Събития на дата
2 Юли 2017

Архивни събития

Преди 41 години на 2 Юли 1976 година

След продължителна война Северен и Южен Виетнам се обединяват в една държава със столица Ханой.
Социалистическа република Виетнам е разположена в източната част на полуостров Индокитай, на брега на Южнокитайско море и неговите заливи Бакбо (Тонкински) и Сиамски. Има площ 329.6 хил. кв. м. Населението на Виетнам е 82 650 хил. жители. Етническият състав: виети - 87.5%, мъонг - 1.3 %, кхмери - 1.4%, мео-яо - 1.5%, тайски народи - 4.5%, китайци - 1.7%, зярай, еде, чам - 0.9%, други - 1.2% Повечето от вярващите са будисти и таоисти, а също така – анимисти. Официален език е виетнамски, като съществуват три диалекта - северен, централен и южен. Законодателната власт е Национално събрание от 450 депутата, избирани за 5 години. Глава на държавата е президент, избиран за 5 години от Националното събрание. Изпълнителната власт е правителство, начело с премиер-министър.

Преди 68 години на 2 Юли 1949 година

Умира Георги Михайлов Димитров - политически и държавен деец. Тленните му останки са пренесени в България и поставени в специално изграден за него мавзолей в центъра на София. В началото на 90-те години по личното желание на близките му те са извадени от мавзолея и погребани в Софийските централни гробища.
Той е роден на 18 юни 1882 г. в с. Ковачевци, Радомирско. Поради липса на средства прекъсва образованието си във II (VI) клас и става печатарски работник. През 1902 г. влиза в редовете на Българската работническа социалдемократическа партия, а след разцеплението и през лятото на 1903 г. застава на страната на течението, възглавено от Д. Благоев. През 1904-1905 г. е секретар на Софийската партийна организация. От 1909 г. е включен в състава на ЦК на БРСДП (т.с.) и е издигнат за секретар на Синдикалния комитет на Общия работнически синдикален съюз (ОРСС). Избиран е многократно за общински съветник и за народен представител. Ратува за националното обединение на българския народ, но не по пътя на войните, а чрез Балканската социалдемократическа федерация. Обявява се против въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. на страната на която и да е от двете воюващи групировки. По време на войната провежда активна антивоенна агитация, заради която е арестуван и хвърлен в затвора. Посреща с радост избухването както на Февруарската, така и на Октомврийската революция 1917 г. в Русия. След катастрофалното поражение на България в Първата световна война е амнистиран. Взема дейно участие във възстановяването на БРСДП (т.с.) и нейното масовизиране. Участва и във възстановяването и организационното укрепване на синдикалното движение в страната. Включва се и в международното работническо и комунистическо движение. Като представител на БКП (т.с.) присъства на някои от конгресите на Коминтерна в Москва.
До лятото на 1923 г. на практика стои на тесняшки позиции, поради което не възразява срещу възприетата тактика на неутралитет на партията по време на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Под въздействието на Коминтерна взема дейно участие в подготовката и избухването на Септемврийското въстание 1923 г., след неуспеха на което заедно с В. Коларов емигрира от България. Първоначално живее в Югославия и Австрия, но по-късно се установява в СССР. Привлечен е в апарата на Коминтерна и Профинтерна. Изявява се и като един от ръководните дейци на Балканската комунистическа федерация. От 1929 г. до 1933 г. е ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна.
През март 1933 г. заедно с Бл. Попов и В. Танев е арестуван в Берлин и подведен под съдебна отговорност като един от подпалвачите на Райхстага. По време на процеса в Лайпциг (1933-1934 г.) отхвърля отправеното му обвинение и поради липса на доказателства получава оправдателна присъда. След отказа на българското правителство да го приеме в страната заминава за СССР, където получава и съветско поданство. Отново е привлечен в апарата на Коминтерна. На VII конгрес на тази световна комунистическа организация е избран за генерален секретар и я възглавява до разтурянето и през 1943 г. По време на въоръжената съпротива в България 1941-1944 г. е главен инициатор за създаването на Отечествения фронт (ОФ) и за сплотяване на левите сили в страната под неговото знаме. Като отговорен ръководител на Коминтерна и той носи отговорност за сталинските репресии срещу дейци на БКП, емигрирали в СССР.
Завръща се в България през ноември 1945 г. и се включва в обществено-политическия и живот. След изборната победа на БРП (к) в VI Велико народно събрание (ноември 1946 г.) е назначен за министър-председател на България, на който пост остава до смъртта си. Заедно с това възглавява и ръководството на БРП (к), преименувала се през декември 1948 г. в БКП.

Преди 132 години на 2 Юли 1885 година

Завършва конгресът, на който 19 македонски дружества избират Централно настоятелство с председател Димитър Ризов и подпредседател Димитър Петков.
Димитър Христов Ризов е роден през 1862 г. в Битоля. Той е обществен деец, дипломат, публицист и журналист. Учи в родния си град, а след това в Пловдив. През 1881 г. се завръща в Битоля и е назначен за екзархийски инспектор на българските училища в Македония. През 1884 г. се установява в Пловдив. Там се включва активно в съединисткото движение – избран е за член на Българския таен централен революционен комитет. Участва в осъществяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България от 1885 г. През 1887 г. заминава да следва в Лиеж, Белгия. След завършване на образованието си, заема редица дипломатически постове – търговски консул в Скопие (1897–1899 г.), дипломатически агент в Цариград (1903–1905 г.), Белград (1905–1907 г.), Рим (1908–1915 г.) и Берлин (1915–1918 г.). Развива активна публицистична и журналистическа дейност. Редактор е на в. "Самозащита", "Македонский глас", "Независимост". Публикува материали във в. "Независима България", "Марица", "Балкан" и др. Автор е на спомени и брошури: "Княз Батенберг и Съединението", "Разлагающа се и възрождающа се България", "Етнография на Македония" и др.

Преди 150 години на 2 Юли 1867 година

Сформираната в района на Зайчар чета начело с Иван Кулин и Еремия Петров Българов преминава сръбско-турската граница през Връшка чука и се насочва към Раковския манастир.
Иван Ангелов Кулин е деец на националноосвободителното движение. Роден е през 1803 г. в с. Медковец, днешна област Монтана. Като юноша е хайдутин, а по-късно става войвода на чета. В периода 1834–1837 г. той участва в Берковско-Пиротските въстания, след които е избран за кнез на родното си село. През 1848-1850 г. е баш кнез на Ломската каза. След избухване на въстанието в Северозападна България 1850 г. той е един от неговите водачи. Заловен и хвърлен в затвор, успява да избяга и емигрира във Влашко, а след това в Сърбия. През 1856 г. участва в подготовката на Димитракиевата буна. По-късно се включва в основания от Любен Каравелов Български комитет в Белград (1867 г.), след което застава начело на Зайчарската чета, която навлиза в българските земи през 1867 г. Сръбското правителство създава на четата редица пречки. Иван Кулин умира на 12 юли 1870 г.