Събития на дата
2 Май 2017

Архивни събития

Преди 72 години на 2 Май 1945 година

Съветският съюз обявява завладяването на Берлин, а от 2 дни по-рано съветското знаме се вее над сградата на Райхстага. На съшия ден в ръцете на британските войски пада Триест.
От 16 април до 2 май 1945 г. Червената армия извършва т.н. Берлинска операция - стратегическа настъпателна операция на 1-ви и 2-ри Беларуски и 1-ви Украински фронт с част от силите на Балатийския флот. Целта е да бъдат разгромени германските армии "Център" и "Висла", да се превземе Берлин и да се извърши съединяване с войските на съюзниците. На 2 май 1945 г. Берлин е превзет, а на 8 май 1945 г. в предградието на Берлин Карлсхорст, германският адмирал Дьониц подписва Акт за пълна и безусловна капитулация на Германия. Берлинската операция слага край на Втората световна война в Европа. На 11 май 1945 г. съветските войски завършват Пражката операция - цялата територия на Чехословакия е освободена, с което почти приключват военните действия на територията на Европа.

Преди 1110 години на 2 Май 907 година

Умира княз Борис І. Датата на смъртта му е отбелязана в прeписка в сборника “Словата срещу арианите” на Анастасий Александрийски, преведен от Константин Преславски и преписан от Тудор Доксов, племенник на покойния владетел. Княз Борис приобщава българите към християнството, организира изграждането на българската църковна йерархия, създава условия за развитие и разпространение на делото на славянските първоучители св. св. Кирил и Методий и техните ученици, в резултат на което България се превръща в третия (след Константинопол и Рим) духовен център на средновековна Европа. Най-категорична оценка за неговата личност и дело е канонизирането му от Българската, Византийската и Римската църква.
Борис I е син на хан Пресиян. От 852 г. до 864 г. е хан, а от 864 г. до 889 г. носи титлата княз. След идването си на престола води миролюбива политика със съседните държави. През 862 г. вляза в съюз с Людовик Немски срещу Великоморавия, и изразява желание да приеме християнството от Римокатолическата църква. Това среща острата реакция на Византия, която привлича на своя страна Великоморавия, Хърватско и Сърбия и организира коалиция против България. В избухналата през 863 г. война българските войски са разгромени и Борис I е принуден да поиска мир. Византия се съгласява, при условие че той приеме християнството от Цариград. Поставен в безизходно положение, през 864 г. българският владетел и неговият двор се покръстват в Плиска. Борис I приема християнското име Михаил и титлата княз. Налагането на християнството като държавна религия в България среща съпротивата на част от болярството, което се вдига на бунт, потушен от Борис I с голяма жестокост. За да постигне независимостта на българска църква той води умела дипломатическа политика с двата християнски центъра. Първоначално преговаря с Византия, но след категоричния отказ на цариградския патриарх Фотий да удовлетвори желанието му Борис I се обръща към Рим. Папа Николай I се оказва по-благосклонен и отговаря положително на изпратените от българския владетел 106 въпроса. Българската църква получава независимост на свикания през 870 г. в Цариград вселенски събор, но християнството в България продължава да се проповядва от византийски свещеници и на гръцки език
Борис I изпраща в Цариград млади българчета, между които и своя син Симеон, които да се подготвят за църковна и книжовна дейност и да заменят постепенно византийските свещеници. През 886 г. българският владетел приема в България учениците на братята Кирил и Методий, прогонени от немското духовенство от Великоморавия, и им създава благоприятни условия за разпространяване на славянската азбука и култура в българските земи. През 889 г. Борис I се оттегля от активна дейност и отива в манастир. Недоволен от стремежа на наследилия го първороден син княз Владимир (889-893 г.) да възвърне езичеството в България, той го валя от престола и поставя начело на държавата другия си син - Симеон.