главното командване и командващите 1-ва и 3-а армия повтарят грешката от Лозенград - не преследват изтеглящите се турски войски. В боевете отново се проявява храбростта на българския войн.

Преди 123 години на 20 Октомври 1894 година

Николай II (Николай Александрович Романов) се възкачва престола.
Николай II (Николай Александрович Романов) е последният руски император; от династията Романови. Николай II е роден на 18 май 1868 г. Син е на имп. Александър III. През април 1894 г. се жени за германската принцеса Аликс Виктория Елена Бригита Луиза Беатрис Хесен-Дармщадска, приела в Русия името Александра Фьодоровна. От брака се раждат 5 деца: Олга (3.11.1895 г.), Анастасия (1897 г.), Татяна (1899 г.), Мария (1901 г.) и Алексей (1904 г.).
Николай II се проявява като твърд и последователен привърженик на традиционните принципи на самодържавието в Русия. Във външната политика продължава линията на своя баща. Има изключително силно влияние в международната политика на Великите сили в Европа и Далечния изток. Заставя княз Фердинанд да се съгласи с покръстването на престолонаследника в източноправославната вяра, след което князът е признат от всички Велики сили. При неговото царуване Русия води неуспешна Руско-японска война (1904-1905 г.). Под натиска на силното либерално движение в Русия се съгласява на известни политически свободи (манифестът от 17 октомври 1905 г.). Активно съдейства за създаването на Антантата (1907 г.) и обуздаването на настъпателната политика на Германия в Европа и света. След избухването на Първата световна война е върховен главнокомандващ на руската армия (1915 г.). Принуден е да абдикира след Февруарската революция. Арестуван е с цялото си семейство и интерниран отначало в Тоболск, а после - в Екатеринбург. На 16 юли срещу 17 юли 1918 г. е убит заедно с цялото му семейство.

Преди 179 години на 20 Октомври 1838 година

Роден е Марин Стоянов Дринов – български историк, филолог, фолклорист, етнограф. Действащ член е на Българско книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Завършва класното училище в Панагюрище. От 1858 г. е в Киев и посещава философския клас на Семинарията. Следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет (1861-1865 г.). Работи като учител в семейството на княз Голицин и има възможност да пътува с научна цел в Австро-Унгария, Франция, Италия, Швейцария. Един от основателите е на Българското книжовно дружество в Браила (1869 г.) и негов председател. Защитава магистърска дисертация в Московския университет (1872 г.); назначен е за доцент по славянознание в Харковския университет. Защитава докторска дисертация през 1876 г. и става професор. Вицегубернатор е на София през Руско-турската война (1877-1878 г.) и министър на Отдела на народното просвещение в привременното правителство (1878-1879 г.). До края на живота си е професор в Харковския университет. Основните му научни интереси са в областта на историята, трудовете му получават високи оценки сред славянските учени. Големи са заслугите му за българската филология и организационно-научната и просветна дейност. Умира на 28 февруари 1906 г. в Харков.

Преди 1001 години на 20 Октомври 1016 година

Цар Иван Владислав нарежда да бъде изсечен надпис (т. нар. Битолски надпис), който гласи: “През година 6523 (1015-1016 г.) от сътворението на света, обнови се тази крепост, зидана и направена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата владичица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе направена за убежище, за спасение и за живота на българите. Започната беше крепостта през месец октомври в 20-ти ден, а се завърши в месец… в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и Рипсимия, благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипоне (Ихтиман) гръцката войска на царя Василий, където бе взето злато…, а този в…, разбит биде от цар Василий в годината 6522 (1014 г.) от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.”
Иван Владислав е цар в годините 1015-1018 г. Той е син на Арон (един от братята на цар Самуил). След избиването на Ароновото семейство от цар Самуил в 993 г. единствен Иван Владислав е спасен благодарение на застъпничеството на своя братовчед Гаврил Радомир. След като през 1014 г. Гаврил Радомир наследява престола, под влияние на Византия Иван Владислав влиза във враждебни отношения с него и по време на лов го убива. След като заема престола, първоначално има намерение да се подчини на византийския император Василий II, но се отказва и продължава борбата против византийските нашественици. Макар че те успяват да завладеят столицата Охрид, съпротивата против тях не е преустановена. През 1016 г. Василий II предприема нови настъпателни действия против незавладените крепости. За да отвлече вниманието му, в началото на 1018 г. Иван Владислав напада Драч (дн. гр. Дураси, Албания), но по време на обсадата е убит. След неговата смърт е преодоляна съпротивата и на последните български крепости и България е окончателно покорена от Византия.